9 интересни факта за Пиета на Микеланджело

Още от създаването си през 1499 г. Пиета на Микеланджело вдъхновява емоции, вяра и обаяние през елегантното изображение на Дева Мария и Исус Христос. Въпреки това малцина знаят тайните, които все още се разкриват за тази многовековна статуя.

Микеланджело я извайва от един-единствен мраморен блок

По-конкретно той използва мрамор от Карара – бял и син камък, наречен на името на италианския регион, където се добива. Той е любим материал на скулпторите още от времето на Древен Рим.

Пиета е единствената творба, която Микеланджело някога е подписвал

Ако се вгледате внимателно, подписът на скулптора може да бъде открит през гърдите на Мария. Историкът на изкуството от XVI в. Джордже Вазари разказва историята за това как твореца оставя своя подпис:

„Един ден Микеланджело, влизайки на мястото, където бе изложена, намира там голям брой чужденци от Ломбардия, които я хвалят високо, и един от тях пита един от другите кой я е направил, а той отговоря: „Нашият Гоббо (Кристофоро Солари) от Милано“. Микеланджело не казва нищо, но решава, че е странно трудът му да се приписва на друг. Така една нощ се затваря там и на малко светлина от свещи, издълбава с длето името си върху нея.“

По-късно Микеланджело съжалява за суетата на тази постъпка и решава никога да не подписва друго свое произведение.

Произведението го прави известен, когато е само на 24 години

Отчасти благодарение на това, че поставя името си на видно място върху „Пиета“, репутацията му нараства паралелно с любовта на публиката към статуята. Художникът доживява до 88-годишна възраст, радвайки се на десетилетия признателност за творбите си.

Скулптурата е критикувана заради образът на Мария

Някои църковни лица се подсмихват, че художникът я е направил да изглежда твърде млада, че да има син на 33 години, за какъвто се смята, че е бил Исус при смъртта си. Микеланджело защитава този избор пред биографа си Асканио Кондиви с думите: „Не знаете ли, че целомъдрените жени остават свежи много повече от тези, които не са целомъдрени? Още повече в случая с Девата, която никога не е изпитвала и най-малкото похотливо желание, което би могло да промени тялото ѝ?“

Дрехите на Мария крият творчески компромис

Ако се вгледате внимателно, можете да осъзнаете, че главата ѝ е малко прекалено малка за нейното доста голямо тяло. При проектирането на мерките на Мария Микеланджело не е могъл да наложи реалистични пропорции и едновременно да я може стабилно да държи възрастния си син, както си е представял. Затова е трябвало да я направи с увеличени размери – за да е като опора на цялото произведение. За да намали ефекта на така увеличените ѝ форми, скулпторът ѝ дава нежно падащи дрехи, които да прикриват пълнотата на Мария.

Пиета е брутално атакувана

Микеланджело имал навика да крещи на скулптурите си и дори понякога да ги налага с инструментите си. Но в неделята на Петдесетница през 1972 г. един безработен геолог от Унгария си спечелва печална слава, като прескача перилата на базиликата „Свети Петър“ напада Пиета с чук. С няколко удара Ласло Тот успява да свали лявата ръка на Мария, да отчупи върха на носа ѝ и да повредил бузата и лявото ѝ око.

Ласло Тот секунди след атаката, 21 май 1972 г

Нападението на статуята обаче не се счита за криминално престъпление

Властите решават да не подвеждат Тот под наказателна отговорност за действието му. Въпреки това съдът в Рим го счита за „социално опасен човек“ и го настанява в психиатрично заведение за две години. След като е освободен, той е депортиран обратно в Унгария.

Реставрацията на статуята е предмет на дебат

Когато едно произведение на изкуството е повредено по този начин, трябва да се обсъди какво е най-добре – да се остави статуята в новото си състояние (като „Мислителят“ на Роден, който е бил осакатен при бомбардировка), или да променят оригинала, за да го възстановят. Ватиканът изслуша три аргумента по този въпрос.

Първият от тях гласи, че повредата на Пиета вече е част от нейния смисъл, като говори за насилието в нашата съвременност. Другите предлагат скулптурата да бъде поправена, но с видими шевове като напомняне за това тежко посегателство. В крайна сметка е избрана пълна невидима реставрация, като целта е наблюдателите да не могат да разберат, че Тот дори е докосвал шедьовъра.

Това не е първият път, в който Пиета е зад бронирано стъкло

През 1964 г. Ватиканът я предоставя на САЩ, където тя е показана на Световното изложение в Ню Йорк през 1964 г. За да осигурят безопасността ѝ, организаторите издигат бариера от седем масивни листа плексиглас, които заедно тежат повече от 4900 кг. След това, за да се уверят, че тълпите ще преминават безопасно покрай скулптурата, са инсталирани и подвижни пътеки, подобни на конвейери.