Рудолфо Валентино – напудрена кифла, секс символ, чудо за Холивуд и джентълмен, който няма да се повтори този век
В началото на XX век и по-конкретно – второто десетилетие, Холивуд вече има достатъчно звезди, които да изиграват мечтаните кино роли. Някои наричат първите 20 години на киното – златни. И това е така, защото имаме Чарли Чаплин, Грета Гарбо, Дъглас Феърбанск, Бъстър Кийтън и много други. Емоцията от киното е завладяла американската аудитория, като в Европа също се наблюдава подобен напредък. Мечтата на всеки човек със заложби е да се озове на големия екран. През лятото на 1926 г. един италиански имигрант на име Рудолфо Алфонсо Рафаело Пиер Филибер Гуглеими ди Валентина Д’Антонгуала ще направи своя дебют.
След първия филм ще има ново име – „Латинският любовник“ Рудолф Валентино. Макар и да говорим за две различни епохи, италианецът се нарежда спокойно по ранг и класа до Ален Делон, Жан Пол Белмондо и още много други. Камерата не само го обича, тя флиртува с него, а той ще даде един нов поглед на отношенията между мъжете и жените – ще направи показна за съблазняване, като жестовете, усмивките и маниерите ще заживеят един нов живот. Казват, че Валентино никога не живее, за да види есента. Смята се, че по това време е прекарал последните седмици от живот, спорейки с неизвестни редактори, които оспорват неговата сексуалност и мъжественост, подозирайки, че е хомосексуален.
Роден е в Касталанета през 1895 г. и като много други италианци, тръгва към обетованата земя, за да си търси своето щастие. На 18 години вече има виза и покрив над главата в Сентръл парк. Първата му работа е на танцьор, като работи в различни кабарета и показва страст на движения, която се харесва на мъже и жени. Наричат го „танго пирата“ и в бурните си години, Рудолфо получава главната роля на сцената и редовно привлича вниманието на богатите американки, които от своя страна са готови да плащат за неговата компания, а и не само. Още тогава става ясно, че екзотичният италианец няма да има никакви проблеми, визията му носи достатъчно средства и бедността остава за Италия.
Една от големите първи срещи е с богата чилийска наследница, макар и на хартия това да изглежда добра идея, същата идва с брак и съпруг – добре изграден бизнесмен на име Джон де Саулес. През 1915 г. Бланка се развежда и търси помощта на Валентино, който да свидетелства, че нейният съпруг е имал множество афери, като замесва и една от своите колежки в любовния хектоъгълник на Джон. Появата на италианеца в съда, привлича вниманието на някои репортери, като точно там тръгват слуховете, че най-вероятно Рудолфо няма интерес към жените. Ощетеният съпруг издейства няколко дни в затвора на латинския любовник с идеята, че ще успее да премахне показанията, но това не се случва. За да не лежи отново в затвора, бъдещата звезда събира багажа и бяга към западното крайбрежие.
В Калифорния прави същото, което винаги е правил – танцува. От време на време получава и малки роли в киното, каквито е имал в Ню Йорк, но основните приходи отново идват от възрастни и заможни жени, които искат да получат индивидуални частни уроци по танци, други са искали и любовни уроци, като цената е била значително висока. Именно неговите ученички успяват да задвижат някоя друга връзка и да го позиционират в центъра на кадъра, а не просто като статична подробност. За да печели внимание, неговите приятелки винаги отстъпват лъскавите коли, с които да ходи на прослушвания, обличат го, плащат му наема, хранят го и в замяна искат да го водят на лъскави вечери.
Първата му голяма страст е актрисата Джийн Акер, която по-късно се оказва лесбийка и признава, че е принудена от родителите си да се омъжи. Легендата разказва, че на първата брачна нощ ще заключи своя съпруг в хотелската стая, а малко по-късно ще подаде и молбата за развод. През 1921 г. Валентино има роля в „Четиримата конници на Апокалипсиса“. Участието се превръща в един от най-успешните филми в епохата на нямото кино. Същата година получава и ролята на шейх Ахмед Бен Хасан във филма „Шейхът“ – отново касова лента с много добро представяне. Всичко върви по мед и масло, докато писателят Дик Дорган не заяви, че шейхът е изпаднал арабин с английско потекло, а неговата майка е лека жена, която едва ли не е просила.
Гневът на латинския любовник е толкова голям, че той успява да издейства черен печат за присъствието му на снимачната площадка, а колегите му ще потвърдят, че пред тях се заклева как ще го убие, ако някога изобщо го срещне. По това време списанието на Дорган продължава да бълва обиди и един от материалите – „Песен на омразата“, в който Дорган описва малко по-добронамерено потеклото и недостатъците на актьора, започва да се развива като една доходоносна холивудска битка за внимание и тиражи.
Следващите филми идват с колеблив успех и създават допълнителни караници с режисьори и актьори, Валентино е помолен да напусне и за известно време не се занимава с кино. Решава, че след като почива, може да сключи втори брак и този път се спира на хетеросексуална дама на име Наташа Рамбова – дизайнер на дрехи, артистичен директор и от време на време – актриса. Отново идват проблеми, защото решението да сключи брак идва по време на развода с предишната съпруга, макар и да няма окончателно решение от съда. През март 1923 г. Рудолфо повтаря опита за сключване на брак и този път финализира успешно.
Парите не са достатъчни и след като киното не е отговор или решение, Валентино започва да танцува и обикаля САЩ и Канада в едно добро турне, което се спонсорира от продукти за красота на Минералава. Валентино играе с жена сина сцената и дори ѝ отстъпва правото да бъде водеща на програмата. Успехите бързо напомнят какво изпуска Холивуд и идва покана за роля във филма Monsieur Beaucaire. Драмата за Луи XV се приема за успешна, а любовникът трябва да играе с много грим и още по-тежки костюми, а за капак трябва да бъде женствен, вместо мъжествен. След този филм започва да чете много по-сериозно сценария за ролите, защото смята, че мъжките са далеч по-добри и подходящи за него.
Историите за хомосексуалността се раждат по две причини – самият актьор обича да прокарва европейската мода и да бъде провокативен и второ, САЩ все още не са виждали актьор, който да изглежда по този начин. Италианската звезда има многобройни връзки с жени, но просто открива своята вярна половинка, за да не се опитва да бъде разбивач на сърца. Няколко години по-късно е член на Обедините артисти и отново е принуден да направи продължение на филма „Шейхът“. По това време зализаната му коса носи и още един много забавен прякор „Вазелинос“.
Американската култура не може да разбере какво получава на екрана и го подиграва, че си слага пудра и има машина за пудра в гримьорната си. За да стане историята още по-интересна, Валентино призовава автора на този материал да се включи в специален дуел, който да определи кой е по-силният и истински мъж – перото или пудрата? Неизвестният редактор е поканен на боксов ринг. Обидите не спират, а звездата не разбира какво общо има неговата работа и личният му живот и вкус – една граница, която никога не се поставя на правилното място и до днес, когато става въпрос за личната свобода. Подиграват му се, че някога е бил помощник градинар, макар и Валентино да е завършил университет по ландшафтна архитектура, което прави работата и познанията му далеч по-сериозно от тези на един градинар.
След като авторът така и не отговаря, Валентино заминава за Ню Йорк, за да уреди срещата и го търси в редакцията, инвестира време за боксови уроци от своя приятел Джак Демпси – същият боксьор, който остава известен с невероятно тежките си удари, както и убийството на опонент на ринга. За човек, който слага пудра на лицето си и изглежда женствен, Валентино показва една завидна физика. Демпси също започва да говори по темата и напомня на спортни журналисти, че неговият приятел има тежък арсенал от свирепи удари и не е разумно някой да се подиграва толкова свободно, след като може да си изяде боя без усилия. Франк „Бък“ О’Нийл не само не вярва, но е готов да излезе на ринга срещу италианското конте.
Скандалът ескалира до среща на покрива на хотел Амбасадор в Ню Йорк и макар репортера да е много по-едър, бързо открива още причини и поводи да пише и да изкара допълнителни средства за материала. Причината е, че Валентино е облечен в халат на орхидеи – не толкова мъжествен. Двамата имат сделка да не се нараняват, но О’Нийл бързо забива своето дясно кроше в лицето на звездата. Валентино, събрал достатъчно агресия към медиите, отвръща с ляво и изпраща в нокдаун спортния журналист. Оказва се, че зад нежното лице стоят доста сериозни бицепси, а и Демпси е показал точно как и къде да удря. Латинският любовник се извинява, видимо се притеснява, че е прекалил и помага на своя опонент да се изправи. На следващата сутрин, когато Франк пише своя материал, споделя следното:
„Следващият път, когато Джак Демпси ми каже нещо, аз ще вярвам. Това момче има юмруци, които се стоварват със силата на бясно муле. Определено не искам да съм близо, ако е сърдит на мен.“
Както се досещате, мачът не дава необходимия резултат и читателите предпочитат да четат за пудрата и другия провокативен стил. Безпощадните журналисти не спират да се хранят със скандалната персона. Приятелите напомнят, че това е просто поредната храна за гладните души, а и все пак се говори за млад мъж – сексуална фантазия на милиони жени и още толкова мъже, желаещи да заемат неговото място. В този период, Валентино има всичко, което може да поиска – пари, слава, жени и продължава да бъде нещастен. На премиерата на „Синът на шейха“, макар и температурите да са ниски, хиляди жени обграждат киното и още толкова го чакат да излезе от хотела.
Някои подивели фенки успяват да скъсат неговите одежди, други се хвърлят по колата, охраната за първи път трябва да си заслужи парите. Филмът е толкова успешен, че скоро палачинката се обръща, сега физиката се забелязва, изпълнението на каскадите също е видимо. Ситуацията става толкова розова, колкото и пудрата в гримьорната. Две седмици след този успех, актьорът припада в апартамента си – разкъсаният апандисит е лечим и в болницата започват работа върху възстановяването. Рудолфо развива плеврит на левия бял дроб и през по-голямата част от престоя си се гърчи в агония. В един момент, докато е в съзнание, пита отново докторът дали е прословутото напудрено розово конте или вече е заслужил друго реноме. Журналистите започват да се хранят с новата сензация и твърдят, че това е поредният опит да спечели медийното внимание. Редакторите чакат фениксово възкресение, но симулантът внезапно умира.
На 23 август Рудолфо Валентино изпада в кома и след няколко часа умира в леглото си. Може би един от най-красивите холивудски актьори, при това изключително талантлив, известен с актьорското майсторство и уменията си, смятан за неофициалния създател на жълтите новини и най-накрая се предава – за радост на враговете му – оставяйки всички с пръст в уста. Новините за смъртта му се смятат за някаква измама, но часове по-късно, когато редактори се добират до празното легло и разпитват сестрите – разбират и горчивата истина – италианската звезда вече не е сред живите. Повече от 100 000 души излизат на улицата и окупират погребалното бюро, където се очаква да пристигне тялото. Плачещите късат дрехи, бият се в гърдите и припадат на улицата. Полицията на Ню Йорк е принудена да ангажира жандармерията и други сили, за да успокои феновете. Някои от тях извършват самоубийство на улицата.
В погребалния дом има четирима гвардейци – почетна стража, изпратена от Бенито Мусолини. Малко по-късно става ясно, че това са наети актьори, за да може да се спечели вниманието на публиката, но това не е била заръката на Рудолфо. Полската актриса Пола Негри, която има афера с Валентино, припада пред ковчега. След като я свестяват, признава, че най-вероятно щяла да бъде неговата трета съпруга. Тези думи бързо я превръщат в неофициалната трета вдовица на звездата. Тялото е изпратено в Калифорния с помощта на влак, а Валентино е погребан в Холивуд. Истерията след това не спира. Последният филм излиза около месец по-късно и критиците без никакви съмнения заявяват, че е един от най-добрите. Слуховете също не са малко, някои твърдят, че италианеца е бил убит от ревнив съпруг, други смятат, че стрелецът е бил собственик на таблоид.
Няколко десетилетия на гроба му идват жени, облечени в черни дрехи и букети от кърваво червени рози. Поколенията могат да гледат филмите му, ала бавно и сигурно, сензацията Валентино залязва. Що се отнася до неговата актьорска игра и умения, никой не може да потвърди дали е толкова добър или не, но за времето си е незаменим на екрана. Това не е достатъчно и почти цял век след това ще се намери място в някой жълт вестник за поредната интересна и измислена новина, с която да се разбута гаснещия огън.
