3 от най-прокълнатите предмета на света

Има много предмети, за които се твърди, че носят смърт, гибел или просто лош късмет на всеки, който е в обсега им – от столове и коли до мумии и страховити картини.

Сега ние с вас ще погледнем три от тях.

Картините на плачещото момче

На 4 септември 1985 г. британският таблоид The Sun отпечатва портрет на плачещо малко дете под заглавието „Огненото проклятие на плачещото момче!“ Придружаващият текст разказва историята на двойка от Южен Йоркшир, чийто дом изгаря, след като се запалва тиган с пържени картофи. Но портретът на плачещото момче, който виси в къщата им, остана невредим. Братът на съпруга е пожарникар и казва, че той и колегите му са намирали и други принтове на същия портрет – неизгорели – в други къщи, които са гасили.

Статията получава огромно внимание и The Sun съобщава за още подобни пожари в района – нови и стари. Оказва се, че те са десетки, ако не и повече. Весникът също спекулира с произхода на проклятието: експертът по фолклор, Рой Викъри, твърди, че може би художникът е злоупотребил с музата си и пожарите са „нейният начин да си отмъсти“.

Всъщност не става въпрос само за едно плачещо момче, а и само за момче: портретите са принтове на произведенията на най-малко двама художници, рисували няколко различни картини, които включват момчета и момичета с насълзени очи. Както пише друг експерт по фолклор – Дейвид Кларк – години по-късно: „Единственият общ знаменател, споделян от тази пъстра колекция, беше, че всички тези изображения бяха евтини, масово произведени принтове, продавани в големи количества в английските универсални магазини през 60-те и 70-те години. Географското струпване на пожари просто отразява популярността им сред общностите от работническата класа в тази част на страната.“

Но широката общественост обаче не се интересува особено от разумните теории – дори когато служител на пожарната казва, че картините просто са устойчиви на огън, защото са отпечатани върху твърда плоскост, която не гори лесно.

Толкова хора питат The Sun какво да правят с техните плачещи момчета, че вестникът най-накрая казва просто да им ги изпратят. Така през следващите 6 седмици в офиса на таблоида се появяват 2500 картини. Екипът ги изгаря на триумфална клада, описана в статия по повод Хелоуин, озаглавена „The Sun спира проклятието на плачещото момче завинаги“. Пожарникар, който наблюдава събитието, казва саркастично: „Всички се ослушвахме за приглушени викове, но всичко, което чухме, беше пращенето на горящи картини.“

Куклата Робърт

Робърт e висок около 1 метър кошмар, създаден от немската компания за играчки Steiff, и само един бърз поглед в малките му демонични очички е достатъчен, за да повярваме, че носи гибел.

Ето каква е историята му: в Кий Уест, Флорида, през 1904 г. куклата е подарена на 4-годишния Робърт Юджийн Ото. Някои казват, че е подарък от дядото на Ото, докато други предполагат, че недоволна прислужница на семейството я дава на малкия им син като преди това я проклева. Възможно е също и комбинация от двете – прислужницата да е проклела куклата някъде след като дядото я подарява.

Каквато и да е истината, Куклата Робърт, облечена от Ото в моряшки костюм, бързо се превръща в злото алтер его на своя собственик. Както гласи легендата, всеки път, когато родителите на малчугана заварват мебелите в спалнята му обърнати или играчките му обезобразени, детето просто казва: „Робърт го направи.“

Ото пораства, става художник, жени се и след това се завръща в къщата от детството си, която нарича „Къщата на артиста“. Съпругата му, Ан, не е голям фен на куклата, така че той я оставя на тавана. Скоро обаче, хора, които минават покрай Къщата на артиста, започват да се жалват, че Робърт сменя мястото си без чужда помощ и ги наблюдава от прозореца на таванското. Посетителите на дома пък съобщават, че са чували стъпки и смях от новото му леговище.

Тази дейност продължава и след смъртта на Ото през 1974 г., когато имението – заедно с Робърт – преминава в ръцете на жена на име Миртъл Ройтер. Тя търпи странните събития в продължение на 20 години, преди да предаде Робърт на музея Форт Ийст Мартело. Той все още е там и днес, урочасвайки с лош късмет посетителите, които не се отнасят с него с достатъчно уважение, след което дори получава писма от същите тези посетители, в които те му искат прошка.

Робърт наскоро вдъхнови поредица от филми на ужасите. Слоганът на първия (озаглавен „Робърт“, представете си, и издаден през 2015 г.) е: „Той иска да бъде най-добрият ви приятел… Завинаги.“

Магическият скрин

Как може една обикновена на пръв поглед мебел да е отговорна за смъртта на 16 човека?

Както гласи историята, поробен човек на име Ремус създава скрина по поръчка за своя господар, Джеремая Греъм, в Кентъки около 1830 г. Греъм обаче не е доволен от работата на Ремус и го пребива до смърт. Но след това приятелите на Ремус проклинат скрина като поръсват чекмеджетата му с изсъхнала кръв на сова.

Семейство Греъм използват така урочасаният скрин да държат дрешките за новороденото си бебе – което скоро след това почива. През следващите около 140 години скринът се предава във фамилията – и смърт или някакво нараняване сполетяват всеки, който съхранява облеклото си в него. В средата на 20-ти век Кари Хъдсън гледа как първородното й дете умира в ранна детска възраст, друго се разболява от полиомиелит, един от синовете й е намушкан в училище, а по-късно съпругът на едно от децата й почива, след като е откаран по спешност в болница с апендицит. Съсед на семейството пък загива след неволна стрелба. Всички те бяха ползвали скрина.

Хъдсън моли за помощта своята прислужница Сали, която да отмени проклятието. За целта те си набавят мъртва сова, сваряват върбови листа и предприемат още мистериозни стъпки, които не са ни известни. Сали казва, че ако някоя от двете умре, това ще докаже, че проклятието се е разпаднало – и месеци по-късно Сали наистина умира.

Когато дъщерята на Вирджиния наследява сандъка, тя (може би разумно) решава да не го използва и през 1976 г. го дарява на Историческото общество в Кентъки, където се намира и до днес.