Какво всъщност разпространи Черната смърт

Черната смърт убива милиони в Европа между 1347 и 1353 г. А чумните епидемии на континента продължават чак до 19 век.

Един от най-често цитираните факти за този печален момент от историята ни е, че чумата се разпространява от плъховете; в някои части на света бактерията, която я причинява, Yersinia pestis, може дългосрочно да оцелее в дивите гризачи и техните бълхи. Това прави тези същества т. нар. животински „резервоари“.

Европа може би някога е била домакин на животински резервоари, които са предизвикали пандемиите. Но има сериозна възможност болестта да е внесена и от Азия…

Кой от тези сценарии е истинският остава тема на научен спор дълго време.

Скорошно изследване, публикувано в Сборника на Националната академия на науките (PNAS), обаче показва, че условията на околната среда в Европа биха попречили на чумата да оцелее за дълго в животински резервоари.

Как тогава тя успява да се задържи в Европа?

Проучването предлага две възможности. Първо, тя се въвежда отново от азиатски резервоари. Второ, може да е имало краткосрочни или средносрочни, временни резервоари в Европа. Освен това има и трети вариант, в който двата сценария са взаимно подкрепящи се.

Всеки случай бързото разпространение на Черната смърт и последвалите епидемии през следващите няколко века предполагат, че бавно движещите се плъхове може да не са изиграли критичната роля в предаването на болестта, която често им се дава.

Климат

За да разберат дали чумата може да оцелее дългосрочно в животински резервоари в Европа, изследвателите разглеждат фактори като характеристики на почвата, климатични условия, типове терени и разновидности гризачи. Всеки от тези елементи изглежда влияе върху задържането на болестта в резервоарите: например, високите концентрации на някои елементи в почвата, като мед, желязо, магнезий, както и високото й рН (независимо дали е киселинно или алкално), по-ниските температури, по-голямата надморска височина и по-слабите валежи изглежда благоприятстват развитието на устойчиви резервоари , въпреки че на този етап не е напълно ясно защо.

Въз основа на сравнителният им анализ, е дори по-малко вероятно да са съществували резервоари на чума от диви гризачи в продължение на векове.

Това рязко контрастира с регионите в Китай и западната част на САЩ, където са открити всички горепосочени условия за устойчиви резервоари на Yersinia pestis при диви гризачи.

В Централна Азия дългосрочни и постоянни резервоари може да са съществували от хилядолетия. Както подсказва древна ДНК и текстови доказателства, след като чумата преминава в Европа от Централна Азия, изглежда заражда краткосрочни или средносрочни резервоар в европейските диви гризачи. Най-вероятното място за това е било Централна Европа.

Въпреки това, тъй като местните почвени и климатични условия не благоприятстват за дълготрайни и устойчиви резервоари, болестта явно е трябвало да бъде повторно внесена, поне в някои случаи. Важно е, че двата сценария не се изключват взаимно.

Радикална разлика

За да добием по-дълбок поглед върху ролята на плъховете в разпространението на чумата в Европа, можем да сравним различни огнища на болестта.

Първата чумна пандемия започва в началото на 6 век и продължава до края на 8. Втората пандемия (която включва Черната смърт) започва през 1330 г. и продължава 5 века. Третата започва през 1894 г. и продължава до днешни времена на места като Мадагаскар и Калифорния.

Тези пандемии в голяма степен включват бубонната форма на чума, при която бактериите заразяват човешката лимфна система (която е част от имунната защита на тялото). При белодробна чума бактериите заразяват белите дробове…

Чумите от втората пандемия се различават радикално по своя характер и предаване от по-скорошните огнища: първо, има поразително различни нива на смъртност, като на някои места при втората те достигат 50%, докато тези на третата рядко ще надвишават 1%. В Европа този 1% е дори по-малко.

Степен мармот

Второ, има различия в скоростите и моделите на предаване на болестта между тези две чумни епохи. Има огромни разлики в честотата и скоростта на транспортиране на стоки, животни и хора между късното средновековие и днес (или края на 19 век). Въпреки това Черната смърт и много от последвалите ѝ вълни се разпространяват с удивителна скорост. Над сушата тя препуска почти толкова бързо за ден, колкото съвременните огнища за една година.

Както е описано от тогавашните хронисти, лекари и други – и както е установено от архивни документи – чумите от втората пандемия се разпространяват по-бързо и по-широко от всяка друга болест през Средновековието. Те са по-бързи, отколкото всичко друго до огнищата на холера от 1830 г. или големия грип от 1918-20 г.

Независимо от начина, по който започват различните европейски вълни на втората пандемия, както дивите, така и недивите гризачи – преди всичко плъховете – се движат много по-бавно от темпото на предаване из континента.

Трето, сезонността на чумата също показва големи несъответствия. Чумите от третата пандемия (с изключение на редките, главно на белодробна чума) следват отблизо циклите на плодовитост на плъховите бълхи. Те се покачват при относително влажни условия (въпреки че по-ниските валежи са важни за първото установяване на чумни резервоари) и в температурен диапазон между 10°C и 25°C.

За разлика от това чумите от втората пандемия могат да преминат през зимните месеци в бубонна форма, както се наблюдава в балтийските региони от 1709-13 г. Но в средиземноморския климат чумата от 1348 г. до 15 век е лятна зараза, която достига своя връх през юни или юли – най-горещите и сухи месеци.

Това поразително се отклонява от сезоните на чумата в тези региони през 20 век. Поради ниската относителна влажност и високите температури през тези месеци тогава е било най-малко вероятно да избухне чума сред плъхове или хора.

Тези разлики повдигат решаващ въпрос дали бубонната форма на чумата зависи от бавно движещите се гризачи за нейното предаване, когато вместо това може да се разпространява много по-ефективно директно, от човек на човек. Учените спекулират, че това може да се е случило поради ектопаразити (бълхи и евентуално въшки) или чрез дихателната система на хората и чрез допир.

Въпроси като точната роля на хората и плъховете в чумните пандемии се нуждаят от допълнително внимание и работа, за да бъдат разрешени. Но както показва това проучване, могат да бъдат направени големи стъпки напред, когато учени и историци работят заедно.