Музикални хроники: Как най-лошата филмова песен стана единственият №1 хит на Iron Maiden

Iron Maiden е група, която не се нуждае от представяне и която разполага с един от най-качествените музикални каталози в света на хеви метъла.

Английските легенди издават музика вече над 40 години и са създали класики като Run To The Hills, Fear Of The Dark, Can I Play With Madness и The Trooper. Изненадващо или не обаче, никоя от тези хитови песни не е достигала върха в британските класации. Всъщност Iron Maiden могат да се похвалят с един-единствен сингъл, заемал първото място в чартовете, и той е доста неочакван – става въпрос за песен, която разделя мнението на феновете, която е попадала под ударите на цензурата и която музикантите даже са се отказали да свирят на живо.

Става въпрос за Bring Your Daughter to the Slaughter – песен без излишни заобикалки и лирични отклонения, в която става въпрос просто за сексуални подвизи с нечия дъщеря. Забравете величествените мелодии и изкусните, повлияни от литературата текстове, на които се радваме в някои от най-грандиозните песни на Maiden. Тук всичко е доста по-директно и вероятно именно това помага на песента да стане №1. Но как се случва неправдоподобното издигане на Bring Your Daughter в класациите?

Тя е втори сингъл от албума No Prayer for the Dying (1990), считан за може би най-ниската точка в творчеството на групата и зачеркнат от мнозина от феновете. В началото изобщо не е предвидено това да бъде песен на Maiden, тъй като фронтменът Брус Дикинсън я е написал и предвидил за първия си солов албум. Тя става и част от саундтрака на филма „Кошмари на Елм Стрийт 5“ и там изглежда много повече на мястото си, отколкото в репертоара на Maiden.

Тогава останалите от групата са се разпилели в различни посоки и Дикинсън се нуждае от партньор, с който да запише музикалната си идея. Певецът се обръща към своя стар другар Яник Гърс, който по-късно се присъединява към Maiden като китарист. За Bring Your Daughter to the Slaughter двамата искат да направят нещо, което не отговаря на идентичността на Maiden и е в контраст с мащабните композиции от предния албум Seventh Son of a Seventh Son.

Яник Гърс си спомня, че в началото композицията му звучи като нещо на AC/DC и че записите се получават изключително бързо. Дикинсън завършва текста „за около три минути“ с простичкия и повтаряем припев, а двамата умишлено оставят целия запис в съвсем първичен вид.

Когато песента е издадена и прозвучава в „Кошмари на Елм Стрийт 5: Детето на сънищата“, тя не предизвиква особено възторжени реакции. Самият филм е съсипан от критиката, а саундтракът му не трогва аудиторията. Нещо повече – Bring Your Daughter to the Slaughter печели вниманието на антинаградите „Златна малинка“ и е избрана за най-лоша филмова песен на 1989 г.

Композицията на Дикинсън обаче печели одобрението на най-важните за него хора. От една страна, звукозаписната компания, която издава саундтрака на „Кошмари на Елм Стрийт“ иска да бъде записан още материал и така се стига до дебютния солов албум на певеца Tattooed Millionaire.
От друга страна, басистът, основател и автор на музиката на Iron Maiden Стив Харис направо се влюбва в Bring Your Daughter to the Slaughter. По някаква причина Харис е убеден, че групата задължително трябва да направи собствен запис на песента, да я издаде като своя и даже да базира на нея цялостната концепция на следващия си албум.

Макар че в онзи период бандата се наслаждава на фурор в родината си с последния си албум Seventh Son of a Seventh Son, тя все още няма особени успехи в Щатите, където метъл сцената е доминирана от по-агресивни младоци като Metallica и Megadeth. Затова Iron Maiden решават да се пробват в малко по-друга стилистика с по-суров подход към композициите и записите. Те наемат мобилното студио на Rolling Stones и започват да записват албума, който са измислили едва за няколко седмици. Ускореният и необичаен за групата процес води до недоволството на китариста Ейдриън Смит, който напуска и е заменен от Яник Гърс точно преди да започнат записите.

Албумът No Prayer for the Dying получава сериозни критики, когато излиза, но се радва на силен старт в класациите и достига до №2 на Острова, а Bring Your Daughter to the Slaughter е издадена като сингъл на Коледа през 1990-а и става първата хеви метъл песен начело на британските чартове. Възникналата полемика около сингъла всъщност помага. Daughter… не е включена в плейлиста на BBC Radio 1, най-вероятно заради подстрекателството към насилие в заглавието и сексуалния подтекст в лириките. Видеоклипът пък е тежко орязан при излъчването си в музикалната програма Top of the Pops. Видеото включва кадри на групата, примесени с епизоди от стария хорър филм „Градът на мъртвите“, който явно не се е харесал на редакторите на програмата. „Показаха минута и 10 секунди от песен, която продължава 4 минути и половина“, спомня си Брус Дикинсън. Цензурата обаче наостря вниманието към песента, а и се отразява добре на репутацията на Iron Maiden, защото ги кара да изглеждат още по-готини в очите на своята аудитория.
Същото нещо се случва и две години по-късно, когато най-продаваният албум на бандата The Number of the Beast е низвергнат от религиозни фундаменталисти и това го прави още по-атрактивен за слушателите.

До един момент Bring Your Daughter to the Slaughter е редовно свирена на концертите на Maiden, но когато Брус Дикинсън напуска групата през 1993-та, за да се отдаде на самостоятелната си кариера, песента изчезва от сетлиста – все пак тя е твърде тясно свързана с вокалиста и би било странно да се изпълнява в негово отсъствие.

Дори когато Дикинсън се завръща няколко години по-късно, хитовата и толкова оспорвана песен рядко попада в сетлистовете. Не е официално изяснено защо Iron Maiden не са склонни да я включват в концертите си, но причината може да се предположи. Такава песен, съдържаща в заглавието си клане над жени, заплашва да им създаде проблеми в днешно време, затова и те предпочитат да я оставят изцяло в миналото.

Слушателите пък още са разделени в мнението си за нея, но тя винаги ще си остане първият (и най-вероятно единствен) сингъл, който изкачва Maiden до №1 – не само в метъла, но и в цялата британска музика.