Антонинската чума убива 5 милиона души и все още не е идентифицирана
До този момент всеки е имал възможността да чуе историята на испанския вирус, чумата и след като в момента света гледа към историята в търсене на решения за настоящата пандемия, насочваме вниманието към много по-смъртоносна болест. За нея може да не сте чували, но Антонинската чума е била един особен бич за Римската империя. Според различни източници около 3000 души падали мъртви на ден.
Зловещата болест властва една година и Марк Аврелий е принуден да търси решение в тази доста фатална година. Произходът на тази напаст така и не е открит, смята се, че най-вероятно е дошла със завръщащите се легионери, които се сражавали на изток. Антонинската чума причинявала треска около две седмици, придружена с повръщане, кашлица и зачервено гърло. Други се изприщвали с черни или червени пъпки, лош дъх и черна диария (едва ли има нужда от повече обяснения за последното). Около 10% от населението на империята намира своя край по този начин.
Както обикновено се случва с подобни пандемиии, изчезва точно толкова бързо, колкото се е появила. За една година жителите описват преживяното като истински ад. Съдбата на империята е поставена на карта именно в този момент и мнозина биха могли да променят историята много бързо, но за добро или зло, никой не се е възползвал от този шанс. Някои по-интересни архиви показват, че зараждането на пандемията станало през зимата на 165 г. пр. Хр.
По време на обсадата на град Селевкия – днешен Ирак, римските войници легионери започнали да наблюдават появата на заболяването сред местните жители, а по-късно се пренесла и в лагерите им. При завръщането им успяват да заразят почти всеки, с когото се срещат. И до днес епидемолозите не могат да открият произхода и вида на това заболяване, но за пореден път допускат, че най-вероятно източникът за пореден път може да е Китай. Според тях заболяването е пресено през Евразия и е продължило да се разпространява в Европа чрез военните кампании на Марк Аврелий.
Една от версиите е насочена към генерал Луций Верус. Същият попаднал на гробница в Селевкия и така освободил боелстта. Тогава се вярвало, че легионерите са наказани от боговете за нарушаване на клетвата, че няма да ограбват града. Античният лекар Гален се завръща в Рим през 168 г. пр. Хр. и намира мегаполиса в изключително трагично състояния. Пандемията в неговите записки е описана като жестока, издържлива на времето и изключително опасна. От събраните архиви се допуска, че смъртността е около 25% и оцелелите са успели да развият имунитет, останалите умирали само две седмици след проявата на първите симптоми. Повечето експерит допускат, че въпросната чума е може би първата зловеща среща на света с дребната шарка.
До 180 г. пр. Хр. в границите на Римската империя умират около 5 милиона души. Генералът, който по-късно ще управлява заедно с император Антоний Пий също ще посрещне тази съдба, а някои историци допускат, че Марк Аврелий също е станал жертва на въпросното заболяване. Войската също била значително редуцирана и около 150 000 войника са покосени, което води до по-сериозни проблеми. В резултат на това императорът започва да събира всички здрави хора, които могат да се сражават.
Робите са освободени, гладиаторите са помилвани, престъпниците са извадени от затвора, за да постъпят в армията. Липсата на военна дисциплина по-късно ще е добре дошла за немските племена, които без проблеми прекосяват река Рейн за първи път от 2 века. Поддържането на социалната система и изхранването на армията също се превърнало в главоболие, просто липсвали хора, които да обработват земята. За жалост това няма да е последната пандемия за империята и още две ще последват в следващите години.
Отпадащата търговия не можела да попълни дупките в данъците, а самият император обвинил християните като основни виновници, защото отказали да благославят боговете и в замяна те отвърнали с това заболяване. Имайки предвид факта, че Римската империя разполагала с достатъчно полиси и търговски маршрути, за да продължи да разпространява тази напаст. В последствие всеки един културен център се превърнал в поле на смъртта. Кръщаването на болестта също е интересно и се свързва с името на Марк Аврелий Антонин – последният император от династията на Антонините. Бедстващата империя записала пандемията под името на управляващия, няма никаква друга мистерия зад тази идея.
Заглавна снимка: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/70/48/4b5c28e57609137dd2009ae490f2.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/V0010664.htmlWellcome Collection gallery (2018-04-03): https://wellcomecollection.org/works/p8gxfxrp CC-BY-4.0, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36456028
