Андриза Миркович – единственият човек, екзекутиран с автоматична машина за стрелба
В 11:30 ч. на 12 май 1913 г. мъж е изведен от килията си в държавния затвор в Невада в Карсън Сити и е заведен в двора на затвора. Там той е прикован на стол пред стена от торби с пясък и подготвен за екзекуция чрез разстрел. Но вместо група обучени стрелци, мъжът се озовава пред странно метално изобретение, към което са закрепени три пушки. Този човек, Андриза Миркович, ще стане първият – и последен – човек в американската история, екзекутиран от машина за стрелба.
Андриза Миркович е 31-годишен миньор в мина за сребро от черногорски произход, който емигрира в Невада от Австро-Унгарската империя през 1911 г. Почти неграмотен и владеещ малко английски, Миркович е описан от колегите си като бърз и лесно обидчив. На 23 февруари 1911 г. братовчедът на Андриза Кристофър Миркович е убит при пожар в сребърната мина Тонопа Белмонт. Тъй като Кристофър не е имал завещание, правителството на окръг Най назначава колегата му черногорец Джон Грегович да уреди неговите собствености. Следвайки закона за завещанието в Невада, Грегович изплаща по-голямата част от 2500 долара на мъжа (около 70 000 долара днес) на братята и сестрите на Кристофър – Мария и Васо, като само 50 долара отиват за Андриза. Андриза, вярвайки, че е измамен, изпадна в ярост и започва да отправя смъртни заплахи срещу Грегович. Заплахите стават толкова лоши, че на няколко пъти Грегович е принуден да изгони Андриза от кабинета си и на 14 ноември 1911 г. той успешно подава молба до окръжния съдия да бъде освободен като изпълнител на собствеността на Кристофър Миркович. Сега, след като всичко е уредено окончателно, Миркович се заклева да отмъсти на Грегович.
На сутринта на 14 май 1912 г. Грегович е в железопътното депо Тонопа и Голдфийлд, където разговаря с д-р Дж. Р. Мастерсън, когато Андриза Миркович нахлува на платформата, размахвайки нож, и с вик „Ще те хвана, кучи син!“ наръгва два пъти Грегович в гърдите и слабините, пробивайки белия му дроб и бедрената артерия. За щастие д-р Мастерсън успява да притисне разкъсаната артерия с хемостат от медицинската си чанта, но въпреки тази намеса Джон Грегович умира от шок по-късно същия следобед. Микрович е задържан скоро след намушкването и датата на процеса е определена за следващия месец. На 15 юни 1912 г. Андриза Миркович е признат за виновен в умишлено убийство и осъден на смърт.
По време на присъдата си Миркович е информиран за устав на Невада, приет предишната година, който позволява на осъдените да изберат екзекуция чрез обесване или чрез разстрел. Този устав е приет по заповед на мормонската общност на държавата, чиято доктрина за Кървено Единение гласи, че вечните грехове като убийството могат да бъдат изкупени само чрез проливане на кръвта на грешника на земята. Знаейки, че обесванията често не се изпълняват добре, което води до бавна и мъчителна смърт, Миркович иска да бъде екзекутиран чрез разстрел.
Но има проблем: екзекуцията чрез разстрел изисква поне трима екзекутори и въпреки седмици на издирване, Джордж У. Кауинг, надзирател на държавния затвор в Невада в Карсън Сити, не успява да намери трима доброволци стрелци, готови да застрелят Андриза Миркович. С наближаване дата на екзекуцията – 29 август – Кауинг отчаяно се опитва да убеди Миркович да избере обесването вместо разстрела. Но Миркович отказва да отстъпи, а Кауинг, след като изчерпва възможностите си, нарежда изграждането на механичен апарат за стрелба – или стрелкова машина.
Savage Model 1899
Тази машина представлява 450-килограмова стоманена рамка, към която са монтирани три пушки Savage Model 1899, оборудвани със заглупители Maxim. Рамката е обкована с метална ламарина, за да образува екзекуционна камера, която пречи на свидетелите да виждат палачите и палачите да виждат осъдените. Пушките се управляват от механизми на пружини, задействани от прерязването на три струни. Преди екзекуцията една от пушките трябваше да бъде заредена с празен патрон. Трима охранители на затвора, избрани на случаен принцип чрез теглене на жребий, едновременно прерязват струните, така че, както при редовно екзекутиране чрез разстрел, никой от тримата няма да знае кой е произвел фаталния изстрел.
По времето, когато машината за стрелба е готова, надзирателят Кауинг вече е подал оставка, тъй като не иска да има нищо общо с процеса. По този начин на неговия наследник, Денвър Дикерсън, се пада да председателства необичайната екзекуция. На сутринта на 12 май 1913 г. Андриза Миркович е спокоен, докато лекар закача парче плат с мишена върху сърцето му, а охраната на затвора подрежда пушките на стрелбата. Отказвайки превръзка на очите, той благодари на Дикерсън за доброто му отношение, преди да изрече последните си думи: „Умирам като войник.“ След това, в присъствието на 12 свидетели, струните се прерязват и двата истински патрона пронизват сърцето на Миркович, убивайки го моментално.
