Проклятието на фараона: Наистина ли отварянето на гробница води до преждевременна смърт

| от |

Освен че е една от най-значимите археологически находки на XX век, гробницата на Тутанкамон се оказва и вдъхновение за безброй митове, филми и псевдоархеологически теории. По-специално, така нареченото „проклятие на фараона“ се превръща в световен феномен, когато лорд Карнарвън – спонсорирал експедицията за намирането на цар Тут – умира само няколко месеца след влизането в гробницата.

Въпреки това подозрително съвпадение обаче, има малко доказателства, които да сочат някаква връзка между намирането на фараона и прибързаната смърт. Ръководителят на експедицията Хауърд Картър например живее още 17 години, след като изважда Момчето цар от мястото му на вечен покой.

Що се отнася до Карнарвън, той е бил на прага на смъртта в продължение на много години преди окончателната си кончина, защото страда от системни белодробни инфекции, след като е тежко ранен при автомобилна катастрофа през 1903 г. Може да се каже, че той далеч не е прокълнат, а живее очарователен живот, докато накрая през май 1923 г. не се поддава на отравяне на кръвта от инфекция, пренасяна от комари.

Възможно е обаче Карнарвън да си е навлякъл проклятието чрез своите бизнес отношения. За да финансира прочутата експедиция, той продава изключителните права върху цялата информация за гробницата на лондонския вестник „Таймс“, с което на практика му дава монопол върху всички факти, свързани с Тутанкамон и неговото откриване.

Тъй като целият свят е запленен от историята, която се появява в „Таймс“, другите издания отчаяно се опитват да се доберат до нещо, което да публикуват – и прибягват до измислици. След смъртта на Карнарвън журналистите по целия свят печатат всякакви спекулативни истории за това как се е стигнало до смъртта му.

Според Дейвид Силвърман, куратор на световноизвестната изложба за фараона на музея „Пен“, който пише през 1987 г., много репортери по онова време умишлено тълкуват погрешно надписите, открити в гробницата, за да внушат наличието на проклятие. Една медия например твърди, че пасажът гласял: „Ще убия всички, които прекрачат този праг в свещените помещения на царя, който живее вечно“, докато в действителност такова послание не е намерено.

Друг източник пък изписва част от египетската Книга на мъртвите, която беше гравирана върху гробницата, като я преведе погрешно по следния начин: „Тези, които влязат в тази свещена гробница, бързо ще бъдат посетени от крилата на смъртта.“

Въпреки че в близост до тялото на крал Тут не е открито никакво проклятие, понякога върху други древноегипетски гробници са били изписвани такива. Един от известните примери предупреждава, че „тези, които разбият тази гробница, ще срещнат смъртта от болест, която никой лекар не може да диагностицира“. Но не е ясно върху чий гроб е написана тази заплаха.

Като цяло обаче проклятията са били гравирани само върху гробниците на обикновени граждани, тъй като египетските кралски особи вече са били защитени от поредица заклинания, известни като Текстове на пирамидите, и следователно не са имали нужда от допълнителна защита.

Като оставим настрана нелепите спекулации, някои легитимни проучвания разкриват, че древните гробници могат да съдържат потенциално вредни гъбички, плесени или други микроби, които могат да застрашат изследователите, които ги вдишват. Досега обаче няма данни някой египтолог да е бил поразен от такъв патоген, като всичко това е поредният пирон в ковчега на проклятието на фараона.

 
 
Коментарите са изключени за Проклятието на фараона: Наистина ли отварянето на гробница води до преждевременна смърт

Повече информация Виж всички