Как така можете да си спомним текстове на песни отпреди години

Защо много хора не могат да си спомнят къде са сложили ключовете от колата си, но могат да изпеят песен, която не са чували от години, веднага щом я пуснат по радиото? Дали текстовете на песните живеят на някакво привилегировано място в паметта ни?

Музиката отдавна се използва като мнемонично средство, т.е. за подпомагане на запомнянето на думи и информация. Преди появата на писмения език тя се е използвала за устно предаване на истории и информация. Много такива примери виждаме и днес, когато учим децата на азбуката, числата и така нататък.

Съществуват няколко причини, поради които музиката и думите изглеждат сложно свързани в паметта ни. На първо време, характеристиките на музиката често служат като предвидимо „скеле“, което ни помага да запомним свързаните с нея текстове.

Например ритъмът и тактът могат лесно да ни подскажат колко дълга ще бъде следващата дума в дадена поредица. Това помага да се ограничат възможните думи, които трябва да си спомним, например като се сигнализира, че трисрична дума съответства на определен ритъм в песента.

Мелодията на песента може също така да помогне за разделянето на текста на смислени части. Това ни позволява да запомним по-дълги сегменти от информация, отколкото ако трябва да запомним всяка отделна дума поотделно. В песните често се използват и литературни похвати като рима и алитерация, които допълнително улесняват запомнянето.

Когато сме слушали (или пък пели) дадена песен много пъти, тя може да стане достъпна за съзнанието ни чрез нашата имплицитна (несъзнателна) памет. Изпяването на текста на много добре позната песен е форма на процедурна памет. Това означава, че то е силно автоматизиран процес като карането на колело: нещо, което сме в състояние да правим, без да мислим много за него.

Една от причините, поради които музиката е толкова дълбоко вкоренена в паметта по този начин, е, че сме склонни да чуваме едни и същи песни много, много пъти през живота си (повече, отколкото например при четене на любима книга или гледане на любим филм).

Музиката също така е в основата си емоционална. Всъщност изследванията показват, че една от основните причини хората да се занимават с музика е разнообразието от емоции, които тя предава и предизвиква.

А в редица изследвания е установено, че емоционалните стимули се запомнят по-добре от неемоционалните. Задачата да се опитаме да запомним азбуката или цветовете на дъгата е по-мотивираща и успешна, когато се изпълнява на фона на запомняща се мелодия – и по-късно ще можем да си спомним тази информация по-добре, ако сме установили емоционална връзка.

Трябва да се отбележи, че не всички предишни изследвания установяват, че музиката улеснява запомнянето на свързаните с нея текстове. Например при първата среща с нова песен запомнянето както на мелодията, така и на свързания с нея текст е по-трудно, отколкото запомнянето само на текста. Това е логично, като се имат предвид многобройните задачи, свързани със запаметяването.

Въпреки това, след като се преодолее това първоначално препятствие и песента се чуе няколко пъти, изглежда, че се появяват по-благоприятни ефекти. След като мелодията вече е позната, свързаните с нея текстове обикновено се запомнят по-лесно, отколкото ако се опитате да запомните текста без мелодия.

Изследванията в тази област се прилагат и за подпомагане на хора с различни невродегенеративни заболявания. Например музиката изглежда помага на болните от болестта на Алцхаймер и множествена склероза да запомнят вербална информация.

Така че следващия път, когато поставите ключовете на колата си на ново място, опитайте да създадете запомняща се песен, която да ви напомни за местоположението им на следващия ден – и на теория не би трябвало да забравите толкова лесно къде сте ги сложили.