shareit

Скандалният портрет на мадам Х и една фатална презрамка

| от chronicle.bg |

През 2019 г. е трудно да си представим нещо да предизвика грандиозен скандал. Още повече някоя картина. Затова и когато се взираме в семплата композиция на картината на Джон Сингър Сарджънт „Портрет на мадам Х“ недоумяваме какво може да е разбунило духовете в парижкото общество в края на XIX век. И то до степен, в която и художникът, и неговият модел са били отхвърлени от обществото.

Днес картината е олицетворение на елегантността. Жена с безупречна бяла кожа, мистериозно излъчване, с едната ръка държи ветрило, а с другата деликатно докосва масата. Моделът, облечен в скъпа черна рокля, е парижанката Виржини Амели Авеньо Готро. И въпреки художествените качествата на картината, тя остава в историята повече със скандала, който предизвиква след „премиерата“ си на парижкия Салон на изкуствата през 1884 г. Отзвукът е толкова мощен, че авторът на произведението се мести в провинцията, а репутацията на модела му е завинаги унищожена.

Мнозина вярват във версията, че скандалът е причинен от първоначалната версия на картината, в която една от презрамките на роклята е увиснала предизвикателно от рамото на модела.

Как се стига до там една картина да предизвика такъв скандал? Ето историята на скандалния портрет на Мадам Х.

Джон Сингър Сарджънт е роден в Италия през 1856 г. в семейството на доктор и майка, отчаяно копнееща да бъде част от висшите кръгове на обществото. Семейството непрекъснато пътува из Европа на ръба на банкрута. Въпреки трудностите, майката на Сарджънт осигурява средствата, за да може той да се обучава в известно парижко ателие за художници. Художникът участва за първи път на Парижкия салон на изкуствата през 1877 г. с портрет на негова приятелка от детството. Картината му бележи голям успех и поръчките за портрети от висшите слоеве на обществото зачестяват. Скоро Сарджънт си изгражда репутация на художник, който рисува богати жени с позиция и средства за подобни суети.

John_Singer_Sargent_1903
Джон Сингър Сарджънт

В същото време една жена е на върха на славата си в Париж. Мадам Виржини Готро е известна със своето благородническо потекло, елегантността си и любовния си живот. Женена за два пъти по-възрастен от нея банкер тя често попада между страниците на таблоидите по различни поводи, сред които и извънбрачни афери. Тези, които не я мразят, се възхищават на елегантността, фигурата и излъчването й. Родена е в Ню Орлиънс малко преди избухването на Гражданската война в САЩ (1961 – 1965) и може да се каже, че е чистокръвен потомък на Стария Юг, за който сме чели в пиесите на Тенеси Уилямс и романа „Отнесени от вихъра“. Баща й е военен, който е убит по време на войната. Когато Виржини е на осем, двете с майка й се местят във Франция, където момичето получава добро образование и позиция в парижкото общество.

bloc05
Виржини Амели Авеньо Готро

Срещата между Сарджънт и Готро се случва някъде в началото на 80-те години. Художникът е пленен от тази жена и пожелава да я нарисува за собствено удоволствие. Според биографите на Сарджънт, той е представен на Готро от неин любовник лекар, когото художникът е рисувал. Но Виржини Готро е костелив орех и първоначално отказва да позира.

След много увещания се съгласява, но пожелава да не бъде рисувана в Париж, а по време на лятната ваканция със съпруга й в Бретан. Мадам Готро е импулсивна, нетърпелива и не харесва дългия и протяжен процес по рисуването, през който трябва да стои неподвижно. Сарджънт пътува от Париж до Бретан многократно и се оплаква на свои приятели, че се бори с „ненарисуваемата“ мадам Готро. Трудна или не, е факт, че Сарджънт прави няколко нейни портрета.

P3w41-presentation
„Мадам Готро вдига тост“

След множество скици и подготовка, художникът успява да завърши портрета навреме за Салона през 1884 г. Картината е посрещната с остри възгласи на неодобрение. След салона славата бързо премина в освиркване, а мадам Готро се превръща в обект на подигравки в парижките дневни.

За всички разпуснатата презрамка е препратка към липсващия морал на Виржини Готро. Но и това не се появява случайно, защото Готро вече си е спечелила репутация на прелюбодейка. Любовните й афери са добре известна публична тайна. Смята се, че е имала връзки с висши държавни лица и дипломати. Подобно публично излагане на сексуалност докарва на Готро много неприятности. Отвъд разпуснатата презрамка, критиците са твърдо против тенът й. Позата, умишлено избелената кожа, цветовете на картината… всичко е под прицел.

Майката Виржини е съсипана също. „Цял Париж се подиграва на дъщеря ми… Тя е съсипана. Хората ми ще са принудени да се защитават. Тя ще умре от скръб.“

bloc02
Оригиналният портрет, изложен през 1884 г.

Мелодрамата не спира тук. След инцидента Готро се изнася в провинцията и никога не се връща в кръговете на парижкия crème de la crème.

В същото време Сарджънт е дълбоко обезпокоен за своята собствена репутация. Критиците до такава степен атакуват работата му, че той склонява да направи една решаваща за картината промяна. След края на изложбата преправя картината, така че презрамката да си дойде на мястото – на рамото на мадам Готро. През 1886 г. се мести в Лондон, където умира през 1925 г. Мадам Виржини Готро умира през 1915 г. на 56 години в Кан.

През 1916 г. прави своеобразен жест към своя модел. Когато дава картината на музея Метрополотън настоява да бъде скрита самоличността на мадам Готро. Така се ражда заглавието, под което днес познаваме картината, превърнала се в класика заради своята история.

 
 
Коментарите са изключени за Скандалният портрет на мадам Х и една фатална презрамка

Повече информация Виж всички