Жените войни, които вдъхновиха легендата за Мулан

Изследването на останки, открити в древно монголско гробище, разкрива, че най-малко два от женските трупове са били опитни бойци през живота си. И нещо повече – според изследователите, тези монголски жени воини може да са били вдъхновението зад хилядолетната китайска приказка за Мулан.

Картина на Хуа Мулан от 18 век

Както съобщава Ars Technica, екип от изследователи са изследвали 29 скелета, изкопани от монголско гробно място и открили доказателства, че редица жени са участвали в стрелба с лък и конна езда – дейности, синоними на военната подготовка по това време.

„От доста малка извадката – от само 29 погребани – има цели две жени, които пасват на описанието“, казва антропологът Кристин Лий от Калифорнийския държавен университет. „Това всъщност е много. Не очаквах такова откритие.“

Сред останките Лий и нейната колежка по научните изследвания Яхаира Гонсалес откриват, че има три групи: Хунну, които доминират в монголските степи преди 2200 години; Сиенбей, които изместват Хунну преди около 1850 години; и тюрките, които са окупирали степите някъде преди 1470 години.

Женските тюркски скелети, които те изследват, показват признаци на конна езда, макар и недостатъчно, за да предполагат, че са чести ездачи. Трите женски скелета Хунну, от друга страна, показват знаци, характерни за известна стрелба с лък и конна езда.

Но най-забележителното откритие сред останките несъмнено е сред трите жени от групата Сиенбей, които намериха. Два от три от женските скелети на Сиенбей показаха знаци, че са опитни ездачи и вероятно квалифицирани бойци.

Това предполага, че тези жени са били по-готови за бой от своите връстнички, най-вероятно в резултат на катаклизмите в родината си. Лий обяснява, че бойните умения, които тези жени са имали, вероятно се дължат на политическите раздори на епохата, която е била помрачена от война след разрушаването на китайската династия Хан през 220 г. Групата Сиенбей били древен номадски народ, който окупирал Северен Китай от 386 до 534 г. Отдавна се смята, че фигурата на Мулан се основава на истински жени воини от този район. Забележително е, че изследването на тези останки предлага връзка с легендата на Мулан, която започва да се разпространява някъде през 6 век.

Известната история за Мулан се появява за първи път в народната песен „Балада за Мулан“. По-късно тази песен е адаптирана и променена безброй пъти в други песни, стихотворения и пиеси в различни времеви епохи до сега. Докато историята разказва за момиче, което се дегизира като мъж, за да заеме мястото на баща си, когато той е привлечен като войник във войната. Мулан с течение на времето става уважаван войник и заради военните си подвизи получава най-високото отличие, което някои от фамилията й е получавал. Въпреки че историята има различни сюжетни линии и край – включително и тази, която прави Дисни през 1998 г. – общата тема е, че Мулан винаги постига слава и става награждаван войник на китайската армия.

Кидани

Историята на Мулан е сред най-ранните, в които се споменават жени воини от древна култура, но тя не е единствена. Историците са открили писмени сведения за кралици, които са ръководили собствените си армии през периода на Киданите от 900 г. и през средновековния монголски период.

„Мислех си, щом всички тези истории съществуват, защо тогава никой не е открил тези жени?“ – каза Лий. „Това е само защото никой не ги е търсил. Реших, че е време да потърся.“

Значителното откритие все още не е публикувано в рецензирана научна публикация, тъй като документът трябваше да бъде представен на среща на Американската асоциация на антрополозите, което за съжаление, не може да стане, защото срещата е отменена поради избухването на пандемията от коронавирус.

Историите за жени воини обаче действително са в изобилие в културите по целия свят. Например, легендарните амазонки, които традиционно се смятат за митични фигури, докато съвременните изследвания не установяват, че е възможно тези легенди да се отнасят за истински жени-бойци от древното арменско кралство Урарту. Има и останки на силен викингски воин, за който първоначално се смята, че е мъж, но след повторно разглеждане повече от век по-късно, се установява, че е жена.

…

На китайски думата „мулан“ се отнася до магнолията. Героинята на стихотворението получава различни фамилни имена в различните версии. Според Историята на Минг фамилията й е Джу, докато Историята на Цин казва, че е Вей. Фамилното име Хуа (цвете), въведено от Ксу Вей, става най-популярно през последните години отчасти поради по-поетичното си значение.