Ханзейският съюз – първообразът на Европейския съюз

В началото на 15 век е неподходящ период да си катерица в Русия. По това време половин милион животински кожи – главно на гризачи – се изнасят всяка година от руски градове като Новгород. Те са опаковани в специални бъчви и натоварени на кораби – до сто хиляди наведнъж – преди да бъдат прекарани през пълните с пиратите води на Балтийско море до пристанищните градове на Германия. Там кожите на бедните животни са превърнати в модерни тоалети за все по-богатите хора на Западна Европа. Те понякога дори са използвани като алтернативна валута.

Това е доходоносен бизнес за търговците в центъра му – семейства като Витенборгите от Любек, чиито търговски пипала се простират от Англия до Русия. Витенборгите вземат плат, да речем, от Фландрия и луксозни стоки от Средиземно море, след което ги транспортират до източните пазари. В замяна те взимат кожи, дървен материал, царевица, восък за свещи и риба – особено треска и херинга – които осоляват и продават, или изяждали сами. „Германците са големи гастрономи“, казва един венециански пътешественик – и техните пирове са известни с пищността си.

Но тази операция по въртене на пари не се отнасяше само за предприемчиви хора. Любек, както и семействата като Витенборг, са в центъра на необикновена средновековна търговска мрежа. Ханза, както е известна тази мрежа (още Ханзейски съюз или Ханзейска лига), се стреми да доминира в търговията между Изтока и Запада в и около Балтийско море от 12 до 17 век. И до голяма степен успява: в разгара на своята мощ, до 200 населени места са част от нея.

Обхват на Ханзата през 1400 г.

Начините на правене на бизнес на Ханза – включително иновативни механизми за плащане, като например предлагане на кредит и лизинг – изглеждат в много отношения изключително модерни. И въпреки че влиянието й отслабва от 15 век, паметта й все още се пази в Северна Европа и днес – не само в гордите „ханзейски“ градове на Германия, но чак до Лондон и Кингс Лин.

Причината за появата на Ханза в средата на 12 век е възходът на Балтика като мощен търговски център, който предоставя нови стоки за разрастващото се, урбанизиращо се и все по-взискателно население на Европа. Подобно търсене създава възможности, но също така поражда напрежение, защото конкурентни търговци се борят жестоко, за да си осигурят дял от тези доходоносни нови пазари.

През 1161 г., когато съперничеството нараства и от време на време ескалира в насилие, търговците в готландския град Висби решават да си сътрудничат в търговска мрежа, предназначена за по-развитие и защита на техните интереси. Големият балтийски търговски остров Готланд край днешното шведско крайбрежие надгражда по-старите мрежи – на викингите – и забогатява с търговия с изтока, както се вижда в красиво запазения средновековен център на Висби днес. Сега обаче други искат част от тази търговия.

Скоро към търговците на Висби се присъединяват търговски градове из цяла Европа – от Готланд на север до градове като Кьолн и Краков на юг и от Холандия на запад до територията на съвременните балтийски държави на изток (където германското икономическо влияние вече е силно, благодарение на кръстоносните кампании на тевтонските рицари през 13 век, които проправят пътя на аристократичните германски заселници). ​​Към 1259 г. тази мрежа се превръща в мощната транснационална група, Ханза.

И така, какво обяснява бързия растеж на Ханза? Отговорът се крие отчасти в ползите, които тя предоставя на своите членове. Тя създава мрежа от доверени сътрудници в отдалечени части на европейския пазар, мрежа, към която всеки отделен търговец може да се обърне за съвет и защита. Тъй като те често живеят заедно в търговски бази или си свикват събирания, членовете могат да се възползват от информация за наличността на стоки за търговия – от руски восък до балтийско зърно – и тяхната променяща се пазарна стойност. Сформирани са и конвои за защита на корабоплаването срещу пиратството. Ханза също така ръководи производството на нови кораби, идеални за нуждите на балтийската търговия.

Тайната на Ханза е контролът на качеството – независимо дали в стандарта на стоките, които се търгуват, избягването на фалшификати или стандартизацията на теглата и мерките. Също така, в средата на 14 век често се провеждат събрания, за да се регулират делата на мрежата. Въпреки че има понякога плавно членство и няма официална конституция или централно правителство, Ханзейска лига все пак разработва набор от обичайни практики и закони, а от 1373 г. в Любек е основан един вид апелативен съд за уреждане на спорове.

Пристанищен кран

Но Тридесетгодишната война през 17 век може би бележи последния етап в ерата на ханзейския просперитет, тъй като търговията е нарушена от конфликти, а нововъзникващите държави, които вече не са част от ханзейската власт – се отделят от нейното влияние и тръгват по свои пътища. През 1669 г. се състои последното официално събиране на Ханзата в град Любек.

Това може би е краят на историята. Но по време на наполеоновите нашествия на германска територия, паметта на Ханза е възродена като идеал за стабилна германска независимост. Прусаните и нацистите също се опитват да използват историята на Ханза като пример за германска расова експанзия и надмощие.

Именно икономическите постижения на Ханза са в центъра на вниманието днес, тъй като северногерманските градове като Любек, Бремен и Хамбург гордо изтъкват своите ханзейски корени. Името живее и в германската авиокомпания Lufthansa и във футболния отбор Hansa Rostock. И по източния балтийски бряг паметта за лигата все още е ярка. В естонската столица Талин ханзейското минало се отбелязва с архитектура и кухня по начин, хитро проектиран да се хареса на германските туристи.

Европейския съюз се опитва да отбележи Ханза като своеобразен прототип на континенталното обединение. Историците обаче посочват, че Ханза никога не е имала политическа или икономическа интеграция, свързана с ЕС. И е поразително, че група от северните членове на ЕС, които днес си сътрудничат неформално под името „Нова ханзейска лига“, подкрепят идеите за либерална и пестелива икономика и по-свободна търговия, а не централизация на ЕС.

Междувременно в останките от ханзейската архитектура могат да се намерят спомени от по-прост, но вълнуващ вид, като елегантни стари складове за сол в Любек или страховити църкви, построени от проспериращи ханзейски търговци в балтийските градове като Щралзунд, украсени с изображения като брадати руснаци, които пристигат в търговски постове с хълмове от кожи. Търговията с катерици, подобно на толкова много ханзейски дейности, изчезва с течение на времето, отчасти поради преловуване. Мрежата за търговия е – в тази конкретна област – се оказва твърде успешна, за да оцелее.

Но показва и огромния потенциал за свързване на бизнеси, семейства, пристанища и градски центрове, който други продължават да използват. И ни напомня защо търговията е толкова важна в световната история.