Музикалната индустрия е безпощадна към талантливите изпълнители. Понякога достигат божествен статут, подхлъзват се по пътеката на славата и изкушенията и в резултат на всичко това ще получим една много вълнуваща автобиография след години. За добро или лошо, официално можем да се похвалим с историята на групата Chicago. Повечето песни на бандата са доста популярни, а самите те могат да се похвалят с приятно звучене и мелодия, която създава съвършена атмосфера за различни събития. Ако не сте чували една от най-успешните групи, най-вероятно сте изпуснали много.
В своята кариера Робърт Лам и компания са успели да бъдат около 20 пъти в топ 10 на сингълите, да спечелят 5 последователни награди за най-добър албум и също така да продадат повече от 100 милиона плочи по целия свят. Изпълнителите на „Hard to Say I`m Sorry“ са пътували често с Джанис Джопли и Джими Хендрикс по турнета. Хендрикс признава, че Тери Кат е бил много по-добър със струните от него, което е специално признание. Освен това можем спокойно да кажем, че бандата прекарва близо 30 години на сцена и запазва своята актуалност, преди да се превърне в класика. Днес групата може да се похвали с няколко поколения сред публиката и мнозина все още помнят техните хитове. Лириките, типично за онова време, се въртят около секса, наркотиците, лошите сделки и негативното влияние, а освен това съществува и биографичен документален филм в Netflix, ако наистина сте почитатели.
Магията започва през 1967 г. и всичко започва с търсенето на най-добрите музиканти в родния град. Така се събират Тери Кат, Робърт Лам, Питър Кетера, Дани Серафин, Джеймс Панкоу и Ли Лугнан. Резултатът от тази колаборация дава много музикални хибриди и възможност за преминаване от жанр в жанр. В кариерата им можете да откриете рок, блус, поп и други стилове. Освен това успяват да излязат от властта на джаза и да изградят собствен стил, което не се случва с всеки музикант. Оригиналното име на групата в началото е Chicago Transit Authority, но след подписването на първия голям договор ще останат само Chicago. След това става ясно, че всеки техен сингъл достига до класациите на Billboard.
И след като сме разказвали и преди историята на Eagles и създаването на Hotel California, групата Chicago очевидно е свършила достатъчно, за да опознаят света на бизнеса. Междувременно огромна част от всички приходи на бандата са били насочвани в джоба на мениджъра, но тази истина била разкрита едва след 10 години.
Една от любопитните подробности около бандата е свързана с техните невероятни пороци. Господата консумирали толкова много кокаин, че понякога им се налагало да инсталират телефонна будка на сцената, за да могат да консумират дори и по време на концерт. Кодовото име на това приспособление е „Snoritirium“. На някои живи изпълнения може да се види как част от групата влиза вътре и излиза, улавяйки още по-сериозно музикалните преживявания. В резултат на тази прекомерна употреба се достигат и до фатални инциденти. Кат се застрелва, докато чисти своя пистолет през 1978 година. Повечето членове на групата не говорят по този случай. Според думите на барабаниста, групата е харчила повече пари за кокаин, отколкото за записването на албуми.
Когато излиза Hot Streets е вече ясно, че няма да влезе в топ 10. От една страна е заради загубата на този ценен кадър, а от друга е белият прашец. Промяната в динамиката също се забелязва. Питър Сетера поема руля и изведнъж Chicago осиновява по софт рок звученето. Промяната е положителна до известна степен, а и така бандата успява да запази своята автентичност на сцената и за новото поколение. През 1986 г. Питър ще започне да преследва своята солова карирера. И до днес можете да чуете от тях, че човек никога не може да вземе достатъчно от този прашен порок. Никой не разбира защо Сетера отказва да се върне обратно към своите корени и да изсвири още един хит с бандата, макар и винаги да е добре дошъл. И за финал трябва да добавим една забавна подробност. Първоначалната идея на всички членове е била да приличат на Бийтълс, но с дълги коси.