Музикални хроники: Ангъс – лудият китарен гуру с ученическата униформа и тихият интроверт извън сцената
Повечето рок фенове ще са категорични, че китаристът на AC/DC Ангъс Йънг е сред най-ярките шоумени в историята.
Не е възможно да си представим шоу на австралийските икони без взривяващото китарно звучене на Йънг и неговия прочут Gibson SG, без неподражаемото му присъствие на сцената и неизчерпаемата му енергия.
Без уникалния му стил на свирене нямаше да съществуват песни като It’s A Long Way To The Top (If You Wanna Rock ‘N’ Roll), Highway To Hell и Back In Black, превърнали AC/DC в най-голямата хард рок група на планетата.
Ангъс е последният оригинален член на AC/DC, който все още е част от бандата и успя да я задържи жива през всичките години от 1973-та досега.
AC/DC реално бяха сведени единствено до него след смъртта на по-големия му брат Малкълм и след напускането на Брайън Джонсън, Клиф Уилямс и Фил Ръд.
Но китаристът успя да убеди останалите живи музиканти от групата да се съберат отново и да запишат един от най-качествените албуми на 2020 г. Power Up – съдържащ най-добрия нов материал на AC/DC от десетилетия насам.
Какъв е обаче Ангъс Йънг извън сцената и какъв е пътят му до рок върховете? Това не са лесни въпроси, тъй като говорим за затворен човек, който рядко откликва за интервюта и не обича да говори за себе си и музиката си.
Едно обяснение за неговия характер дава Джеф Аптър – автор на биографичната книга „Високо напрежение: Животът на Ангъс Йънг“.
Писателят описва Йънг като „много затворен“ и казва: „Не можеш да стигнеш до тях, те по начало не дават интервюта. И не са най-подходящите за интервю, предпочитат да говорят чрез свиренето си“.
Аптър описва Йънг извън сцената просто като „дребен старец“. „Но когато включи китарата си и облече ученическата униформа, нещо става. Внезапно той се преобразява. Сам казва, че униформата му дава свободата да бъде различен характер, да бъде напълно различен човек“.
„Извън сцената е общо взето интроверт“, допълва Аптър. „Не пие, не взима наркотици, угажда си най-вече с кана чай след концерти, така се бори с обезводняването. Не се социализира, а изчезва в хотелската си стая след шоутата. Женен е за една и съща жена от 35 години“.
Най-малкото от 8 деца в семейството, Ангъс винаги изглежда предопределен за музикантски живот.
Роден в Глазгоу през 1955 г., Йънг се мести в Австралия със семейството си през 60-те, когато британската инвазия превзема рокендрола. По-големият брат на Ангъс Джордж намира славата като част от групата The Easybeats, създала световния хит Friday on My Mind.
Вдъхновен от успеха на брат си, Ангъс и друг от братята му Малкълм започват да свирят на китара и са завладени от блус звученето на Мъди Уотърс, от рокендрола на Чък Бери, както и от британски групи като Rolling Stones и The Who.
Самият Ангъс описва себе си като палаво дете, което не ходи особено често на училище. Всъщност той го напуска още 15-годишен и така и не завършва, а започва да работи като машинописец в списание.
Днес не допускаме, че е било възможно AC/DC да възникнат без приноса и на двамата братя, но всъщност до един момент Малкълм изобщо не позволява на две години по-малкия Ангъс да свири с него, или дори да го слуша.
„В началото въобще не свирехме заедно, дори вкъщи. Като отивах да видя какво прави, той просто ми казваше „Махай се!“, разказва Ангъс. „Затова бях изумен, когато ме покани да отида на репетиция и да се включа“.
Двамата основават AC/DC в началото на 70-те, като взимат името от шевната машина на сестра си. Именно сестрата Маргарет ушива първата училищна униформа, която Ангъс носи на сцената.
Братята Йънг изобщо не се съобразяват с новите музикални тенденции на 70-те и навлизането на диското и прогресив рока. Вместо това се придържат към директен и хармонично опростен рок с по три акорда, който предхожда пънк рока с няколко години. С присъединяването на вокалиста с поразяващия глас Бон Скот, AC/DC се превръщат в сензация в Австралия, а скоро подписват и рекордна сделка с Atlantic Records.
През всички години оттогава бандата остава 100% вярна на стила си и не се отклонява нито за момент от него, като същевременно оцелява при поне няколко изключително трудни периода.
През 1980 г. Бон Скот, който изглежда незаменим за AC/DC, умира от алкохолно натравяне. Но заместникът му Брайън Джонсън се вписва идеално и с него групата веднага произвежда най-успешния си хит, класиката Back in Black.
През годините Ангъс наистина говори рядко, но това не означава, че му липсва дар слово. Веднъж той казва за своето изкуство: „Когато отиваш при бръснаря, не очакваш от него да ти направи мозъчна операция“.
И докато светът се прекланя пред китарните му сола, Йънг ги смята за най-лесната част от работата си. „Най-трудното нещо е да свириш заедно с много хора и да го правиш както трябва. Имам предвид, когато четирима души ударят една нота едновременно – малко хора могат да правят това“.
Той все още помни онзи основополагащ момент през април 1974 г., когато AC/DC излизат на концерт на открито в Сидни и за пръв път на сцена Ангъс носи емблематичната си ученическа униформа.
„Никога не съм бил толкова уплашен на сцена, но слава Богу, нямах време да мисля. Първата реакция на публиката при вида на късите гащи и всичко друго беше като на риби при хранене – широко отворени усти. Аз мислех само за едно нещо – да не съм мишена за хората, които хвърлят бутилки. Смятах, че ако стоя на едно място, ще ме целят. Затова не спирах да се движа. Бях убеден, че ако спра, съм мъртъв“.
Така се ражда великото превъплъщение на момчето с училищна униформа, което не спира да снове напред-назад по сцената. Енергията му не е намаляла и до днес.
„На концертите съм на свой малък облак. Адреналинът ме обзема. Все едно излиташ със самолет. Стимулиращо е и когато ти се получава е най-хубавото чувство на света. А когато нещата не вървят както трябва, все едно някой ти е заврял горещ ръжен отзад“.
Ангъс Йънг признава, че даже му е трудно да излезе от роля след концертите. „За мен шоутата преминават много бързо. Появяваш се, после си отиваш и трябва да се върнеш към същността си. Това е трудната част, защото когато веднъж свикнеш да си Ученика, е доста трудно да го оставиш да си отиде“.
Такава е ролята на живота му – и тя ще остане завинаги на челно място в историята на рокендрола.
