По някаква причина произнасянето на заглавието „Макбет“ в театъра без да репетирате или играете пиесата, се смята, че е на лош късмет. Вместо това актьорите обикновено я наричат „пиесата на Барда“ или „шотландската пиеса“.
Според History.com проклятието на „Макбет“ възниква, след като по време на ранните представления на Шекспировата пиеса от 1606 г. се случват редица странни инциденти. Още в първото представление актьорът, който изпълнява ролята на лейди Макбет, неочаквано умира и се налага ролята да бъде поета от самия Шекспир. В едно от следващите представления се твърди, че актьорът пробожда крал Дънкан с истински кинжал, а не с реквизитен, и го убива на сцената (все още се спори обаче дали това е било случайно или не).
Макбет продължава да предизвиква трагедия след трагедия през четирите века на своето съществуване. През 1947 г. Харолд Норман от прободни рани, получени по време на битка, докато играе Макбет, а по време на различни представления има и няколко шумни бунта на публиката – най-лошият от тях се случва в операта „Астор Плейс“ в Ню Йорк през 1849 г., когато феновете на британския актьор Уилям Чарлз Макрийди се сбиват с тези на американския актьор Едуин Форест. Двадесет и двама души загиват, а повече от 100 са ранени.
Тъй като „Макбет“ съществува от толкова дълго време и е поставянa толкова много пъти, не е съвсем изненадващо, че в историята ѝ има няколко трагични момента. Мнозина обаче вярват, че тези инциденти са резултат от проклятието, което действителните вещици хвърлят върху пиесата, когато Шекспир я дебютира.
Както обясняват от Кралската шекспирова компания, бардът наистина е направил своите проучвания, когато е създавал трите вещици в пиесата: Предполага се, че „филе от копринена змия“, „око от тритон и пръст от жаба“ и други реплики от „Песента на вещиците“ са взети от „истински“ заклинания от онова време. И според една легенда група вещици решава да го накаже за това, че е използвал техните магии, като прокълева пиесата.
За скептиците актьорът Кристофър Еклестън – който играе главната роля в постановката на Кралската шекспирова компания – предлага малко по-достоверна теория за произхода на проклятието. В интервю той обяснява как театралните компании, които са изпитвали финансови затруднения, са поставяли именно „Макбет“, за да си гарантират продажби на билети. Следователно, да кажеш „Макбет“ в театър е било признание, че нещата не вървят добре.