Верлен и Рембо: хроника на една предизвестена бедствена любов

„Ако вярвам, че съм в ада, значи съм.“

Артюр Рембо

„Аз съм империята в края на упадъка.“

Пол Верлен

Не съм от хората, които се захласват по Лондон, защото е космополитен, пъстър, винаги се случва нещо ново и забележително. Нито защото в някой от петте слънчеви дни през годината можеш да срещнеш Кейт Мос, Юън Макгрегър и дори Сър Пол Маккартни на разходка из Риджънтс парк.

Напротив, намирам Лондон за претъпкан, незаслужено скъп, воднист, мръсен и опасен. Има едно място обаче, което винаги, когато съм в Лондон, посещавам с удоволствие. Камдън Таун. Вълшебно място, където в бивша конюшна можеш да си купиш оригинална дреха на местен дизайнер, а от Камдън Лок – много храна от цял свят.

Освен че пазарът тук е четвъртата по популярност туристическа атракция на Лондон, Камдън таун е квартал с особено историческо значение за световната литература, защото тук са живели Чарлз Дикенс, Мери Шели и Джордж Оруел. А на Роял Колидж Стрийт номер 8 се намира двуетажна къща от масивна тухла с боядисан в бяло приземен етаж, над чийто вход има мраморна табела. Надписът осведомява случайния минувач, че тук, от май до юли 1873 г. са живели френските поети Пол Верлен и Артюр Рембо.

Къщата на Роял Колидж Стрийт 8

О, и как само са живели!!! Ако стените на къщата в Камдан можеха да говорят, със сигурност щяха да разкажат ужасяващи истории за страст, лудост и самоунищожение. Защото случилото се през трите месеца, които двама от най-великите поети символисти прекарват заедно там, бележат върховете и спадовете на една от най-интензивните и необикновени любовни истории в световната литература.

Артюр Рембо за първи път среща Пол Верлен през 1871 г. в Париж.

Рембо е на 17, Верлен – на 27. И двамата са интелигентни, главите им са в облаците и са готови на всякакви дързости, за да откриват нови и нови предизвикателства в изкуството и живота. По онова време Рембо е в търсене на патрон, някой, който да го направлява в духовните му и литературни търсения. Прицелва се във Верлен, вече утвърден поет, на чиято креативност искрено се възхищава, и му написва дълго писмо, към което прилага и някои от стиховете си.

Рембо и Верлен

По някакво идеално стечение на обстоятелствата Верлен е в търсене на свежо “агнешко”, което да го разсее от досадния и скучен брак с Матилда. Изпраща на младия си почитател от малкото североизточно градче Шарлевил билет за влака и не след дълго Рембо цъфва на вратата му. Видът му е повече от окаян: косата му е рошава и виси на мазни кичури, а дрипавите му дрехи – съвсем неподходящи за студеното време навън. Въпреки безобидната му външност, деверът на Верлен сякаш надушва приближаваща опасност и не престава да нарича нахалното провинциално хлапе “неприятно, злобно, отвратително и вулгарно гимназистче”. Верлен обаче нехае за неговото мнение, защото вижда в рошавия, с ангелски красиво лице хлапак единствено едно “изящно същество”. Изобщо не му пука, че Рембо рядко се къпе и че обича да се гаври с връстниците си като поставя буболечки под възглавниците им и сипва сярна киселина в напитките им. Да не говорим, че често проявява необясними изблици на насилие спрямо самия Верлен, забивайки нож в бедрото му или нарязвайки китката му с джобно ножче.

Верлен вече е паднал в капана на страстта. Той е безумно, неудържимо, умопомрачително влюбен в момчето.

Верлен великодушно въвежда Рембо във влиятелните интелектуални кръгове на Париж. Приятелите обаче му не знаят как да реагират в присъствието на младото му протеже. Да, талантът на младежа е безспорен, обаче ужасното му поведение отблъсква всички. Съпругата Матилда също не може да понася Рембо и настоява мъжът й да го изхвърли от дома им. Верлен първо наема стая за “скъпия си приятел”. Отношенията им преминават от приятелски в сексуални. Цял Париж е скандализиран от безсрамната им афера, допълнително подсилена от реки от абсент и забулена в гъст дим от хашиш. През септември 1872 г. двамата “скъсват синджира” и заминават за Брюксел. През пролетта на следващата година се преместват в Лондон, където заживяват в станалата в последствие скандално известна къща на Роял Колидж Стрийт 8.

Артюр Рембо

17-годишният младеж е в екзалтация от града, a Верлен е по-сдържан в оценката си. Той описва Лондон като привидно “пуритански, но в състояние да предложи за продан всеки вид порок”. Верлен е и погнусен от това, че всички са “постоянно фиркани, въпреки високите цени на алкохола”. Леко двулична е тази констатация предвид факта, че той и Рембо също са “нонстоп фиркани”. Те са постоянни клиенти в долнопробните кръчми в Сохо и Френския квартал, където всяка вечер поглъщат огромни количества бира, джин и добрия стар абсент. Забележителният сонет на Рембо “Гласните”, който моментално се превръща в произведение, цитирано от тълпата, е инспириран от експериментите му с различни наркотични субстанции.

Безспорно лондонският период е най-плодотворен и за двамата поети. Но само в творческо отношение. В личен план връзката им опасно балансира на ръба на лудостта и садо-мазохизма. У дома поетите често се бият като побеснели котараци, понякога дори с ножове, увити с кърпи. Нараняването на любимия изглежда им носи нужното удовлетворение, защото, след като взаимно са си причинили физическа болка, любовниците отново се целуват страстно, и,хванати под ръка, поемат към кръчмата за нова доза абсент и други опиати.

Една юлска нощ нещата ескалират.

Рембо се надвесва над перваза на прозореца на втория етаж и забелязва любимия си да се прибира от пазара с бутилка мазнина за готвене под мишницата и една херинга, която държи за опашката между палеца и показалеца си. Рембо, развеселен от комичната гледка, която Верлен представлява в този момент, и вече солидно наквасен, подвиква подигравателен коментар по негов адрес. В този момент чашата на търпението на Верлен прелива и той удря гаджето си през лицето с превърнала се в обект на присмехулство риба. След това набързо нахвърля малко багаж в две пътни чанти и хваща такси, което го откарва до пристанището. Верлен се качва на първия кораб за Белгия и повече не се обръща назад.

Пол Верлен

Рембо откача и хуква да го гони.

Открива го в западнал хотел в Брюксел и там, в мизерно обзаведената хотелска стая, обречената им любов приключва окончателно. Двамата се напиват и се скарват жестоко. Верлен прострелва Рембо в ръката с револвер. Вторият изстрелян куршум рикошира в стената и засяда в комина. (През 2016 г. револверът е продаден на търг от къща “Сотбис” за 54 хиляди паунда. бел. авт.)

След като получава медицинска помощ, Рембо отново моли любимия да не го изоставя, обаче “любимият” не иска и да чуе повече. Отново вади оръжие, този път насред улицата, и го насочва към Рембо. Последният моли случайно преминаващ полицай да арестува Верлен и в резултат на тази случка, поетът е осъден и прекарва в затвора две години. Докато е зад решетките, Верлен написва 32 стихотворения и се обръща към католицизма.

Последната среща на двойката е през 1875 г., когато Верлен вече е на свобода. Междувременно Рембо се е отказал от стихоплетството. Следват няколко години на странствания по света, докато накрая се установява в Хараре, Етиопия, където се представя за търговец на кафе. Биографите му обаче твърдят, че през този период всъщност се е занимавал с нелегална търговия на оръжие. През 1891 г. тумор парализира десния му крак. В болница в Марсилия ампутират крака, но ракът вече е превзел тялото му и Рембо умира. Той е едва 37-годишен.

Приживе никога не издава стихосбирка.

След освобождаването си от затвора Верлен става учител в Линкълншир, Англия. Когато през 1877 г. се връща в Париж, с учудване установява, че поетическата му слава преживява втори ренесанс. Въпреки това обаче, той скоро затъва в бедност, наркотици и пиянство. Прекарва дните си в наливане с абсент и спи, където завари. И така до смъртта си през 1896 г.

Много съврмемнни творци получават вдъхновение от поезията и живота на двамата символисти. Сред тях са Пати Смит, Джим Морисън и Пийт Дохърти. През 1974 г. Боб Дилан изпя: Situations have ended sad

Relationships have all been bad

Mine’ve been like Verlaine’s and Rimbaud

But there’s no way I can compare

( You Gonna Make Me Lonesome When You Go)

“Ситуациите свършват зле./Всички връзки са кофти/ Моите са като тази между Верлен и Рембо. /Само че няма как да се сравнявам с тях.

И кой ли би могъл! Или поне не без да разполага с една херинга под ръка.