Дарителските компании, които не случиха на организатори
Дарението може да се смята за един от най-благородните актове, които съществуват и доказват наличието на морал и други човешки ценности. Разглеждайки основната идея на доброто, при това през призмата на психологията, може да стигнем до едно интересно заключение. Според редица учебници, психологията на доброто е обвързана с идеята, че всеки човек го прави, за да изкупи своите грехове в миналото или с цел да получи същото добро в бъдеще.
До известна степен за това възпитание и очакване отговаря възпитанието, както и църквата. Едва ли някой може да осъди човек, който се опитва да помага безвъзмездно, но тук има една интересна подробност. Много често сме чували, че парите могат да развращават, а статистиката ни показва, че колкото по-високи са сумите, толкова по-жестоки могат да бъдат злоупотребите. С оглед на това, можем да забележим, че не всеки е толкова безкористен, колкото искаме да бъде. Историята може да ни покаже много сериозни случаи на злоупотреба, при това от най-ниското до най-високото възможно ниво.
Защо обаче се стига до там. Първо трябва да си припомним един от основните закони на вечерните новини – най-добрата новина е винаги лошата. Въпреки това можем да видим, че всеки човек носи до известна степен състрадание в себе си, следователно с появата на най-различни дарителски кампании, можем да открием достатъчно хора, които да набират средства за какво ли не. Много често обявените каузи са налудничави и понякога фантастични, а и както забелязваме, особено лесно е да започнат да се търсят средства за абсолютно всичко.
Специалистите често напомнят, че преди да се подкрепят е необходимо да се публикуват документи, чиято основна задача е да покажат, че въпросният пострадал наистина има нужда от този вид средства. Но нека не забравяме, че интересните злоупотреби могат да се открият абсолютно навсякъде. На едно много високо ниво можем да забележим злоупотребата на Ватикана с фонда „Петровият пенс“. Същият може да се разглежда като институция на приблизително X века. Въвежда се от саксонците, които предлагат такса от един пенс за здраве, същата се превежда на година.
Снимка: By Giuseppe Nogari – Web Gallery of Art: Image Info about artwork, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1660915
Фондът носи името на Свети Петър
В последствие сумите нарастват и можем да забележим, че официалната и окончателна акредитация става в края на XIX век и продължава и до днес. През 2010 г. можем да забележим, че събраната сума от дарения е близо 68 милиона долара. Идеята е, че натрупаният фонд може да позволи на лидера на Католическата църква да избере различни каузи, които да финансира. По презумпция трябва да обърнем внимание на една интересна статистика от миналата година, която поставя под много сериозен въпрос действията на Католическата църква.
Според Уолстрийт Журнал, през миналата година постъпилата сума в сметката на „Петровия пенс“ е близо 55 милиона долара. Колко тогава са отишли специално за подпомагане? Отговорът е едва 10% от сумата. Къде са отишли останалите суми? Според Ватикана, парите били необходими за попълването на бюджета на църквата, както и запълването на някои основни дупки. По-важното е, че според църковния закон, именно лидерът има правото да избере къде точно да се насочи този фонд и за какво да се изразходват средствата.
Откакто папа Франциск е на поста, сумата се е намалила драстично и от 775 милиона е спаднала на 665 милиона долара. Междувременно дефицитът на годишния бюджет на църквата също се е удвоил и в момента вече е от 76 милиона долара. Къде отиват парите, бихте се зачудили? Финансовият скандал на Ватикана, както и много други интересни грехове, които са известни, но в момента не са тема на този материал, разкриват някои много сериозни провинения започват да поставят под въпрос адекватните решения на същата църква.
Снимка: By Jeffrey Bruno from New York City, United States – This file has been extracted from another file: Canonization 2014- The Canonization of Saint John XXIII and Saint John Paul II (14036966124).jpg, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=80315466
По същото време, когато „Петровият пенс“ се оказа много скромен в годишните дарения, папа Франциск побърза да прекрати отношения с кардинал Джовани Анджело Бечу. Същият губи и правото да гласува за следващ папа. Рене Брулхарт, получил поста за финансист на Ватикана, също се разделя със своята позиция. Що се отнася до кардинала, същият е бил вторият най-важен човек, занимаващ се с касата на Ватикана. Джовани Бечу е освободен точно седмица, преди италианското издание L’Espresso да сподели своите разкрития по темата.
Оказва се, че Джовани отклонявал фондове към неправителствена организация, ръководена от брат му в Сардиния. Същият кардинал, очевидно за нуждите на църквата, закупува жилище в скъп квартал на Лондон. Финансовите инвестиции на църквата приближават сумата от 200 милиона долара, които идват предимно от дарения. Сумите от заможните миряни, значително се редуцират, докато минат през всички посредници. Папа Франциск поема поста през 2013 г. и обещава, че една от задачите му ще бъде да се разправи с всички измами, които върлуват на територията на Ватикана.
Тепърва ще видим какви средства от въпросния фонд ще бъдат пуснати за дарение, след като през декември обикновено се избират кампаниите за подпомагане. Миналата година са поканени и банкови инспектори, които да се занимаят с един по-сериозен одит в това отношение. В това отношение папата напомня на своите поданици, че човек не може да служи на Бог и на парите едновременно. На 7 октомври миналата година, адвокат на покварения кардинал отхвърля и още едно твърдение, че суми били насочвани към различни хедж фондове.
Когато кардинал Пел е назначен през 2014 година, за да се занимава с финансите, споделя, че е открил втора сметка, която съдържа милиони евро, но изобщо не фигурира в официалните данни. 3 години по-късно същият кардинал е обвинен в сексуално посегателство над малолетни в своята родна Австралия. И до днес може да се смята за един от най-високите и осъдени постове в Католическата църква.
Снимка: By Jeffrey Bruno from New York City, United States – This file has been extracted from another file: Canonization 2014- The Canonization of Saint John XXIII and Saint John Paul II (14036966124).jpg, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=80315466
По-важното е, че ресурсите за дарение не стигат до правилната дестинация. Но можем да бъдем сигурни, че Ватикана в никакъв случай не са единствените, въпросът е, че не всички успяват да получат толкова сериозни суми, а и по-известните измамници в това отношение още не са имали достъп до социални мрежи. Уилям Арамони е един точно такъв човек. Управлявайки благотворителното дружество United Ways of America повече от 22 години, можем да забележим, че същият създава едно невероятно реноме в това отношение.
Някои от неговите практики се използват и до ден днешен в редица други благотворителни дружества, но след дългото управление се оказва, че през 1992 г. е обект на разследване и преди да гръмне балонът, същият г-н бърза моментално да напусне позицията си. Оказва се, че е успял да отклони около 1.2 милиона долара за своите лични нужди, закупил си е луксозно жилище в Ню Йорк и също така реновирал дома си във Флорида. Покрай различните инвестиции, господинът дори успява да си хване 17-годишна приятелка, макар и той самият да е на 59 години.
Благодарение на Арамони, редица добротворци вече разглеждат особено сериозно всяка една кампания и търсят сметка за всяка една похарчена стотинка, поне в САЩ. Докато днес мнозина се изненадват от някои скандални практики около добротворството, можем да забележим, че същите са известни преди повече от 30 години в САЩ. Филантропът Джон Бенет младши решава да създаде една нова ера на филантропията и точно така кръщава своята организация. Предложението му е доста смело и бързо набира популярност.
Филантропът предлага следното на своите инвеститори. Те дават определена сума, която трябва да престои пет години и половина в касата, а когато това време мине, същата се удвоява и връща на човекът, който е решил да инвестира. Удвояването идва от анонимен донор. Не звучи като лоша идея, но реално е пълна измама, която дори Бърни Мадоф ще използва години по-късно. Практически НПО-то е една сериозна въртележка за пари и новите инвеститори плащат сумите на старите, а реално парите не отиват никъде.
От време на време се теглят заеми от банка, за да се запълнят дупките и с това приключва цялата история. Когато през 1995 г. банките решават да потърсят своите пари, веднага се обявява несъстоятелност. Жертвите губят сумата от близо 135 милиона долара. Същевременно филантропът заплаща седмична заплата от близо 26 785 долара за себе си. През 1998 г. е осъден на 12 години затвор за престъпленията си, а обвиненията са около 82. За времето, в което обещава и гарантира, че парите отиват в организации като Червения Кръст, но за цялото време е дарил едва 7 милиона долара.
Една интересна тенденция показва, че до голяма степен абсолютно всеки може да събира дарения. Роджър Чапин е точно такъв добротворец. За периода от 2004 до 2006 г. той събира благотворителни средства за ветераните в САЩ. Разследване на Американския конгрес обаче показва нещо съвсем различно. Събраните 168 милиона потъват някъде другаде и едва 25% са намерени в правилната посока.
В този период обаче Роджър и жена му получават компенсация от близо 1.5 милиона долара (всеки), покриват се ресторантски сметки от 340 000 долара, а 446 000 долара отиват за закупуването на жилище. Собственикът на организцията имал толкова много работа, че наема компанията на приятел, който да отговаря за събраните средства, като добър самарянин, партньорът е получил още 14 милиона долара в рамките на две години.
До голяма степен Роджър успявал да покрие следите, наемайки известни личности, които смело да приканват и други да даряват. Парите така и не са намерени, но през 2009 г. Роджър успява да плати 2.5 милиона долара за провинението си и след това да бъде оставен свободно. Да не забравяме и една още по-интересна и успешна схема, която мотивира мнозина да превеждат пари за болни животни, които по някаква причина винаги се озовават при едни и същи хора. Стига се до там, че дружества дори от чужбина са готови да превеждат средства. Нека обаче не забравяме и основната мотивация, която подтиква към добро и да припомним кой точно път е осян с добри намерения. Нека не забравяме, че дори конценртът на Live Aid не успява точно да нахрани гладните в Африка.
