Лъжата може да бъде доста трудна за забелязване, дори за машините, които са създадени специално, за да я хващат.
И така, как можем да познаем кога някой ни гъбарка? Изследователите имат няколко трика.
Лице в лице
Какво се получава, когато комбинирате големи обеми данни, машинно самообучение и софтуер за анализ на лица с куп снимки на хора, на които се задават въпроси? Оказва се, че можете да разберете дали отговорите им са искрени или не.
Екип от Университета в Рочестър заснема 1,3 милиона кадъра на лицевите изражения на доброволци, които или лъжат, или казват истината за това, което си спомнят от снимки, които са видели по-рано. След това софтуерът за автоматичен анализ на лицевите черти избира определени мимики, след което изследователите използват изкуствен интелект, за да групират тези мимики в лицеви признаци на лъжа и на истина.
„Този процес ни даде основно пет вида мимики, свързани с усмивката, които хората правят, когато отговарят на въпроси“, казва авторът на изследването Тайлан Сен в изявление. Най-често свързваната с лъжата е така наречената „усмивка на Дюшен“, която включва свиване на мускулите на очите, бузите и устата. Тя достига до очите, което я прави да изглежда доста искрена, което предполага, че хората може да изпитват удоволствие да мамят другите.
Но ако лъжците смятат, че тази информация може да им помогне, нямат късмет. Усмивката на Дюшен включва „мускул на бузата, който не можете да контролирате“, обяснява съавторът Ешан Хоке. „Тя е неволева.“
Текст
Разбира се, невинаги сме в една и съща стая с лъжеца – хората ни ментят и чрез текст. Как да различите кога някой ви лъже по чата?
Изследователи от университета Корнел се опитват да намерят отговора, като анализират 1703 текстови разговора и откриват 351, които съдържат лъжи. След това останалите разговори са разделени на лъжливи и верни съобщения и са изследвани по показатели като честота на думите, дължина на съобщението и видове използвани думи.
Резултатите показват, че хората са склонни да използват по-дълги изречения, когато лъжат в чат. Наблюдава се също така леко увеличение на употребата на лични местоимения като „аз“ и „себе си“, както и на необвързващи фрази като „може би“. Това вероятно не е изненадваща констатация за средностатистическия потребител на Tinder.
Екипът също така разглежда дали има някакви разлики между студентите и нестудентите, когато става въпрос за лъжа. Изненадващо е, че има такива. „Студентите използват значително повече думи, по-малко ориентирани към другия местоимения и повече неангажиращи фрази, отколкото нестудентите“, пишат авторите, въпреки че не са сигурни точно защо това е така.
Разсейване на измамника
Ако някога сте казвали лъжа, знаете, че понякога това може да изисква концентрация – да следите за детайлите в лъжата, да поддържате спокойно излъчване и да се опитвате да не се изпотите от нерви. Според психолози от Университета в Портсмут ако някой прекъсне тази ви концентрация, може да ви хване.
Група от 164 доброволци е разделена на „искрени“ и „лъжци“ и трябва да убеди изследователите в мнението си по определена спорна тема, като например ваксините за COVID-19 или имиграцията. 2/3 от 164-те са помолени също така да си спомнят регистрационния номер на автомобил по време на интервюто.
И именно тази вторична задача улеснява разкриването на лъжците.
„Нашето изследване показа, че истините и лъжите могат да звучат еднакво правдоподобно, стига на лъжците да се даде възможност да обмислят какво казват“, обяснява авторът на изследването професор Алдерт Врий в изявление.
„Когато възможността за мислене е по-малка, истините често звучат по-правдоподобно от лъжите. В нашия експеримент лъжите звучаха по-малко правдоподобно от истините, особено когато интервюираните трябваше да изпълнят и допълнителна задача и им беше казано, че тази задача е важна.“
В обобщение: следете за усмивката на някого и вижте колко често използва думата „може би“, като същевременно го накарате да жонглира или да ви кипне чаша чай. Съвсем елементарно.