Как е изглеждал краят на света за древните римляни

За викингите това е Рагнарок. За ацтеките идва с почерняло слънце и убийството на Уицилопочтли. За зороастрийците се нарича Фрашокерети и включва голяма война, а по земята започва да тече разтопен метал. Християните имат цял куп идеи, но общоприетите са разрушение, опустошение, пресъхнали реки и зомбирани римски императори.

Идея, че един ден светът, какъвто го познаваме, ще свърши, е стара, колкото самата човешка цивилизация – и е обезпокоително повсеместна из целия съвременен свят – така че може да очакваме, че всеки народ си има някакъв мит за Апокалипсиса.

Това обаче не е така. Някои цивилизации си нямат предсказание как ще приключи света – и за да намерим пример, дори не е нужно да търсим особено далеч.

Въпреки че днес често се смята за родното място на голяма част от съвременното западно общество – и мястото, в което доста апокалиптичната митология на християнството за първи път се утвърждава – Древен Рим наистина не изглежда да е предсказал някакъв голям „край на света“ .

Апокалиптични сцени – стенопис от Осоговски манастир

„Общото предположение в римското общество беше, че градът и империята ще съществуват завинаги“, пише Мартин Гудман, професор по еврейски изследвания в Оксфордския университет и президент на Оксфордския център за еврейски и еврейски изследвания, в своята книга от 2007 г. „Рим и Йерусалим: Сблъсъкът на древните цивилизации“. „Много хиляди текстове и епитафии показват очакване сред обикновените римляни, че техните потомци ще четат тези думи и след стотици години.“

По-важно за очевидно оптимистичните римляни беше краят на Рим. Основополагащият мит за града – историята за Ромул и Рем и тяхната майка вълчица – всъщност казва, че Рим ще съществува 120 години преди да падане.

За да бъдем честни, някои римски философи – стоиците – смятаха, че това падение ще дойде от някаква универсална катастрофа, достатъчно голяма, за да сложи край на всичко въобще. Но лошото на конкретиката при правенето на прогнози е, че ги ограничава. „120 години след традиционното основаване на Рим става ясно, че 12-те орела, видени от Ромул, не означават 120 години исторически живот на града“, пише Питър Дж. Холидей, почетен професор по история на изкуството в Калифорнийския държавен университет , Лонг Бийч – и така постепенно психиката на римлянина се отдалечава от идеята за някакъв предстоящ всеобщ апокалипсис и се насочва по-скоро към един вид генерално ниско ниво на тревожност, което произтича от постоянните заплахи, пред които са изправени града и империята.

Всъщност, докато в римската митология като цяло липсва мит за апокалипсиса, има доста мислители, които смятат как би изглеждал един евентуален край на всичко: „Има дълга и недооценена традиция в гръцката и римската мисъл относно края на свят, която се простира от Хезиод до литературата на Римската империя“, отбелязва Кристофър Стар, професор по класика в Мидълбъри Колидж, в своята книга от 2021 г. „Апокалипсис и Златен век: Краят на света в гръцката и римската мисъл“.

Хезиод

Но само защото са мислили за това, не означава, че нашите гръцки и римски предшественици са имали мит за апокалипсиса, както ние бихме го разбрали, пояснява Стар. „[Традицията] предшества и след това върви паралелно с по-познатата традиция на еврейската и християнската апокалиптична литература“, обяснява той. И все пак „гръцките и римските текстове са в много отношения много различни… техните разкази са част от по-големи дебати и мисловни експерименти за бъдещето.“

Римските мислители със сигурност са били наясно с идеи като тези на стоиците или на техните съперничещи философи епикурейците, като и двата лагера са очаквали някакъв вид край на Вселената. Сред стоиците се е смятало, че краят ще дойде като екпироза – връщането на вселената в нейната най-основна форма: божествен, всепоглъщащ огън. Междувременно епикурейците са имали философия, която може да изглежда странно позната в нашите съвременни очи: за тях Вселената е изградена от атоми и в крайна сметка това е, към което ще се върне – просто безредно разпръскване на безкрайно малки, неделими парчета материя, която плава през празнотата.

Въпреки това, нито една от тези идеи не е приета като евангелие в какъвто и да е смисъл на думата: те бяха просто абстрактни хипотези, независими от човешките действия и очевидно не си струваха да им се отделя много време за анализ. „Няма нито един запазен текст от езически гръцки или римски писател, който да е изцяло посветен на описанието на края на света“, посочва Стар.

За сравнение с днес, помислете как мислим днес за неизбежната топлинна смърт на Вселената: да, ще се случи, но не сме сигурни как и не можем да направим нищо по въпроса, така че защо да се тревожим?

В крайна сметка това просто не е нещо, което изглежда се взема твърде на сериозно. „Има доказателства, че краят на света се е превърнал в нещо като клиширана шега сред гърците и римляните“, пише Стар. „Оцелял е фрагмент от неизвестна гръцка трагедия, който гласи „След като умра, нека земята изпадне в огън. Не ме е грижа за мен си, защото всичко е наред с дела.“