Няколко любопитни факта за „Спасяването на редник Райън“
„Спасяването на редник Райън“ е едно от най-точните и реални изображения на Втората световна война, които можем да видим на екран. Този филм изобразява терора и хаоса, които са типични за грозното събитие, а не дезинфекцираните и нереалистични образи, които Холивуд показва по-често в минали филми.
Излишно е да казваме, че за да се постигне реализма, изобразен във филма, има много трикове зад кулисите, които режисьорът Стивън Спилбърг използва, за да гарантира, че неостаряващите кадри и интензивните бойни сцени ще стигнат от снимачната площадка до екрана на киното.
Ето няколко от малко известните факти, които правят този филм толкова незабравим.
Сцените от пристигането на плажовете при Десанта в Нормандия
Една емблематична част от филма е пристигането на войниците на плажовете в Нормандия. Реалистичното изобразяване на ужаса сред тях заедно с неизбежния хаос от бързото вкарване на толкова много мъже на толкова малка площ, е показано реалистично. Но това идва с огромна цена.
Заснемането на десанта струва 12 милиона долара, почти 20% от целия бюджет от 70 милиона долара. Още по-удивителен е фактът, че режисьорът няма разкадровка за тази част от филма.
Той заснема цялото нещо, разчитайки единствено на инстинктите си, въпреки размера на сцените.
А самото заснемане отнема повече от месец – Спилбърг е решен, че филмът ще бъде заснет в последователността, в която са се случили събитията.
Снимките на боевете на плажа Омаха са заснети в Ирландия на плажа Балинескър. Почти невъзможно е да получите правата за снимане на плажовете на Нормандия, така че Спилбърг трябва да ги пресъздаде и избира Ирландия.
Филмът е вдъхновен от реални хора от войната
На много места се посочва, че филмът се основава на живота на петимата братя Съливан – Джордж, Франсис, Джоузеф, Медисън и Албърт – които всичките са убити, докато служат във флота по време на Втората световна война. Това обаче не е истина. Филмът е вдъхновен от историята на братята Ниланд – Фредерик, Едуард, Престън и Робърт.
Първоначалните доклади показват, че Едуард, Престън и Робърт са били убити в бой и армията изпраща останалия брат Фредерик обратно при семейството му. По-късно обаче е установено, че Едуард е жив, когато успява да избяга от японски лагер за военнопленници.
„Спасяването на редник Райън“ е посветен на бащата на Спилбърг
Спилбърг никога не е очаквал огромния успех, който ще получи филма, а смята по-скоро, че ще се представи просто прилично, тъй като е военен филм. Той го снима като посвещение на баща си, който служи като радист на Mitchell B-25 (на снимката) и всичко, което Спилбърг се опитва да направи, е да разкаже историята, която беше чул от ветеран.
Естетиката от 1940 г. е съвършена
Режисьорът Стивън Спилбърг и операторът Януш Камински са решени да направят филма да изглежда и да се чувства, сякаш е заснет през 40-те години на миналия век.
За да постигнат това, те използват модерни камери, които са модифицирани, така че заснетите изображения да приличат на такива, заснети по време на Втората световна война.
Двамата обръщат особено внимание на сцените от Нормандия, за да се уверят, че приличат на снимки, направени от известния фотограф от Втората световна война Робърт Капа.
За да завърши ретро вида на филма, Спилбърг намалява наситеността на цветовете с около 60%, за да получи автентичния вид.
Тази липса на цвят провокира реакция от редица телевизионни зрители, които се оплакват, че има нещо нередно във филма, така че телевизионните компании увеличават насищането, за да спрат множеството сигнали.
Откриващата сцена се основава на действително събитие
Началните сцени на филма представят мъж, който влиза в гробище в Нормандия и пада на земята, ридаейки неудържимо.
Тази сцена е базирана на подобен случай, на който Спилбърг лично е свидетел, когато посещава гробище в Нормандия. Там той наблюдава непознат да влиза и когато вижда знамената до гробовете, рухва и започва да ридае. Семейството му трябва да му помогне да се изправи. Спилбърг използва точно тази сцена за начало на филма си.
