Kнигите, които промениха историята Част 1

Всеки, който някога е разгръщал книга, разбира потенциала на тази привидно елементарна вещ да променят света както в малка, така и в голяма степен. Ето няколко от най-влиятелните книги в историята – и как те накараха човечеството да погледне на нещата в нова светлина.

„Диамантената сутра“

Ако ще изброяваме влиятелни книги, може да започнем с най-стария датиран печатен том в историята (засега). На 11 май 868 г. от н.е. – близо 600 години преди Гутенберг да отпечата Библията – човек на име Уан Дзие поръчва печатането на „Диамантената сутра“ – будистки текст от махаяна, представен като разговор между Буда и неговия ученик Субути на китайски език. Според Сюзън Уитфийлд, тогавашният директор на Международния проект „Дунхуан“ в Британската библиотека, „печатането е било развито в Китай през VIII в. и със сигурност през IX в., когато е направена тази сутра, то е било считано за изтънчено изкуство“. Свитъкът с 6000 думи и дължина почти 16,5 метра е намерен през 1900 г. в тайна библиотека по Пътя на коприната в Китай; по-късно е пренесен в Англия от археолога Марк Аурел Щайн. Сега той се намира в Британската библиотека, която го нарича „едно от най-влиятелните махаянски писания в Източна Азия“.

Според Уитфийлд Уан Дзие поръчва книгата заради един от най-важните постулати на будизма: да се вършат добри дела. „Един от начините за извършване на добро дело и придобиване на заслуги, а също и за изпращане на благо сред другите, е или чрез копиране на изображение на Буда, или чрез копиране на неговите думи и предаването им“, обяснява тя в беседа през 2007 г. Разгръщайки Сутрата, за да я прочете, Уан Дзие (или който и да е нейн притежател) ще продължи да разпространява учението на Буда. „Будистите са били една от основните групи, които са разпространявали, усъвършенствали и развивали книгопечатането“, казва Уитфийлд, „поради причината, че биха могли да създадат чрез него множество копия на молитви и други текстове и това би било полезно за тяхната религия“.

„Първо фолио“ на Шекспир

От оформянето на представите ни за това какво означава да бъдеш тийнейджър до измислянето на името Джесика, Уилям Шекспир е повлиял на съвременния живот по начини, както фини, така и драматични. Но без „Първо фолио“ много от най-значимите му в исторически и културен план произведения – включително „Макбет“, „Укротяване на опърничавата“, „Юлий Цезар“ и „Бурята“ – вероятно нямаше да оцелеят.

Публикувано за първи път през 1623 г. под заглавието „Комедии, истории и трагедии на г-н Уилям Шекспир“, „Първото фолио“ събира 36 негови пиеси, половината от които никога не са излизали в печата. (По време на живота на автора актьорите, които изпълняват пиесите му, не работят по сценарии; те получават дълги пергаменти, които съдържат само репликите, които трябва да научат.) Повечето от пиесите, които са били публикувани преди това, са съществували само като крехки „ин-кварти“. „Първо фолио“ е съставено и публикувано от негови приятели и колеги и почти навсякъде се смята за най-точния исторически източник за творчеството му. Също така често е обявявано за най-важната литературна книга, създавана някога. През октомври 2020 г. един екземпляр е продаден на частен колекционер за близо 10 милиона долара – най-високата регистрирана цена, плащана някога на търг за литературно произведение.

Но Фолиото не просто съхранява пиесите на Барда; изследователите на Шекспир твърдят, че то е от решаващо значение за осигуряването на репутацията му на важен драматург в годините след Английската гражданска война. Отчасти благодарение именно на този сборник пиесите му са широко достъпни, когато английските театри отчаяно се нуждаят от материал. В резултат на това творчеството му популяризира драматични тропи, сюжети и езикови похвати, които оказват огромно влияние върху всичко – от западната литература до боливудското кино.

„Басните на Езоп„

Универсалните теми, залегнали в основата на басните на Езоп, намират отклик сред читателите в продължение на хилядолетия. В простите истории се използват антропоморфни животни, за да се предадат морални послания – като „постоянството, макар и бавното, печели“ от „Костенурката и заекът“ и „отмъщението е нож с две остриета“ от „Фермерът и лисицата“. Дори и да не сте чели приказките като малки, със сигурност сте чували някои от многото изрази, които той популяризира.

Предполага се, че сборникът с приказките е написан през VI в. пр. н. е. от поробен човек, който може и да е съществувал, но може и да не е. „Басните на Езоп“ е едно от по-старите произведения в този списък, но трайното ѝ влияние върху нашите истории, език и морал е несравнимо.

„Държавата“

„Ако някоя от книгите е променила света, то „Държавата“ може да претендира за първото място“, пише Саймън Блекбърн в книгата си от 2006 г. „Платоновата държава: Биография“. „Държавата“ представя много от най-емблематичните идеи на философа, включително мислите му за съвършеното общество, разсъжденията му за определението и значението на справедливостта и „Алегория на пещерата“. Блекбърн посочва, че има изследвания, които анализират влиянието на Платон върху почти всяка друга книга в серията ни. През 2001 г. тя е обявена за най-великата философска творба, създавана някога. Това не означава, че всички са съгласни с изводите на Платон; редакторът на списание „Философи“ Джулиан Багини нарича „Държавата“ „погрешна по почти всички точки“, но все пак допуска, че „без нея може би нямаше да имаме философията, каквато я познаваме“.

Написана някъде около 375 г. пр. н. е., тя е структурирана като дълъг диалог между Сократ и няколко други атински мъже (включително братята на Платон). Разговорът обхваща много теми – от ролята на жените в обществото (те са също толкова квалифицирани, колкото и мъжете, за да бъдат владетели и войници) до това каква музика трябва да слушат децата от висшата класа (определено не аулос). Но главната му задача е да определи справедливостта както в обществен, така и в личен план, и да докаже, че справедливият живот е по-добър и по-удовлетворителен от несправедливия. За да докаже тезата си, Платон си представя една идеална държава, населена с три социални класи: една, която управлява държавата, друга, която я охранява, и трета, която произвежда всичко необходимо за нея.

Освен че е първото голямо произведение на западната политическа философия и основополагащ текст на западната мисъл, „Държавата“ е възприета от широк кръг влиятелни личности в историята. Мартин Лутър Кинг-младши я посочва като единствената книга (с изключение на Библията, която интервюиращият изключва във въпроса), която би искал да има със себе си, ако се окаже на необитаем остров. „Няма творческа идея, която да не е обсъдена по някакъв начин в това произведение“, казва Кинг в интервюто от 1965 г. От другата страна на спектъра, за Мусолини се казва, че винаги е имал екземпляр подръка, а „Ню Йорк Таймс“ спекулира, че „Държавата“ може да е повлияла на аятолах Хомейни при преустройството на Иран.