Истинският Макбет не е като този на Шекспир

„Макбет“ е едно от най-известните произведения на Уилям Шекспир, който векове наред привлича вниманието на публиката със своите истории за смърт, предателство и допир със свръхестественото. Произведението разказва за амбициозен благородник, чиято жажда за власт го кара да убие своя приятел и крал, за да се възкачи на трона, подтикван от пророчеството на три вещици и неговата безпощадна съпруга. Коварството на Макбет кара враговете му да се върнат за отмъщение и той умира сам и без приятели.

Не знаем много за истинския Макбет, който живее от 1005 до 1057. Но каквито сведения имаме, предполагат, че възкачването му на трона, макар и съвсем различно от трагедията на Шекспир, е не по-малко кърваво. Имаме човек, чиято амбиция го кара да стане владетел на кралство Морей, а след това и на цяла Шотландия – подвиг, постигнат с цената на множество тела. Бардът не трябва да рови много, за да намери драмата и интригите, но той не разказа цялата история. Макбет не е толкова лукав, колкото литературния си образ. Той управлява силна и стабилна Шотландия в продължение на почти десетилетие като я поставя на европейската карта като международно признато място.

Макбет

Шотландия през XI век е много по-различна от тази, която познаваме днес – тя е съставена от група слабо свързани царства. Алба е най-голямата и централна държава. Морското графство Оркни, управлявано от Властелина на островите, обхваща Външните Хебриди и северния край на континента. Стратклайд съставлява района, минаващ от Глазгоу до Пенрит. Морей, където управлява семейството на Макбет, включва Инвърнес и Абърдийншър.

Невъзможно е да се установи как точно са си взаимодействали тези царства, но много историци смятат, че всяко от тях е управлявано автономно от владетел, подчинен на всеобхватния крал на Шотландия. Тази система е подобна на ирландските висши крале от същия период. Управлявайки седалището си в Алба, Малкълм II е върховният крал на Шотландия, когато Макбет се ражда.

Поколения войни и конфликти между династиите карат короната на Шотландия да преминава от брат на брат вместо от баща на син. Много шотландски крале през 10 и 11 век са убити от своите съперници и тази система гарантира, че винаги има кой да управлява, без броят на претендентите за престола да нараства все повече и повече.

Малкълм обаче е могъща фигура в региона. Убивайки предшественика си Кенет III през 1005 г. и побеждавайки армия на Нортумбрий в битката при Карам (около 1016 г.) с мотива, че обезопасява територията си, той не само затвърждава шотландското владение между реките Форт и Туид, но и осигурява Стратклайд.

Способен политик, колкото и генерал, Малкълм вижда норманската феодална система на юг и решава да се противопостави на традицията. Отсега нататък той ще предава короната директно на наследника си. Той се заема да отстрани всички съперничещи си претенденти за трона по много директен начин – като ги убива. Изключително вероятно е Макбет да е по-младият братовчед на Малкълм, така че той има късмета да оцелее след това избиване. Малкълм е единственият реален пример за сериен убиец в средновековната Шотландия – неговата консолидация на властта е може би далеч по-лоша от всичко, което истинският Макбет някога прави.

Дънкан I

Има обаче един основен недостатък в плана на Малкълм и той е, че няма доказателства той всъщност да е баща на син. Вместо това внукът му Дънкан ще наследи неговата корона, ставайки Дънкан I. Това се предполага, че е добрият крал, който Макбет предава в произведението на Шекспир.

Кралството на Морей се управлява от мормер, което означава висш стюард – длъжността, заемана от бащата на Макбет, Финдли. Това означава, че името на Макбет е доста необичайно. „Maк“ обикновено означава „син на“ – „Макдъф“ би означавало „син на Дъф“ – но тъй като бащата на Макбет е Финдли, името му всъщност означава „син на живота“. На по-късен етап Макбет ще бъде известен и с прозвището „Яростният червен“, вероятно даден му затова, че е доста добър на кървавото бойно поле.

Въпреки че Малкълм II е върховният крал, Финдли очевидно не го уважава, заради постоянен поток от нападения, който Малкълм прави на негова територия. Това външно проявление на агресия е допълнено от вътрешна вражда, когато Финдли е узурпиран и убит от неговия племенник Гилкемгайн. След това новият владетел на Морей се жени за шотландска принцеса Груоч – от линията на Кенет III, когото Малкълм убива, за да поеме властта. Освен че наследява Морей, синът им Лулах може да предяви иск за голямото царство.

Макар че това може да постави момчето под прицела на Малкълм, Макбет пречи. Синът на Финдли иска да си върне Морей. През 1032 г. Гилкемгайн и около 50 негови последователи са затворени в запалена зала, и всички умират от огъня. Въпреки че не е много ясно кой поръчва убийството, Макбет е най-вероятният заподозрян. Огънят убива опозицията на Макбет по ужасен начин и така вече той e неоспорим владетел в Морей. Проницателно, Макбет също се жени за вдовицата на Гилкемгайн и взема сина й за своя подопечен. Това е един от малкото примери за това, че Макбет показва онзи вид недомислие, на което по-късно Шекспир го прави синоним.

Щом Макбет става крал на Морей, се налага да отиде на север, за да се бори с нарастващата сила на граф Торфин Могъщия. Норвежката сага за Оркнейнинга издига Карл Хундасон като крал на шотландците и разказва за борбите на Торфин с него, за да утвърди своя контрол над най-северните точки на Шотландия, а именно Кейтнес и Съдърланд. Предполага се, че Хундасън е Макбет, въпреки че причината за неяснотата е неизвестна. Ако това е вярно, Макбет не успява да отнеме позициите на Торфин на континента, но тъй като скандинавският граф получава псевдонима си заради масивната си фигура и бойни умения, това може би не е изненадващо.

Когато Дънкан поема короната през 1034 г., Макбет вижда шанс да разшири сферата си на влияние и да спечели трона на цяла Шотландия. На Дънкан се гледа като на неефективен владетел и е описван като „човек, издигнат на позиция далеч отвъд неговите възможности“. Нашето разбиране за управлението му като миролюбиво идва до голяма степен от пиесата, но изглежда, че Шекспир подбира само добрите аспекти от царуването му, за да постави по-добре краля като контрапункт на тиранията и амбицията на Макбет.

Дънкан I среща края си в противоречие с Макбет, но това не става през нощта в спалнята му. Двамата се срещат на бойното поле през 1040 г., близо до Елгин. Дали Макбет е този, който го убива, е неизвестно.