Финансовата измама на човекът, който отказваше да умре
Какво ще направите, ако ви кажат, че сте болен от някоя неизличима болест и няма смисъл да правите планове за бъдещето, защото всичко приключва сега? Най-вероятно ще напуснете работа, избирате любимите си занимания, може би ще пътувате и като цяло ще изпълните всяка една мечта и изобщо няма да се притеснявате за последствията. Марк Олмстед се разболява от ХИВ през 80-те години на миналия век. Осъзнава, че скоро ще е напуснал света и решава, че просто няма смисъл да се притеснява за каквото и да било, времето нямало смисъл и след като е освободен от това бреме, защо да не се позабавлява.
И така в последните години от живота си започва голямата измама, първо с кредитни карти, след това със застрахователни компании, дори фалшифицира своят акт за смърт, така или иначе в последствие същият документ ще бъде истина. Мнозина биха постъпили като Марк, все пак ХИВ е заболяване, описвано като разходка по острието на бръснача, една грешка и смъртта е неизбежна. Какво толкова лошо може да се случи след всички измами и злоупотреба с наркотици, кой изобщо се интересува. Оказва се, че това отново е Марк, защото той оцелява и това е проблем.
През 2003 г. мъжът се намира в апартамента си в Западен Холивуд, използва смъртния акт на брат си Люк, който е починал преди близо десет години. За разлика от предишните измами, когато е използвал ножици и лепило, днес имал на разположение една специална сила – Photoshop. В него описва, че е починал от ХИВ. Отнема му около 3 часа, а към това успява да закупи и каре в New York Times, за да обяви, че е починал. Една от хубавите черти на американското законодателство е, че буквално може да се убиете с помощта на бюрокрацията. Майк изпраща собствения си смъртен акт до полицията в Лос Анджелис, като се подписва с името на мъртвия си брат Люк – никой не обръща внимание. В писмото „Люк“ пише, че неговият брат е починал и се надява, че след като вече няма кой да се обвинява, всички обвинения ще бъдат прекратени. На 4 ноември идва и зелената карта, в която щатът наистина ги премахва и възкръсналият Марк се захваща със своята работа. Сега идва време за всички финансови измами, които може да си представите, все пак той е мъртъв, какво ще му направят.
Като много други хора през 80-те години, той се заразява с болестта, която обаче още няма име, това ще отнеме около четири години. Симптомите са налице: треска, която продължава със седмици, грип, подути лимфи. Неговият брат също се бори с това заболяване и по-малкият брат има възможността да види какво ще се случи с него. Двамата са много различни. Големият брат Люк е силен, атлетичен и активен, записва медицина и също е хомосексуален, Майк от друга страна е веселият и забавен човек, който не може да надскочи сянката на брат си, но същевременно се отдава на изкуство. Първият ще започне да води активна борба с коварната болест и дори ще получи място в клиника за болни от ХИВ, докато вторият ще се отдаде на пороците. Люк прекарва доста време в битка. Започва да изследва урината си, взима цинк и желязо, пече се редовно на слънце, дори пречиства кръвта си с помощта на една от многото машини в болницата.
Прекарва много часове в проучване и изследване, дори е доброволец за поставянето на ваксина, която така и не дава успех. Най-накрая идва пневмонията и самият той отказва да отиде на лекар. Същата година, някъде към есента, лекарят е помолен да остане у дома, защото не може той да е по-болен от пациентите. Люк умира през 1991 г. и брат му го кара в Сиатъл, където сестра им Сандра ще се погрижи за него. В банковата си сметка, мъжът разполага със сумата от 10 000 долара, наемът на двамата братя е 850 долара, но е непосилна за сам човек, особено ако годишните приходи са 21 000 долара.
Обикновено практиката е да се съобщи на всички институции, че човек е починал, но след като вече нямало смисъл, Майк просто продължил да прибира пенсията му за инвалидност. След това подновил шофьорската му книжка, като споделя, че жената така и не обърнала внимание кой точно я взема, най-вероятно на ден виждала стотици хора, за да обръща внимание. Първият път, когато използва кредитната му карта е само няколко месеца след погребението му. Платил сметка в бар, защото бил пиян. Алкохолът вече бил идеалното средство за успокояване на нервите. В следващите месеци, банковата сметка на покойния брат намалява рязко, но същевременно се трупат и дългове на кредитните карти – няколко на брой. Благодарение на амфетамините, неговото либидо остава високо, но същевременно става ясно, че дори те идват с цена, здравословна и финансова. Един ден открива в пощата документ, който позволява да се застрахова целия баланс в случай на смърт.
Марк използва всички документи, за да направи първата финансова измама. С помощта на някои изрезки и леки промени на документите, той изпраща сертификат, който показва, че неговият брат е починал през 1992 г. Изпраща го по пощата на кредитната компания и след това чака. При пристигането на следващия баланс, дължимата сума е 0 долара. Това обаче е само една карта, а Люк имал много. През 1993 г. припада в банята. Събужда се и не може да си поеме въздух, което го мотивира да отиде до болницата и да разбере, че е болен от пневмония. Това е началото на края. ХИВ е известен с това, че унищожава Т-клетките в тялото, а именно те се борят с инфекции. Здравият човек разполага с около 1500 от тях, болните от ХИВ имат едва 200, а Марк разполагал само със 125. Напуска работа и се записва за социални помощи, като те носят сумата от 18 000 долара. Обикновено може да се повишават в един определен момент и Марк бърза да се изпише.
След като излиза от болницата е изпратен в Рим, където пише сценарий за филм – неговата основна работа е именно създаването на пиеси, сценарии и други форми на изкуството. Трябва да знаем, че измамата има и по-жестока страна. В началото на 1991 г. Марк успява да спечели вниманието на Марк Блекууд. Неговият сценарий за комедия е бил одобрен, хората са готови да инвестират, поканени са актьори, но през 1992 г. се оказва, че Блекууд е починал. Малко след това и вторият режисьор, с когото работи в Рим, следва същата съдба. В средата на 90-те години, героят вече е натрупал дългове от 30 000 долара. Закупил е ново обзавеждане, пътува до Лондон, Ню Йорк, Сан Франциско, Монреал и други места. И системата работи идеално, започнат ли да се качват дълговете, Марк изпраща смъртния сертификат на Люк, отново с променена дата и издава нова кредитна карта. След това продължава да живее безгрижно.
Именно тогава създава около 5 нови кредитни карти. Един получава позвъняване, в което служителка съобщава, че смъртният сертификат няма необходимия печат. Истината е, че такъв присъства, но не е направен с този на социалните, а с печат, закупен от офис магазин, който носи същото съкращение „СС“ – Corona Cougars. Марк очаква, че най-накрая ще го хванат, но спокойно заявява, че печатът е сложен от другата страна, чува малко шумолене по телефона, служителката изказва съболезнования за смъртта и се извинява за безпокойството. Повече никога не се чуват. В един момент, измамата се превръща в една игра. Марк вече не се притеснява как ще оцелява, а просто се състезава да повишава сметките си и да ги изпразва, за да може да направи следващата измама и после следващата. Дългът му достига около 50 000 долара. С идентичността на брат си успява да започне работа в малък магазин, но му плащат мизерни пари и продължава да взима онези, които идват като помощ. След това излиза в болничен и получава обезщетение което също носи приходи. Това било напълно достатъчно да живее охолно или поне спокойно, докато времето го позволява.
Отива до социалните служби, служителят проверява документите и с изненада заявява, че Люк Олмстед е починал. Марк се усмихва и казва, че се чувства жив, показва шофьорската си книжка и заявява, че е работил като лекар в Африка и паспортът му бил откраднат, като за жалост нямал никакви други документи, които да помогнат за идентифицирането. Служителят се усмихва, споделя, че подобни грешки могат да се случат и с няколко тракания по клавиатурата успява да възкреси един мъртвец. Молбата обаче е отхвърлена на следващо ниво, защото очевидно Марк/Люк не бил толкова болен. Остава му да използва застраховката живот, която е изтеглил няколко години по-рано. Обикновено в гей списанията имало статии, които обяснявали, че същата може да бъде обърната във финанси, като се продава на трета финансова компания. Идеята е, че компанията закупува полицата, дава парите, с които човекът може да избере какво да прави, а когато същият почине – компанията прибира натрупаната стойност.
Има само един проблем, когато прави този опит, ХИВ не се смята за смъртна присъда, някои лекари са успели да създадат лекарства, които да стабилизират до някаква степен жителите. Единственият начин да стане сделката е чрез спирането на лекарствата. Някои лекари споделят на измамника, че това е самоубийство, но Марк така или иначе нямал какво да направи повече, следователно намаля отново Т клетките в тялото си и продава 100 000 долара срещу сумата от 58 000 долара. С лекарствата отново успява да се стабилизира. Нивата му често варират между 125 и 400. Освен това, човекът така или иначе не преследвал живота, точно обратното. Не взимал редовно лекарствата си, пиел, използвал наркотици, но тялото му не се предавало. Изплаща всички дългове по кредитната карта и остава със сумата от 10 000 долара.
С изчерпването на тази сума, идва времето за търсене на нови приходи. Неговият дилър най-накрая предлага да го вкара в схемата с наркотици. Бизнес планът бил брилянтен, започва да се строи клиентела, приходите се повишават седмица след седмица, ако всичко се доставя изключително точно, без да има някакви забавяния, хората със сигурност ще го потърсят отново. Със събраните пари започва да прави най-различни добрини, помага на артисти, плаща наема на 3-ма асистенти, едно момче и иска единствено секс в замяна. Раят отново съществува, мъже идват при Марк, за да си купят наркотици и остават за секса, който се предлага след това. Работи винаги, когато телефонът му е включен. Повечето дилъри винаги обръщат внимание на хората, с които работят, докато Марк е един много по-различен човек, отваря вратата на всеки, който позвъни, никога не е притежавал оръжие.
Един от клиентите му го предупреждава, че рано или късно ще дойде полицията, поради простата причина, че има твърде много ходене нагоре и надолу по стълбите. Оказва се, че заболяване ще изпревари властите. Отново с понижени нива е в болницата, този път пред погледа му ще вижда само изплашени лекари и най-накрая започва да си мисли, че идва краят. Има само едно последно лекарство, което трябва да опита и след 3 седмици престой успява да се изправи на крака. След една година, ХИВ в неговото тяло няма да бъде открит в кръвта му. Добрата новина е, че Марк ще продължи да живее, а лошата е, че сега трябва да помисли за всичко сторено. Един ден, докато говори по телефона и си почива, вратата на апартамента му пада от пантите и 6 полицая нахълтват. Докато кучето търси наркотиците, един от униформените му предлага да издаде трима души и случаят ще изчезне.
Докато чака да бъде заловен, мъжът стига до заключението, че поне живее честно и заплаща всичките си сметки, не се опитва да избяга и всичко е повече от перфектно. След 5 седмици е в съда и неговият назначен адвокат заявява, че клиентът му е ХИВ позитивен. Присъдата му е от 2200 долара и 300 часа обществено полезен труд – санитар в болницата. Дори и след изтърпяването на присъдата, осъзнава истината – търговията с наркотици е един от най-добрите и бързи капитали, които човек може да получи. Бизнесът е добър, има пари, има секс, има всичко. Единственият проблем е, че не му се работи около 300 часа, следователно прави това, което винаги е правил – изпраща смъртния си сертификат до полицията, използвайки компютъра си. Още един път Люк ще излезе от отвъдното в слабостите на бюрокрацията, за да помогне на брат си. За жалост на 5 февруари 2004 г. отново идва полиция. Когато проверяват документите, откриват две шофьорски книжки – неговата и на брат му. Покрай документите са открити около 6 паспорта, огромно количество наркотици, но това не пречи на задържания да продължи да обяснява, че е Люк.
Изпратен е с лека присъда в Чино, където затворниците бързат да се възползват от него. Сексуалните му услуги бързо са отхвърлени, защото той самият споделя, че е болен от ХИВ и спокойно ще зарази всеки един, който се опита да го изнасили. Никой не подозира, че лекарството успешно потиска вируса, но нищо повече. Веднъж след като излиза от затвора, разбира и следващата важна стъпка, трябва да работи, този път легално. Прави по 28 000 долара на година, живее скромно, взима лекарствата си редовно и повече не се опитва да прави измами. Лекарствата го поддържат жив, но не са го излекували. В момента живее своите златни 60 години, много по-спокойно и смирено, отколкото преди.
