Писма разкриват живота на 20-годишните в Лондон през 18 век

В началото на 1719 г. 27-годишният Бен Браун тръгва на кон, за да измине 500 километра от дома си в Езерната област в Англия до оживения Лондон. Баща му го записва да работи като писар в адвокатска кантора там и в колекция от писма на Бен до баща му („стария Бен“), наскоро възстановени от Британския национален тръст, можем да се запознаем с живота на един млад мъж, пристигнал в британската столица. Оказва се, че неговите борби и премеждия не се различават твърде много от тези на младите хора в наши дни: постоянно се тревожи за пари, обича да излиза с приятели, кара се (и се сдобрява) с родителите си и дори има тайна романтична връзка.

Подобно на много от днешните двадесет и няколко годишни хора, Бен постоянно е закъсал за пари. Като студент не изкарва много, а Лондон е много по-скъп от родния му град – не само като наем и стоки за бита, но и като разходи за поддържане на обществено положение. „…дрехите ми, които имам сега, са много слаби в сравнение с това, което носят тук“, оплаква се той скоро на баща си и го моли да му изпрати перука и чорапи от дома, както и пари за нови (надяваме се по-впечатляващи) бричове, за да се впише в лондонската тълпа.

Бен да иска пари от родителите си е често срещана – ако не и най-често срещаната – тема в писмата му. Все пак той знае, че произхожда от обикновено фермерско семейство, и иска да увери родителите си, че инвестират отговорно. В едно по-забавно писмо той си признава, че е казал на майка си грешна цена за прането му, за да може да прибере малко допълнителни пари, след което обещава: „Можете да разчитате, че няма да ги изхарча за екстравагантност или празни разходи.“

Все пак Бен не е изцяло зависим от родителите си. Няколко писма ни дават представа за професионалния му живот и е ясно, че той е трудолюбив, като всеки делничен ден от 8:00 до 20:00 ч. копира на ръка юридически документи. Но когато разбира, че чиракуването, за което го е записал баща му, трябва да продължи 5 години, това предизвиква известна разправия между тях. Той е съкрушен и пише, че ще „загубил разцвета на младостта си“, работейки толкова много за толкова малко до 32-годишна възраст.

Но при всичките си парични неволи и дълги работни часове Бен изглежда все още води активен и пълноценен социален живот в града. Той често пише за яденето и пиенето с приятелите си на Флийт Стрийт, чиито описания Националният тръст сравнява с пиянските, сатирични творби на Уилям Хогарт. Дори намира време за таен романс: През 1724 г. се жени за Мери Бранч, прислужница на работодателя му, след дискретно ухажване. Едва след това пише на родителите си, за да ги помоли за одобрение и прошка. А когато ги получава, Бен е изключително признателен: „Ще признавам винаги многото и мили добрини и любящи съвети, които получих от толкова снизходителните и любящи баща и майка“, пише той в нежния си отговор на тяхното приемане на новия му семеен живот.

Тези „Писма от Лондон“, както Националният тръст нарича колекцията от писма на Бен до баща му, в крайна сметка обхващат 20 години. Те са рядък и интимен прозорец към всекидневния живот през XVIII в. и ни показват, че много от нашите тревоги и трудности – изграждането на идентичност, ориентирането в семейните отношения, започването на нов живот на ново място – са били споделяни от хората и преди.