Как наистина е умрял Хари Худини

Хари Худини е водил вълнуващ живот – разобличавал е спиритисти, снимал се е във филми, измъквал се е от белезници, усмирителни ризи и килии за водни изтезания и още, и още…

Един от подвизите, които извършва встрани от основните си занимания – сякаш ежедневието му не е достатъчно разнообразно – е да позволява на хората да го удрят колкото се може по-силно в стомаха. Според легендата (която поне отчасти се основава на факти) един от тези удари го убива, на 31 октомври 1926 г.

Худини обикаля САЩ със своя коронен номер, в който се измъква от белезници и вериги, когато счупил глезена си по време на фокус с водна камера в Олбъни.

Въпреки това той продължава турнето – и се запознава със студент на име Самюел Смилович, който, след беседа за спиритизма в университета Макгил, му подарява скица със неговия образ. Худини го кани да се срещне с него зад сцената след представление – където се състои и предполагаемият убийствен удар, нанесен от приятел и състудент на Смилович на име Джоселин Гордън Уайтхед.

Джак Прайс, свидетел на инцидента в гримьорната на Худини, пише за него в откъс, който по-късно е публикуван в книга на приятеля на фокусника сър Артър Конан Дойл. Според разказа студентът пита Худини дали е вярно, че може да понася удари в стомаха, без те да го наранят, при което получава разрешението му сам да пробва.

„След това той нанася на Худини няколко много подобни на чук удара под пояса“, пише Прайс според Snopes. Младежът продължава да удря Худини, дотолкова, че Прайс се опитва да се намеси, но все пак ударите продължават.

„Худини го спря внезапно по средата на един удар с жест, че не иска повече. Докато Уайтхед го удряше, Худини изглеждаше така, сякаш изпитва силна болка и се гърчеше при всеки удар.“

Според Прайс тогава Худини казва, че не е имал време да се подготви за ударите, които му били нанесени, преди още да успее да се изправи от дивана.

По-късно Хари започва да страда от силни болки в корема, които се засилват през следващите дни, но продължава да изнася представленията си, въпреки че едва се справя с тях. Когато след няколко дни лекар най-накрая го преглежда, му поставя диагноза остър апендицит и му казва незабавно да отиде в болница. Но Худини отново решава да изнесе представлението си.

То обаче минава бързо – защото фокусникът го претупва и се справя като яло зле – и той се връща в хотела си и продължил да настоява, че няма да иде на лекар. Съпругата му Бес обаче настоява на обратното и Хари е отведен в хирургията, където се установява, че апендиксът му се е спукал и страда от перитонит… две години преди откриването на пеницилина. Състоянието му се влошава и на 31 октомври той умира.

Хората – и пресата – скоро изказват предположения, че именно ударите в корема му са причинили апендицита, който в крайна сметка го убива. На Уайтхед не са повдигнати никакви обвинения, свързани със смъртта на Худини, и макар че не бихме препоръчали на никого да бъде удрян многократно в корема, все пак е пресилено да се твърди, че ударът е причинил спукването на апендисита.

Апендицитът след травма е рядкост, като според един преглед все още се водят спорове „дали острият апендицит след травма е случайно съвпадение или има причинно-следствена връзка между двете“. Същият преглед – в който са разгледани 381 статии за апендицита – открива 28 случая на остър апендицит, за които се смята, че са били в резултат на травма: от пътнотранспортни произшествия до падания.

„Макар и рядко“, се заключават в мета-анализа, „диагнозата остър апендицит трябва да се обмисли и в контекста на пряка коремна травма, особено ако пациентът се оплаква от болки в десния долен квадрант на корема, гадене и анорексия“.

Макар да е правдоподобно, че травмата може да е причинила апендицит, възможно е също така да става въпрос за съвпадение: Худини е получавал удари в стомаха много повече от повечето хора, така че ако е имал апендицит отделно, той лесно би могъл да се свърже с някой удар. Snopes отбелязва, че ударът може дори да е попречил на Худини да потърси лечение, вярвайки, че болката е от него, а не от някаква друга причина.

По всяка вероятност никога няма да разберем със сигурност, въпреки че вторичният апендицит, причинен от инфекция, е много по-често срещан от този, причинен от травма, чийто механизъм все още не е изяснен.