Героизъм и хемофилията по време на война
В края на 19-ти и началото на 20-ти век хемофилия дебне кралските особи на Европа като банши – проклятие, предавано от „бабата на Европа“, кралица Виктория (на снимката, с кученцето си Даш). Докато „кралската болест“ в разцвета си поразява единственият наследник на Николай II Алексей Николаевич в Русия, тя посещава и принцеса Беатрис Батенберг, най-малката дъщеря на кралица Виктория. Беатрис я предава на своята дъщеря, Виктория Евгения Батенберг (1887 – 1969), която от своя страна я внася в испанския двор чрез брак.
Двама от тримата синове на Беатрис също живеят в сянката на хемофилията. Докато Александър (по-късно Александър Маунтбатън, 1-ви маркиз на Карисбрук) доживява до почтена възраст, Морис и Леополд умират млади.
Хемофилията на принц Морис Батенберг често е оспорвана в светлината на досието му като втори лейтенант в Кралския стрелкови корпус. Познат за героизма си по време на битката при Марна, принцът по-късно е ранен от шрапнели, докато ръководи атака при Зонбебеке през октомври 1914 г. На 23 години принц Морис е единственият член на британското кралско семейство, който е убит в Първата световна война.
Морис Виктор Доналд Батенберг
Вместо да върнат останките му в родината, той е погребан в Белгия – „войнишко погребение под тътена на война“ – с обикновен дървен кръст. Сестра му задържа новината, докато кралицата се почувства достатъчно добре, но има панихида, с която са обявени три седмици траур. Принцеса Беатрис е съкрушена, а новината ускорява оттеглянето й от обществения живот.
Изглежда малко вероятно човек с хемофилия да бъде допуснат да служи на фронтовата линия на Първата световна война. Нещо повече, дори в мирно време принц Морис не се представя като човек в риск – той е глобен два пъти за превишена скорост, а на некрологът му пише, че много обича да лети. Огромната смелост на по-големия му брат също не е за пренебрегване.
Лорд Леополд Артър Луис Маунтбатън
Принц Леополд Батенбeрг (по-късно лорд Леополд Маунтбатън, след като кралското семейство англицизира фамилните си имена и премахва германските си титли в отговор на Закона за лишаване от титли от 1917 г.) определено е хемофилик. Той често има припадъци и е с лошо здраве, а пресата е пълна с почти постоянни репортажи за това (въпреки че хемофилия не се споменава).
Но макар и да е пазен настрана от боевете като е повишен в адютант (и пълноправен лейтенант) през април 1915 г., нищо не го спира за август и септември 1914 г. и вестниците с гордост пишат за Леополд и Морис на фронта с 1-ви батальон на Кралския стрелкови корпус.
Леополд е пратен вкъщи инвалид с контузия на коляното няколко седмици преди смъртта на Морис и остава във Великобритания до началото на 1915 г. Неговата травма и последвала евакуация може би убеждават военната служба, че фронтът не е място за човек с хемофилия. Това обаче идва да напомни, че строгостта на военния живот може да представлява страхотен риск за хемофилика и силата на характера, необходима за него да се запише, както прави и Леополд, не може да бъде подценена.
Хайнрих фон Батенберг
И докато майка им ги излага на хемофилия, баща им им оставя наследство, което ще се окаже също толкова фатално.
Роденият в Германия принц Хайнрих фон Батенберг първоначално се отказва от кариерата си в пруската гвардия като едно от условията на брака си с принцеса Беатрис и приема принудителната си позиция като джентълмен. Скоро обаче призивът за битка става твърде нетърпим, за да му се противопостави и през 1895 г. той подава молба към кралица Виктория за шанс да бъде полезен в колонията на Голд Коуст в „това, което се оказа много кратка и безкръвна война срещу крал Премпех“.
Принц Хайнрих обаче се разболява от малария и въпреки че здравето му се подобрява, почива на борда на HMS Blonde край бреговете на Сиера Леоне. Погребан е в униформа с пълни военни почести.
За принцовете Батенберг влечението към армията е също толкова непреодолимо. Може би на Леополд не му хрумва да не се записва, когато войната избухва през 1914 г. Може би той е назначен в Кралския стрелкови корпус, така че уязвим да се радва на „защитата“ на брат си, но може би принц Морис също толкова е бил под зоркото око на принц Леополд.
Макар и малко вероятно, изкушаващо е да вярваме, че Морис се изправя срещу генетиката си, за да изиграе своята роля във войната. Това са очевидно млади мъже със забележително чувство, които живеят рядък живот.
Когато Леополд последва брат си в гроба през 1922 г., на 33 години, каретата, носеща ковчега му, носи и венец с цветовете на техния полк, а паметен камък отбелязва живота и на двамата в катедралата Уинчестър, връщайки ги един до друг за първи път от есента на 1914г.
