Един избухлив характер може да взриви цяло училище

Насилието и училището не се съчетават от скоро. Всъщност, една от най-мащабните бомбени атаки на американска земя е именно в училище. Тя е на първо място 68 години.

Сега ще научим за Андрю Кехоу – един интересен човек с интересни виждания и особено интересен край. Както и за неговите решения и на какво е способен човек, когато е перманентно лишен от надежда.

Неизбухнал динамит, намерен под училището в град Бат

В град Бат, Мичиган, през 1926 година Андрю Кехоу води самоотвержена битка срещу таксата, наложена за да се съберат пари за новото местно училище. Той се сражава благородно, но съпротивата с всички позволени методи е предпочитаният от него метод… докато не губи.

Андрю Кехоу, 1920

Кехоу е известен с тънкия си фитил. Той лесно избухва и това дава смъртоносни резултати още преди да взриви училището. Той убива кучето на свой съсед, което влиза във фермата му и го лае. В друг случай пребива един от конете си до смърт, защото не се справя според желанията му.

На 55-годишна възраст, през 1926 година, Андрю се кандидатира за секретар на града, но губи изборите. Именно тази публична загуба се посочва като начало на тъмните му мисли и планове. През следващата година негов съсед забелязва, че той спира да работи по фермата си и смята, че може би планира да се самоубие.

Андрю се кандидатира и е избран за ковчежник в борда на училището в Бат, за което се събира таксата. Въпреки постъпките му от тази позиция, общината продължава да настоява на таксата. Кехоу заявява, че ако я плати, ще изгуби фермата си, но остава пренебрегнат. Той има ипотека, заради която през юни 1926 е усведомен, че може да загуби имота си. Затова иска допълнителна работа – като пазач на училището – за да свърже двата края, и бордът се съгласява.

След това нещата изглеждат мирни за няколко месеца. Андрю е забелязан на различни места из училището, както и присъства на ремонтни работи по електрическата инсталация. Това не прави впечатление на никого, защото всички приемат, че той е там, където е, по работа.

На 18 май 1927 година обаче, малко преди да удари първият звънец, 136 килограма динамит избухват в мазето на училището.

Източната част на училището след взривовете

Експлозиите са две, но никой не е там, за да каже коя е по-голяма. Северното крило на сградата е напълно разрушено. Хора от съседния град, на 7 километра, казват, че са чули взривове. Фермерите близо до случилото се пристигат първи, но по това време телефоните са рядък лукс и затова за помощ трябва да се отиде пеша. Спасителният екип е в пълния си състав чак по обяд.

Останките от автомобила на Андрю

Има и трета експлозия – в колата на Кехоу. Когато пристига с нея, Андрю вижда един от служителите в училището, Емори Хюк, който се е отзовал на помощ. Той го вика при себе си и когато Емори се приближава, Андрю вади пушка и стреля по купчина динамит в колата си. Това убива него, Хюк и още 7 човека.

Първоначално целият инцидент е смятан за извратеното деяние на един душевно болен човек, но по-нататъшни сведения, ще опровергаят това заключение.

Докато спасителите вадят тела от останките, намират и още динамит, който не е успял да се взриви, но е все още с жици. Екип от доброволци (тогава градът не разполага със сапьори) обезврежда взривния материал и се оказва, че всъщност повече от половината експлозиви не са детонирани – остават около 227 килограма.

До края на деня мъртвите наброяват 44. 30 от тях са деца. Ранените са между 50 и 90. Във всяко семейство в града има убит или ранен. Взривовете в Бат се появяват на първа страница във вестниците на 20 май, редом с новината за презатлантическия полет на Чарлз Линденберг.

Къщата на Кехоу преди взрива

Къщата на Кехоу след взрива

Историята не приключва с училището. В същия ден се разбира, че фермата на Андрю също е унищожена, съпругата му е убита, а краката на конете му са вързани с тел, за да не могат да избягат.

Отпред има и предварително подготвена табела, на която пише: „Престъпниците не се раждат, а се създават.“

Това е и повод хората да смятат, че смъртта на Андрю не е импулсивна, а добре планирана.

2007 г., Райли и Кей Финли пред стола в памет на предишната му съпруга на Кей, Кати, която е една от 168-те жертви на, убити в бомбения атентат в Оклахома през 1995 година.

Взривяването на училището в Бат държи първо място за най-ужасен бомбен инцидент в САЩ до 1995 година, когато Тимъти Маквей и Тери Николс взривяват федерална сграда в Оклахома.