През 1909 г. ще открием, че няма европейска банка, която да не е готова да предостави заем на България. В това отношение френската Париба може да се смята като лидер на заеми в страната. Австро-Унгария започва да се бунтува срещу Санджакската железница и прави поредна маневра за анексиране на Босна и Херцеговина. Докато избухва Младотурската революция, Англия и Русия вече се договарят за обща генерална реформена програма в земите на Европейска Турция.
След като всеки е готов да прави най-различни маневри, защо пък и Александър Малинов да не вземе най-доброто за страната. По негова заповед се окупират и изземват Източните железници на българска територия. Берлинският договор започва да увисва в пространството, докато великите сили започват да определят загубата на кредити към Турция. Високата порта ще поиска парични компенсации. Великобритания веднага се включва в пререканията и започва да протестира за засегнатите интереси в България. Според английските делегати новото турско правителство трябва да потърси сумата от 18 657 651 турски лири или около 429 милиона златни франка.
Очаква се сумата да се изплаща по 100 000 турски лири годишно, да се изплати целият държавен дълг от 10 404 733 турски лири, да се изплатят всички закъснели плащания за Източна Румелия – 4 023 657 турски лири и да се върнат Източните железници, които изначално са конфискувани. Целият списък е доста дълъг с всички видове заплащания, но както можем да се досетим, още от самото начало откриваме присъствието на най-различни дългове. Отново можем да открием, че в същия Берлински договор трябва да заплатим сумата от 10 618 250 рубли и 40 копейки – почти 100 милиона златни лева, придружени с още 32 тона злато.
Този дълг е към Русия за окупацията и поддръжката на Източна Румелия, което отново трябва да се изплати – очевидно до тук са добрите отношения и братската подкрепа – сиренето е с пари, са казали някои хора, макар и за точно това руско управление в Източна Румелия да се плаща повече, отколкото на самия Батенберг и неговата администрация. Към този момент се очаква много сериозна намеса на Франция за финансово подпомагане и компенсация за изплащането на всички дългове. Париба ще изисква от френския кабинет един аванс от 7 милиона франка за 3 месеца. За гаранция на въпросният дълг се изисква от страната да заложи нови държавни приходи под формата на мита.
Договорът се подписва с Париба, но тя пък може да изисква и да търси други участници във финансовия контрол на страната. Френската банка играе свои собствени мачове, като се опитва да привлече други позитиви от световната политика. И докато на пръв поглед всичко изглежда достатъчно красиво, не трябва да се изненадваме от факта, че плановете на Франция е да успее да се разпорежда с външните държавнофинансови операции. Изпратеният български пратеник Д. Станчов получава забрана да говори повече с французите.
По това време министър Андрей Ляпчев открито отказва да заплаща поисканите парични компенсации. Единственото, за което може да се плати е признаването на държавния суверенитет и нищо повече от това. Въпросната сума е 57.5 милиона лева, като в нея се включва и сумата за Източниците железници. За пореден път започва следващият голям проблем, който започва да повишава напрежението. Отново има обръщение към великите сили и сумата вече достига до 82 милиона лева, но ще се платят само и единствено след незабавно признаване на независимост.
Междувременно Турция пък ще поиска сумата от 150 милиона франка и след като англичаните са единствените подбудители за повишаване на цената, те са и хората, които са съгласни да предоставят заема. Французите осъзнават, че може да останат без един много добър заем – нека не забравяме, че в този период икономиката на България започва все по-смело своята игра. Френското правителство и Париба са готови да предоставят сумата от 100 милиона франка с лихва от 5%.
Турското правителство говори за преразглеждане на граници, нашата VIII тунджанска дивизия се превежда в бойна готовност и интересите на Балканите започват да приличат на следващата по-свирепа война. Турция се съгласява на сумата от 125 милиона франка, докато руският дипломат Сементовски-Курило предлага на кабинета именно Русия да плати парите и съответно да я прехвърли за изплащане относно окупационните разходи за Източна Румелия, които спират да се изплащат от 1878 г.
По това време Русия ще може да има интерес само за 82 милиона дълг към Русия. Руската търговска банка дори предлага лихва от 4.75% за 50 години. С тази сделка и независимостта също идва веднага. Докато всичко изглежда, че ще се случи, в последният момент Великите сили искат с този заем да закупят и политически контрол с помощта на руски пратеници, както и сили от Франция и Англия. Що се отнася до наличните 82 милиона дълг, не си мислете, че те са толкова лесно опростени.
Впрочем ние трябва да изплатим сумата от 82 милиона, като започваме от 400 000 рубли на 1 юли 1909 г. По-интересното е, че в опит за политическа совалка и връщане на някои позиции на руската дипломация в България, страната официално е освободена от лихви и други такси, както за минали периоди, така и за бъдещи. Освен това има още един договор за окупационния дълг, който възлиза на 28 178 205 лв. Условията за него трябва да се договорят в бъдеще, но така и не се случва.
Реално въпросният дълг е изплатен от Русия, като се приспада към Окупационния дълг към Русия. По-интересното е, че до този момент той е изплатен до сумата от 27 070 609 лв и се изплаща до 1902 г. Следователно малко по-късно откриваме, че след Първата Световна война, болшевиките окончателно приключват изплащането и не желаят да продължи този дълг. Що се отнася до разходите към Турция, те вече са проблем на Русия и няма как да знаем какво точно са им коствали.
Тоест на този етап ще открием, че сумата, която заплащаме за нашата свобода и за извършените услуги относно Източна Румелия, костват 27 070 609 лв. Всичко това е напълно достатъчно да заявим, че няма подаръци, а в тези красиви и бурни времена, ние сме готови не само да изплатим дълговете си, но и да бъдем независими. Точно по тази причина не разбираме защо след като през 1909 г. заплащаме или започваме да изплащаме нашата свобода, тя продължава да се коментира и разглежда като подарък? Странно е, но след като всичко е пито и платено, къде бъркаме?