Изкуството винаги е вървяло ръка за ръка с алкохола, но кой напълни чашите първи
Има ли връзка между изкуството и алкохолът? Краткият отговор е: да! А дългият ще разгледаме в следващите редове. Оказва се, че комбинацията между алкохол и творчество е толкова добра симбиоза, че личности като Ърнест Хемингуей успяват да спечелят дори Нобелова награда по литература. Буковски не е успял да инкасира точно такива успехи, но не трябва да забравяме, че той се е постарал да изпие количество, което да го превърне в един от любимите пияни творци за поколения след него.
Нека обаче започнем от самото начало. Кои са първите хора, които така или иначе започват да търсят алкохолната амброзия като елемент за подсилването на сетивата, за развързването на душата и изливането на чувства върху хартия, а и не само – писатели, поети, художници, скулптури и още много други са използвали тази магия, за да се справят с напрежението и да дадат воля на чувствата. Често ще чуем от скулпторите, че е препоръчително да се подкрепят с някой друг аперитив, за да не трепери ръката и да не остави следи върху творбата. Въпросът обаче остава: кои са първите в историята, които посягат към чашката и след това oвладяват таланта си в творба?
Отговорът е: китайците. Ще открием в някои от историческите бележки, че първите проби вино се озовавали винаги в ръцете на творците, макар и да нямало същият ефект като опиума – съставката, за която се водят толкова много войни – китайците трябвало да се пренастроят към по-леките питиета. Така осъзнали, че с няколко чаши вино са способни да се изразяват, докато след няколко дръпки опиум се оказват много далече от реалността, за да могат да произведат някакво изкуство.
Една друга причина е, че понякога опиумът е и много по-скъп, следователно самотното пътешествие в някои други дебри на въображението не носи никакви активи. Виното обаче няма чак такива ефекти, следователно ударните творчески чаши ни дават достъп до творбата на Жанг Юе – творил между 667 до 730 г:
„Веднъж пиян, моята наслада е без граници –
По добре е от преди да съм пиян.
Движенията ми, изражението ми, всичко става танц,
И всяка дума, превръща се в стихотворение!“
В някои гръцки архиви ще открием и други интересни погледи към алкохола и развиващите се тенденции там. Някои от философите са оставили една вечна следа, с която подчертават, че алкохолните питиета са от особено значение и не трябва да се игнорират по никакъв начин, все пак не е трудно да открием творчество посветено на виното и тук:
“ Ако пълниш чашата с вода
Нищо мъдро няма да напишеш
Виното е конят на Парнас
и носи барда високо в небесата“
Не си мислете, че питието и напитките са били гориво за творчеството само на изток от рая, истината е, че по това време изкуството е работило със завидно количество алкохол. Ако обърнем внимание на англичаните, те дори са стигнали до една степен, в която имат божество на алкохола – покривите на бардовете и артистичното вдъхновение. Така нареченият бог Квазир идва от северната митология. Причината да получи такова внимание е, че е бил убит и неговата кръв се смесва с алкохол, като всеки, който опитвал тази комбинация се озарявал с вдъхновение. Следователно алкохолът, дори и без кръвта на божеството, бързо се превърнал в платформа, която гарантира успехи в поезията и мъдростта. Нека не забравяме, че някога са присъствали и някои доста сериозни сухи периоди, продиктувани директно от религията. Персийците в това отношение може да се смятат за първите със сух режим, но именно поезията отключва правото са свободна консумация.
След като повечето поети нелегално поемат по една-две глътки от тайната си амброзия, публиката е в екстаз, а самите те са принудени да признаят греха си. В последствие ще открием, че има една малка подробност и изкривяване на линията. От Юджийн О’Нийл до самия Хемингуей, повечето автори и творци отричат ролята на алкохола в създаването на своето изкуство. Въпреки желанието, замислите се за количеството творци с известни слабости към чашката. Както обяснява авторът на „Изгубеният уикенд“, чийто герой в книгата е също писател. Алкохолът помага на големите торби с пясък да се освободят от мозъка и той да полети като балон с горещ въздух. Истината е, че творците винаги ще открият един нов елемент, с който да спрат влиянието на сивия и еднообразен свят, позволяващ ни да останем една стъпка напред, когато дойде правилното време за израстване.
Творците на остров Вануату в Тихия океан ще признаят, че не са разполагали с алкохол и консумирали сока на растението кава. При поръчка на песен или поема, те заминавали в гората да търсят вдъхновение и да комуникират с природата, но вместо това се напивали и записвали първите мисли изникнали в съзнанието им. Канабисът също получава правото да се смята за величие в историята на музиката, впрочем не трябва да забравяме, че още джаз музикантите залагат на тази идея, а творците на Чикаго достигат до още по-безумна степен, те дори монтират малка телефонна будка на сцената, заредена с кокаин и по време на концертите поемат колкото се може повече. Психотропните вещества се гледат с малко по-сериозно подозрение, защото се смятало, че при връщането си от вдъхновението, самите артисти се променяли.
Все пак при нуждата от шедьовър, те злоупотребяват доста сериозно. Билките и веществата се предлагат от шамани и други по-специални лидери, успели да експериментират с всичко, което могат да намерят в това време. Впрочем точно те се смятали за порталът между този и другият свят, като в повечето случаи всички предсказания са страничните ефекти от консумацията на най-различни опиати. И все пак, кои са първите хора с влечение към наркотиците? Опитайте се да познаете годината, когато човек за първи път е консумирал някакъв наркотик? Около 60 000 години назад, археолозите откриват гробница в Северен Ирак, като се смята, че това е един от първите шамани на неандерталците. Твърдението е смело, докато не видим, че въпросният мъж е положен върху легло от най-различни цветя, които днес се използват за производството на наркотици.
Шаманите винаги са имали роля да предписват лекарства, като в това отношение предоставяли същите опиати, всяка една болка можела да отшуми, но в последствие се връщала. Кой би подозирал, че медицината не започва с лечение, а с упойка. Ще открием, че Андите пазят много интересни тайни, защото на някои стени е нарисуван ягуар с кактус – символите на растението, което шаманите използват за преминаването от единия свят в другия. Тези рисунки датират от 1200 г. пр. Хр. до 600 г. пр. Хр.
В друга точка на планината могат да се открият и най-различни гробници на шамани, които винаги се погребват на специална маса, която има отделение за смъркане на различни елементи. Шаманът винаги се приема с веществата, които трябва да му позволят да премине свободно в другия свят, а съдържанието на торбичката винаги съдържа добре познати вещества, които присъстват и във формулата на кокаина. След като никъде в планината не растат такива растения, можем да подозираме, че в миналото шаманите са имали първите търговски линии за транспорт на наркотици, много преди да се появи г-н Ескобар и други негови духовни наследници. Повечето шамани не говорят за консумация, а за духовно израстване и религия, те са мъдреците, те са хората, които имат отговори за болести.
Техните пътешествия се преписват на духове, макар и да не се случват без конкретните ускорители. Какво е мнението на науката? Обикновено е трудно да извършим една задача, докато не сме фокусирани, но психолозите са на мнение, че голяма част от решенията се раждат, когато просто се реем свободно и не се фокусираме точно върху даден проблем. Редица писатели и творци признават, че тяхното вдъхновение идва в онези моменти, когато не се опитват да извадят таланта си на преден план – същият е доста срамежлив.
Има и още една причина да изпитваме затруднения. В началото ще открием, че децата нямат никакви ограничения да усвоят информация, но с времето на възрастните се налага да забравят една, за да усвоят друга. Крайният резултат от всичко това може да не ни харесва, но причината да изпитваме затруднение, особено когато съществува и една висока доза на преумора, може да бъде преодоляна с умерено количество алкохол. Има само един проблем, в прекомерни количества дори той може да действа негативно. Следователно изкуството има нужда от различни усилватели и това е практика, запазена от сътворението на света до наши дни.
Снимки: Wikipedia
