Браян Епщайн: Петият бийтълс, който създаде легендарната група

Бийтълс са считани за една от най-великите и влиятелни групи на всички времена. Те са музиканти пионери и тяхното влияние все още се усеща в мелодиите днес, а неоспоримата мания по тях почти гарантира, че за гръпата, независимо от тяхната музика, ще се говори десетилетия след раздялата им.

Но макар че Бийтълс несъмнено са били талантливи, те не стават международни суперзвезди само благодарение на таланта си. Ранният им успех до голяма степен е подпомогнат от техния мениджър – човек на име Брайън Епщайн.

Епщайн за първи път открива Бийтълс в клуб „Кавърн“ в Ливърпул през 1961 г. През следващите няколко години той им помага да се превърнат в това, в което в крайна сметка стават: една от най-популярните, влиятелни и обичани групи в света. Това постижение е още по-забележително, като се има предвид, че Епщайн няма опит в менажирането на групи – той просто има око за таланта и естествена бизнес интуиция.

За съжаление времето на Епщайн с Бийтълс, а и на този прекрасен свят, изтича преждевременно – на 27 август 1967 г. той изпитва проблеми със съня и приема нормалната доза от успокоителното Carbrital. Тъй като обаче е пил и алкохол, дозата се оказва фатална.

Въпреки това влиянието му върху групата продължава да личи и до днес. Ето неговата история.

Преди Бийтълс

Роден на 19 септември 1934 г. в заможно еврейско семейство в Ливърпул, Англия, Брайън Епстайн е големият син на Хари и Малка „Куини“ Епстайн. Семейството му има успешен бизнес с мебели и в крайна сметка започва да продава плочи в музикалния магазин North End Music Store (NEMS).

Именно в NEMS Епщайн намира своята ниша. След години негодувание срещу традиционното образование и занимания с изкуство, той развива NEMS, демонстрирайки ясен талант и разбиране на популярната музика и мениджърство.

Въпреки начеващия успех в кариерата си обаче, Епщайн изпитва трудности в личния си живот. Като хомосексуалист в Англия, когато хомосексуализмът е незаконен, той рискува значителни юридически проблеми и обществено отхвърляне, ако е твърде открит за сексуалната си ориентация. През по-голямата част от времето крие този аспект от личността си от очите на обществеността – и може би това допринася за някои от вътрешните сътресения, с които ще се бори през последните си години.

За негово щастие, животът му е на път да се промени – на 9 ноември 1961 г., когато Брайън Епщайн за първи път чува „Бийтълс“.

Мениджър на най-голямата група в света

Телеграмата, която Епщайн изпраща до вестник Мерсей Бийт в Ливърпул, за да съобщи, че е осигурил на Бийтълс първия им звукозаписен договор

Брайън работи в NEMS, когато един клиент пита за сингъла „My Bonnie“ на група Бийтълс. Епщайн никога не ги е чувал, нито пък може да намери запис на сингъла от някоя британска компания.

Няколко дни по-късно група момичета питат за същия запис. Бързо проучване показва, че сингълът е издаден от германски лейбъл – въпреки че групата също е от родния му град Ливърпул.

За късмет те свирят в клуб „Кавърн“ близо до магазина, така че той отива да ги види. По онова време групата се състои от Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Пийт Бест и Епщайн е запленен от тяхната музика и сценично присъствие.

„Те пушеха, докато свирят, ядяха и се преструваха, че се удрят един друг“, казва той. „Но правеха наистина завладяващо и искрено шоу и притежаваха много значителен магнетизъм. Харесах ги и бях очарован от тази, за мен, нова музика с нейния разтърсващ басов ритъм и огромен поглъщащ звук.“

По време на почивката Епщайн посещава групата зад сцената. Те го разпознават от магазина за плочи и така той ги кани да се отбият на 3 декември и да си поговорят. Когато пристигат, просто им казва: „Съвсем ясно имате нужда от мениджър. Искате ли аз да съм ви мениджър?“

Бийтълс са вълнуват от идеята и скоро след това официално подписват договор с Епщайн. И пътят към върха започва.

Пътят към върха

Първоначално Брайън Епщайн трудно лансира Бийтълс на големите лейбъли в Лондон. Той знае, че току-що е подписал договор с талант, който се появява веднъж в живота, но по някаква причина никой друг не можеше да го види…

„Джон и аз чакахме на гара Лайм Стрийт в едно малко кафене, наречено „Пънч енд Джуди“ – спомня си Пол Маккартни. „Чакахме Брайън, който се връщаше от Лондон, и когато влезе, погледнахме го право в очите, за да разберем по-скоро дали новините са добри или лоши. А те бяха лоши. Винаги бяха лоши.“

Родителите на Епщайн, макар и да го подкрепят, се притесняват, че той си губи времето с Бийтълс. Той все още върти и NEMS и стресът изглежда му се отразява. Според неговия приятел и бизнес партньор Питър Браун, „тогава започна да взема амфетамини“.

Междувременно новият мениджър променя имиджа на групата. Изчезват кожените якета и небрежните прически, с които са се подвизавали в „Кавърн“ и на тяхно място се появяват фино ушити костюми и по-елегантна коса. Епщайн също така убеждава музикантите да спрат да пушат и да псуват толкова много, особено на сцената, за да могат да се харесат на по-широка аудитория. Но никога не се опитва да промени музиката им – тя е част от това, което изначално го привлече към Бийтълс.

Накрая се запознава с Джордж Мартин от Parlophone, която е част от компанията EMI. Мартин помага на групата да усъвършенстват звученето си и им предлага да намерят по-добър барабанист, което води до отстраняването на Пийт Бест и въвеждането на Ринго Стар.

През 1963 г. Бийтълс записват първия си сингъл, който се изкачва до номер 1 в британските класации – „Please Please Me“. Според Залата на славата на рокендрола мнозина биха нарекли Епщайн „петия бийтълс“, тъй като ролята му за успеха на групата е ключова.

За съжаление, той няма да види целия успех на групата.

Трагична смърт на 32

През август 1966 г. Бийтълс изнасят последния си платен концерт в Кендълстик Парк в Сан Франциско и въпреки че по-късно изнасят прочутото си шоу от покрива на сграда в Лондон през 1969 г., мнозина смятат, че изпълнението през 1966 г. дава край на групата. Феновете естествено са разстроени от това – както и Брайън.

Макар че приятелите на Епщайн и широката общественост като че ли са съгласни, че има достатъчно талант да продължи без великаните, самият той често изразява съмнения в това; в един особено тежък момент през септември 1966 г. дори прави опит за самоубийство. Въпреки че по-късно Епщайн се възстановява в болницата, продължава да се бори с психическите си проблеми. И за да се влошат още повече нещата, наркотиците, които употребява от известно време, се отразяват на съня му. За да успее да заспи, той започва да приема лекарството Carbrital.

На 27 август 1967 г. Епщайн взема шест карбритала – нормална доза, ако не се мешат с алкохол. Но младежът е пил и комбинацията води до фатално предозиране. Епщайн е намерен мъртъв в дома си в Лондон. (По-късно някои изказват предположение, че смъртта му не е била случайна, особено като се има предвид предишният му опит за самоубийство).

По това време Бийтълс са в Уелс. Когато научават печалната новина, те също усещат и, че те самите вървят към своя край, въпреки че все още не са се разделили. По-късно Джон Ленън споделя пред списание Ролинг Стоун: „Знаех, че сме в беда още тогава.“

Групата се менажира сама между смъртта на Епщайн и разпадането си през 1970 г., но е ясно, че те губят нещо повече от мениджър. Самият Пол Маккартни казва: „Ако някой е петият бийтълс, това е Брайън.“