В събота българските фенове на траш метъла имаха възможността да се насладят на една от най-великите групи в жанра.
Megadeth пристигна у нас за шоу на открито в „Арена София“ и нямаше съмнение, че още веднъж ще оставят трайни спомени на българската публика. Фронтменът и двигател на бандата Дейв Мъстейн пристигна за пореден път у нас с репутацията на метъл величие и на човек, способен да преодолее всяка трудност, която му се изпречи.
Само през последните няколко години Мъстейн взе награда „Грами“ за албума Dystopia, успя да пребори рака, получи лилав колан по жиу-жицу и стана дядо. 62-годишният американец преживя много, за да бъде това, което е днес, и концертът у нас е страхотен повод да си припомним някои от най-тежките и знакови моменти в биографията му.
Неговата съдба е такава, че не е трудно да разберем откъде идва гневът, който го съпътства през целия му живот. Дейв е дете на разбито семейство алкохолици и неведнъж е страдал от невъздържания си баща. Бащата до един момент е успешен корпоративен работник, но когато губи работата си се съсипва от алкохолизъм – и напуска семейството, когато неговият син е само на 4.
Майката на Дейв пък често се мести заедно с децата си (Дейв има три по-големи сестри), които няма как да почувстват каквато и да е стабилност. За капак, майката сменя и религията им и ги превръща в Свидетели на Йехова, а тогава Дейв е едва 7-годишен. Музиката е постоянна утеха за момчето отрано и когато той открива тежките стилове и любими групи като Kiss, мечтата му за кариера вече се е зародила. В юношеските си години Мъстейн обича да пуши трева и да свири, а първата му банда Panic изпълнява кавъри на Judas Priest.
Барабанистът на бандата обаче умира при автомобилна катастрофа още след първия им концерт и 17-годишният Мъстейн и приятелите му не успяват да се задържат заедно. Някъде по това време тийнейджърът решава да се срещне с баща си в търсене на някакво помирение, но преди срещата да се състои, Джон Мъстейн умира внезапно от аневризъм. В онзи период Дейв вече е на път сам да развие зависимост от алкохол и наркотици, а гневът му се задълбочава.
Музиката обаче остава заниманието, което го движи напред и той вижда в местен вестник, че група на име Metallica си търси китарист. Останалите от Metallica го приемат за един от тях на първо място не заради уменията му, а заради самото му поведение. Всъщност Мъстейн е назначен още преди другите да го чуят как свири, защото притежава увереност и харизма, каквито те по онова време все още нямат.
Допринася и внушителната му колекция от китари и китарни усилватели, най-вероятно финансирана от продажбата на наркотици, с която Дейв се занимава. В началото именно Мъстейн е най-безстрашен на сцената и е този, който общува с публиката между песните. Винаги е полезно да го имаш на своя страна и когато избухне някой бой по клубовете – тъй като е човек, който никога няма да отстъпи и крачка назад.
Историята на неговото уволнение от Metallica е сред най-популярните в рок и метъл средите, а дори да не се спираме твърде много на подробностите, е достатъчно да припомним – причината е именно в невъздържаното поведение, безкрайните скандали, алкохолизма и наркоманията на Мъстейн. Неприятната раздяла с Metallica обаче го подтиква да създаде Megadeth и да се докаже на музикалната сцена без доскорошните си съмишленици.
По едно щастливо съвпадение, обратно в Ел Ей Мъстейн се нанася в апартамент точно над един басист, настроил усилвателя си така, че да се чува чак до Мисури. Това е Дейв Елефсън и двамата съименници скоро стават приятели покрай пушене на трева, пиене на бира и общи музикални интереси. Така Megadeth се сдобива с втория си член, а след прослушване на още редица музиканти, първоначалният състав се оформя около втория китарист Крис Поланд и барабаниста Гар Самюелсън. Мъстейн така и не открива певец, който отговаря на неговата представа за мощ и интензитет, затова сам се заема с вокалите.
Не е лесно групата да функционира, когато и четиримата ѝ членове имат склонност към тежки наркотици. Макар че успехите започват да се виждат на хоризонта, те не могат да се сравнят с тези на Metallica, а Megadeth често излизат дрогирани на сцената и сякаш катастрофата на бандата е неизбежна.
Елефсон успява да се изчисти от наркотиците, след като влиза в клиника за наркозависими, а въпреки че Дейв също се подлага на рехабилитация, не успява да спре вредните субстанции. Въпреки всички проблеми, албумите от началото на 90-те Rust in Peace и особено Countdown to Extinction изстрелват Megadeth до носи висини.
Бандата е по-успешна от всякога… макар и отново не колкото Metallica. Нуждата на Дейв да се сравнява с бившата си група му носи много страдания, но и го кара да бъде неуморен и целеустремен. Наркозависимостта обаче отново се засилва и след един катастрофален концерт в Орегон фронтменът завършва в спешното отделение, където сърцето му спира. Когато е съживен от докторите, отново влиза в клиника и макар че следва още едно завръщане към хероина, поредният му опит за изчистване от вредните влияния се оказва успешен.
Мъстейн оправя отношенията си с Елефсън и остава чист дори след поредната трагедия в неговия живот – смъртта на първия барабанист на Megadeth Гар Самюелсън от чернодробно заболяване едва на 41 г.
През 2019 г. Дейв Мъстейн обяви, че се бори с рак на гърлото, но за щастие успя да се пребори и след половин година зарадва публиката на един от концертите на Megadeth с новината, че болестта е победена.
Отстрани изглежда, че звездата успя да намери покой в по-късния период от живота си и демоните от миналото сякаш са усмирени – поне за момента. Но за да постигне това, Мъстейн трябваше да мине през Ада и да се върне обратно по-силен от преди. А по-зрялото му отношение към живота не е намалило неговата интензивност на сцената – както се убедиха за пореден път и българските фенове на Megadeth.