Ерик Мерда губи ръката си след среща с алигатор, но оцелява цели два дни в дивото

Ерик Мерда е човек, който има много проблеми през живота си. Той е баща на седем деца, имал е проблеми с наркотиците, най-различни улични битки, проблеми със закона и още много други проблеми. Най-вероятно никога няма да го запомните или да разберете за него, ако той самият не се вкарва в едно зловещо приключение.

Ерик решава да прави нощно къпане в красивото езеро Манате, което често привлича с топлите си води. Докато плува спокойно, забелязва нещо друго във водата – туловището на алигатор, което бавно се носи към него. Изисква се някакъв интелект, който да подскаже на човек, че хищниците винаги пируват вечер. Ерик осъзнава своята грешка и когато се опитва да гребе по-бързо, за да избяга, алигаторът захапва лявата му ръка. Силата на влечугото е толкова голяма, че ръката се къса от лакътя. Спомените на Ерик са ясни, за миг му причернява, светкавица е минала през главата му от болка. Алигаторът осъзнава, че сега е моментът му да се гмурне и да опита да удави своята жертва.

43-годишният мъж е започнал да променя живота си, при това от няколко месеца. На първо място е решил да бъде партньор на жена с пет деца, като добавим неговите две от друга партньорка, общият им брой става седем. Интересен факт е, че неговата нова партньорка е виждала проблемите. Тя се опитвала не само да го промени, но и да го извлече от блатото, което със сигурност е дълбоко.

Мъжът се занимава с ремонт на поливни системи в цяла Флорида, това работи през последните 25 години от живота си. Когато свърши работа, започва да прави разходки в природата, обича да обикаля и да търси нови и още по-интересни преживявания.

Във въпросната вечер, когато влиза в езерото, неговото семейство не у дома, той няма никакви задължения и решава да се разходи. Сиестата му най-често е по плажовете, но нещо го кара да намери ново предизвикателство. Съпругата на Ерик признава, че нейният мъж винаги е опитвал да се предизвика, да играе своя танц на живот и смърт. Често е плувал в океана до възможно най-далечната точка, за да може след това да се измори. По-късно е дал всичко от себе си, за да стигне още по-далече, а след това и да се върне.

Една сутрин, докато се разхождал по брега, Ерик решил да събира боклуци по плажа, почувствал се добре, той самият често говорил за Бог и по тази причина вярвал, че най-вероятно има някаква връзка. Превръща това занимание в навик и скоро открива и други добрини, които да прави.

На 18 юли 2022 г. решава да се разходи до въпросното езеро. До там е отведен по черен път, който обикалял след работа. Оставил работния микробус, телефона си и ключовете вътре. Достига до водата през гъсти бодливи храсти. Осъзнавайки, че светлите часове приключват и разходката в гъстата растителност може да го изгуби. Ерик не иска да спи в гората с милиони буболечки и други вредители и осъзнава, че може да доплува до микробуса си през езерото.

Въпреки лятното време, водата в езерото се оказва много студена, а мястото, където той влиза да плува, е изключително дълбоко. Няколко минути, след като е във водата, изгубеният стига до заключението, че най-вероятно няма да има никакви шансове да плува с дрехите си, те стават бреме. След като слънцето се скрива, звездите започват да обсипват горското небе.

Това е моментът, когато Ерик усеща, че не е сам в езерото. Влечугото го захапва за лакътя, докато Ерик използва другата си рака, за да го удря в корема и да се опитва да се отскубне.

Алигаторът няколко пъти го повлича към дълбините на езерото и няколко пъти Мерда успява да изплува и да поеме въздух. Алигаторите са известни с този вид атаки. Те захапват и започват да се въртят с надеждата, че жертвата ще се измори и ще спре съпротивата си.

Ерик не се предава, а в един фатален момент, ръката му се къса и алигаторът плува към дълбините с нея.

Болката не се проявява веднага, тялото е разтресено от огромна доза адреналин, а изпитаният терор най-вероятно още живее в съзнанието на Ерик.

Няма място за паника, човекът се бори за своя живот и след като кърви усилено, трябва да намери начин да излезе от реката. Вижда до себе си голямо дърво с по-едри клони.

Инстинктът за оцеляване ще го мотивира да намери сили и да се качи на дървото, за да вика за помощ.

Ерик не си спомня колко точно е стоял, но по негови спомени, било напълно достатъчно, за да осъзнае, че е единственият човек, който е решил да посещава това езеро в този момент.

Болката идва в момента на първите глътки спокойствие. Тя е била като нещо, което никой друг не е изпитвал. Рано сутринта забелязва два самолета, с една ръка и воля за живот, мъжът се опитва да се качи на върха на дървото и започва да маха. Няма никакви дрехи, няма сигнализация, той просто е човек, който маха на самолети, нищо повече.

Стигнал до сушата, Ерик прави нов опит да мине през гъстата гора, бодливите храсти и така да стигне до микробуса си. Този път е без дрехи и всяко убождане носи нови и нови проблеми. Ерик често губи и пътеката си, което още един път създава проблеми.

Тук идва друга идея, да влезе обратно във водата и да стигне отново до колата си.

Изпитанието започва отново, този път с нова доза болка, плаващи дънери и редица други водорасли, които се оплитат в него.

Нагазил във вода до гърдите, Ерик забелязва нещо, което за втори път смразява кръвта му. Не толкова далече от него, във водата се подава челото на алигатора, а жълтите му очи проблясват на слънцето.

Ерик бърза да се премести в плитчините, когато алигаторът потъва. През целият ден, двамата ще се преследват и дебнат.

С падането на нощта, бедстващият достига до бетонна платформа, която му подсказва, че е близо до резервоарната система, малко по-близо до цивилизацията и доста по-далече от алигатора.

Състоянието му е плачевно, той е гладен, в адски болки изморен и премръзнал. Осъзнавайки, че е изморен, ляга и заспива за час. Събужда се с ужас, защото осъзнава, че лявата му ръка, реално стои много близко до водата и не е изключено неговият нападател да се върне.

Ерик Мерда си спомня и нещо друго. Всеки път, когато прави някоя чутовна глупост, си представя как говори с Бог. Как Бог му казва, че ако иска да умре, няма да му пречи, но ако иска да живее, това ще е много амбициозно и трудно.

На третия ден, когато слънцето изгрява и започва да нагрява почвата. Страдалецът започва да си проправя път през храстите. Огромни зелени мухи кацат по раната му. Тъй като растителността е напоена, понякога му се налага да затъва до коленете в кал, борейки се със здравата си ръка, за да излезе от калта.

Силите са на изчерпване и Ерик осъзнава това, не се предава, но просто няма опората, на която да седне. От два дена не се е хранил, изгубил е много кръв, паниката се прокрадва зад гърба му, а с нея и усещането за безпомощност.

Последна барикада от бодливи тръни или достъп до водата, това е един от неговите важни въпроси. Дали алигаторът е наблизо или е решил да търси следобедна закуска някъде другаде. В последният момент, в съзнанието на бедстващия се прокрадва мисълта за още малко болка.

Всеки следващ метър идва с още и още рани, пробита кожа и остро дране. В късният следобед, Ерик най-накрая успява да излезе от прегръдката на тръните.

За още по-голяма радост, вижда и човек, който стои до обръщалото за коли с лодки. Вика с последни сили и разказва своето премеждие, как се е борил с алигатор, как се е опитвал да оцелее и сега има силна нужда от вода.

За още по-зла беда се оказва, че минувачът няма, но ще извика помощ. Между Ерик и неговия спасител има само една телена ограда.

Случайният минувач звъни в полиция, бърза помощ и на пожарна команда, като последната трябва да среже оградата.

Пристига медицински хеликоптер и откарва авантюриста в болницата. Спасението се е случило, но през следващите три седмици, мъжът ще бъде в болница. Раните са се инфектирали. Тъй като лекарите нямат друг избор, режат остатъка и оставят няколко сантиметра от рамото. Всички експерти са категорични, че Ерик е трябвало да умре от кръвозагуба, но не го прави. По някаква причина, раната е кървяла бавно.

В болницата има още една приятна изненада, Ерик се храни изключително много и моли негов приятел да му донесе хапки от алигатор, най-вероятно е сладко отмъщение.

След като е изписан от болницата, Ерик се връща обратно на работа, може да работи, но копае дупките за поливните системи много по-бавно. Преди всичко признава, че е успял да направи чудо, тъй като няма лекар, който да не е очаквал фатален край, когато бедстващият разказва своята история.