Музикални хроники: Албумът, който промени пънка завинаги и даде нов музикален облик на 90-те
През 1994 г. гръндж музиката все още е на световния връх, а банди като Nirvana и Pearl Jam диктуват модата с техния мрачен алтърнатив рок. Трагичната смърт на Кърт Кобейн обаче рязко прекратява славния път на Nirvana, докато Pearl Jam се уморяват от славата и мейнстрийм вниманието.
Вратата е отворена за нещо ново и различно в рока, което младите слушатели да възприемат за своята музика. Прямотата и нихилистичният гняв в грънджа резонират с децата от поколението X, които са се уморили от агресивната естетика на хеви метъла. Но и сиатълският рок започва да омръзва, тъй като в средата на 90-те вече твърде много групи го копират, а младата аудитория постоянно има нужда от нещо различно.
Оказва се, че следващата голяма вълна в американския рок ще принадлежи на поп пънка, който осъвременява пънкарския рок с хитови мелодии, неугасваща енергия и текстове за проблемите на младостта, скуката в малките градове и несправедливостите на ежедневието.
Тъкмо 1994-та се счита за повратна в пънка и Green Day е групата, която най-добре олицетворява промяната. Тогава калифорнийското трио далеч не е ново на сцената и вече има над 10 години опит и тълпа от верни фенове. Но едва във въпросната година се появява Dookie – първият албум на Green Day, продуциран от голям лейбъл. Това е изданието, което превръща тримата музиканти в суперзвезди, но и разделя пънк общността на два лагера. 30 години по-късно раглеждаме какво прави Dookie толкова стойностен и толкова значим албум за хода на музикалната история.
Green Day се сформират още през 1987 г. и стават уважавана част от ъндърграунд пънк сцената – до голяма степен благодарение на енергичните си клубни концерти. Вторият им албум Kerplunk (1991) е първият с барабаниста Тре Куул, който се присъединява към басиста Майк Дърнт и фронтмена Били Джо Армстронг. Този албум се превръща в едно от най-продаваните независими издания на всички времена и показва, че потенциалът на бандата е огромен.
Логично, сериозните лейбъли започват да проявяват интерес към триото, тъй като вече търсят „новата Nirvana“. Известният музикален продуцент Роб Кавало успява да убеди Green Day да подпишат с Reprise Records, но от ъндърграунд сцената възприемат този ход като предателство спрямо пънк ценностите.
Да свириш музика срещу статуквото и да се обвържеш с голяма музикална компания – това се счита за неприемливо и след като са обявени за продажници, Green Day вече не са допускани до някои от емблематичните клубове, в които са свирили до момента.
Пънк сцената сякаш ги отхвърля, но те правят необходимото, за да осъществят следващата голяма стъпка в развитието си. Оказва се, че триото прави тъкмо музиката, от която младата аудитория има нужда. Били Джо Армстронг, Майк Дърнт и Тре Куул са млади момчета, отегчени от провинциалния си живот и пеещи тъкмо за своите разочарования. Гласът на Били Джо е мигновено разпознаваем, мелодиите са запомнящи се, ритъмът е жив и зарибяващ, а енергията във всяка сценична изява е безспорна – така че успехите идват съвсем резонно.
Когато Dookie се появява през февруари 1994 г., той пристига с масивни хитове като Longview и Basket Case, но дори и не толкова хитовите песни като Having a Blast и Pulling Teeth са достатъчно впечатляващи, за да направят албума задължителен за слушане отначало докрай. Теми като мастурбацията, първите любови и тийнейджърското отегчение вървят ръка за ръка с откровения за стреса и домашния тормоз. Помага и фактът, че тримата музиканти са харизматични, естествени и автентично изглеждащи момчета от предградията.
Разбира се, Green Day далеч не е първата група, която възприема по-мелодичен подход към пънк рока и десетилетие по-рано техни предшественици като Bad Religion и Descendents полагат основите на този стил. Но именно Green Day достигат до статута на суперзвезди и популяризират въпросното звучене много повече от който и да е предишен състав.
Саундът на Dookie, заедно с този на Smash на The Offspring, в най-голяма степен превръща поп пънка в наследник на грънджа и в следващата голяма вълна в света на рока. Влиянието на тази музика не само променя мейнстийм културата през 90-те, но и оказва дългосрочно влияние на по-късни поп и пънк музиканти. От Sum 41 и Paramore до Waterparks и Оливия Родриго цитират Dookie като голямо свое вдъхновение.
След появата на свръхуспешния албум, Green Day са на върха, но в следващите три албума опитват малко или много да променят формулата и новата им музика е посрещана доста по-хладно. Бандата си остава и дистанцирана от пънк рок общността заради комерсиалния успех и поп елемента в звученето. През 2004 г. идва голямото възраждане на Green Day и нов фурор с албума American Idiot, в който музиката е още по-комерсиална, а политическата и социална реалност в САЩ при управлението на Джордж У. Буш е безмилостно подиграна.
След като доказаха, че можеш да имаш комерсиално успешна кариера, свирейки пънк, Green Day все още са активни и новият им албум излезе през януари тази година – а бандата остава емблема на своя музикален стил.
