Kнигите, които промениха историята Част 2

Продължаваме от предния път.

„На Западния фронт нищо ново„

Никога не е имало война като Първата световна война и никога не е имало роман като „На Западния фронт нищо ново“.

Широкото прилагане на окопите в комбинация с нови унищожителни оръжия води до най-кървавите и смъртоносни боеве, които Европа някога е виждала. Войната отнема живота на най-малко 9 милиона войници и милиони цивилни; милиони други са осакатени от танковете, химическите оръжия и други нови военни технологии.

Десетилетие след края „На Западния фронт нищо ново“ на Ерих Мария Ремарк се превръща в мигновена сензация, като в рамките на една година се продават 1 милион екземпляра в родната му Германия и още 800 000 във Великобритания, Франция и Америка общо. Това не е първият публикуван антивоенен роман, но е първият, който става международен бестселър, предоставяйки на безброй читатели мрачна и ярка картинка за съвременната война, лишен от патриотични или джингоистични** послания.

Но романът – за група наивни тийнейджъри, които доброволно се сражават за Германия в края на Първата световна война и се сблъскват с ужасите и лишенията на войната – скоро привлича съвсем друг вид внимание… Той е публикуван по времето, когато нацистите идват на власт, и те бързо му се нахвърлят като го смятат за „литературно предателство спрямо войниците от Световната война“. Когато филмовата адаптация на Universal излиза в Германия през декември 1930 г., група нацисти, водени от Йозеф Гьобелс – бъдещия министър на пропагандата на Хитлер – прекъсват прожекцията в Берлин, като пускат плъхове и миризливи бомби и жестоко нападат зрителите, които смятат за евреи. Във Виена хиляди нацисти се опитват да щурмуват киносалона, в който се прожектира филмът. По-късно Хитлер обявява притежаването на книгата за престъпление, като изисква всички копия да бъдат предадени за унищожаване.

Самият Ремарк успява да избяга от Германия, но по-малката му сестра няма такъв късмет: Елфриде Шолц е арестувана и съдена, а през декември 1943 г. е обезглавена. Твърди се, че съдията на процеса е настоял тя да „пострада за брат си“.

„Species Plantarum“

Преди шведският ботаник Карл Линей да публикува през 1753 г. своя справочник за растенията „Species Plantarum“, не е съществувала официална система за именуването им, както и на животните. Което е било проблем, като се има предвид колко много видове са били въведени в западната наука през предходните няколко века. Повечето изследователи са използвали полиноминална система, при която всеки организъм е получавал дълго описателно име. Освен че са тромави, тези имена нямат стандартизиран формат и често са силно субективни, така че един вид може да е бил известен по няколко различни начина. Хората са давали имена като Solanum caule inermi herbaceo, foliis pinnatis incises („соланум с гладко стъбло, което е тревисто и има назъбени перести листа“, ако сте малко назад с латинския) и са се надявали, че някой ще разбере, че става дума за домат.

Със „Species Plantarum“ Линей показва на света алтернатива: биномната номенклатура, която дава на всяко от 6000-те растения, изброени в книгата, двусрично име, определящо го по род и вид (доматът например е наречен Solanum lycopersicum). Биномната номенклатура бързо е възприета от цялата научна общност и повече от 250 години по-късно ние все още я използваме. Заедно с другия ключов труд на Линей, „Systema Naturae“, „Species Plantarum“ осигурява основата на научната класификация, утвърждавайки шведският ботаник като „баща на таксономията“.

„Защита на правата на жената“ (1792)

Книгата „Защита на правата на жената“ е общопризната като първия широко разпространен феминистки текст. Идеите на Мери Уолстънкрафт от 1792 г. – че жените притежават същите умствени способности и възможности като мъжете и следователно заслужават същите права – са направо революционни в Англия от края на XVIII век, където омъжената жена често е смятана за просто допълнение на съпруга си. В своята визионерска (и често изпепеляваща) полемика авторката твърди, че момичетата трябва да се обучават заедно с момчетата в национална училищна система, че жените трябва да получават същото заплащане като мъжете и да могат да гласуват като тях.

Когато е публикувана за първи път, книгата не предизвиква много вълнение. Повечето съвременни критици са или податливи на идеите, или са ги пренебрегвали. Промяна, за която апелира, изглежда ще отнеме време. От другата страна на Атлантическия океан обаче „Защитата“ вдъхновява Елизабет Кейди Стантън и Лукреция Мот да организират Конвенцията в Сенека Фолс през 1848 г., която често се смята за отправна точка на първата вълна на феминизма в САЩ. Сюзън Б. Антъни, която държи портрет на Уолстънкрафт, окачен на стена в дома си, се определя като „голяма почитателка на този най-ранен труд за равни права на жената“ и публикува „Защитата“ в своя седмичен феминистки вестник „The Revolution“.

„Произходът на континентите и океаните“

През 1910 г. немския полиглот Алфред Вегенер получава за Коледа атлас от свой приятел. Докато го преглежда – както мнозина преди и след него – той е поразен колко си съвпадат бреговете на Южна Америка и Африка, особено когато сравнява континенталните шелфове. Вегенер оставя тази мисъл настрана до следващата година, когато попада на статия, в която подробно се описва палеонтологичната връзка между двата континента. По онова време други учени обясняват това с теорията, че континентите някога са били свързани със сухоземни мостове, които след това са потънали на океанското дъно. Вегенер обаче не е доволен от тази теория и в книгата си „Произход на континентите и океаните“ от 1915 г. изказва нова смела идея: Континентите, които познаваме днес, някога са били част от един суперконтинент, който по-късно той нарича „Пангея“.

С течение на хилядолетия, предполага Вегенер, този континент се разпада на все по-малки части, докато не са останали седемте континента. Идеите му защо и как се е случило това обаче не са толкова убедителни: той предполага, че те или са били разхвърляни (макар и бавно) от въртенето на Земята, или от приливните сили. И в двата случая е почти сигурен, че просто са се промушили през кората на планетата, докато стигнат до мястото, където са сега. Научната общност не е убедена и Вегенер е широко осмян.

С течение на времето обаче нещата се променят. През 60-те години на ХХ век противоречивата му теория за континенталния дрейф се превръща в тектоника на плочите, която Калифорнийският университетски музей по палеонтология описва като „една от най-важните и широкообхватни геоложки теории на всички времена“. Научната революция, предизвикана от книга на Вегенер, драматично променя разбирането ни за планетата, като има последици и за геологията, климатологията, еволюцията, както и други области.

__________

** Джингоизмът е националистически възглед, който подкрепя агресивната външна политика.