Затворът в Скалистите планини е единственият без нито един беглец – ето как работи
Намира се само на два часа извън Денвър и окупира подножието на Скалистите планини. Мнозина са го виждали по филми, защото това е един от най-добре охраняваните затвори в Америка. Това е затворът с най-високо ниво на сигурност, защото и гостите не са случайни. В него се намират някои от най-опасните хора на планетата, а бягството им е практически невъзможно.
Към момента там ще открием около 400 мъже и дори известни легенди като Хуакин „Ел Чапо“ Гузман. Наркокартелът бяга два пъти от затвор, преди да бъде изпратен тук и по всичко личи, че няма никога да види свободата си.
Друг компаньон е Тед Качински – известният терорист и математически гений, който някога успя да постави САЩ на колене и да докаже, че по пощата се изпращат ефективно бомби до всяка една точка на света. Други интересни кадри са Ерик Рудолф – атентаторът зад бомбардировките на Олимпийските игри в Атланта, конспиратора за 11 септември – Закараяс Моусаоути, градският атентатор в Оклахома – Тери Никълс, Майкълс Суанго – лекарят, който трови около 60 от своите пациенти и много други.
Трябва да знаем, че в този затвор никой не попада по случайност. Много от гостите са убийци, а някои успяват да извършат това в самия затвор, като понякога са убивали дори надзиратели. Други кадри са лидери на организирани престъпни групи. Около 1/3 от всички затворници са с различни психологични отклонения и днес се смятат за потенциална заплаха дори за самите себе си. По закон точно тук всички прекарват своето ежедневие под формата на 23/1 или 23 часа в килия и един час на въздух. Редица организации за защита показват, че това не е най-хуманното отношение, а някои американски дори свързват точно това отношение като чисто мъчение.
Какво може да се отнеме на човек, който прекарва около 23 часа в затвора? Този последен час на открито. Карцерът отнема и последният час на човешки условия. Официално това се нарича административна сегрегация, но затворниците имат друго име – престой в дупката. Самият затвор е наричан „Скалистия Алкатраз“, докато целия затвор носи своето гордо име – дупката. Килиите са с размер от 2 на 4 метра. Храната се доставя пред малка цепка във вратата. Единственият поглед навън идва от малко прозорче, което не е насочено към някое от околните възвишения, а е директно на тавана, за да се вижда празното небе. До този момент няма нито един човек, който е успял да избяга.
Поради факта, че затворниците могат да превърнат абсолютно всичко в оръжие, килията е създадена от дебел цимент, който не може да се рони. Предоставена е бетонна маса, бетонен стол и бетонна платформа, която може да служи като матрак. Банята е мивка, и тоалетна, придружена с душ, който се включва автоматично по три пъти на седмица.
Ако един човек покаже добро поведение, той може да събере пари с работа и да си закупи малък черно-бял телевизор с вградено радио. Получава правото да взема книги и списания от библиотеката. Телефонните обаждания се ограничават до 15 минути на месец и контактите са само най-близките хора от семейството. Всеки затворник може да има до максимум 5 свиждания всеки месец и то под определени мерки.
Позволени са тренировките, като затворникът се води за един час на открито с окови на ръцете и краката. Площадката за тренировки представлява празно пространство с лост за набирания. Разходките навън представляват престой за час в клетка.
Робърт Хууд е бивш надзирател в затвора и пред изданието The New York Times ще сподели, че този затвор никога не е бил създаван за някаква форма на хуманност. Когато човек стои по 23 часа в стая, гледайки едно прозорче, което не вижда нищо друго, освен облаци, той няма избор, освен да разбере защо е точно там. Затворът няма нищо общо с рехабилитация, това изобщо не е основната идея. За надзирателя това е възможно най-чистата форма на ада.
Според различни статистики, в американските затвори има около 2 милиона души. Данните посочват, че много малък процент може да се смята за заплаха за надзиратели и пазачи, но въпреки това мерките са зловещи. Поради зачестилите заплахи и нападения над персонала, администрацията създава именно тези затвори, където да се държат най-опасните хора. Първият затвор с най-висока степен на сигурност се ражда през 80-те години на миналия век и днес има повече от 30 такива. Този в Скалистите планини е построен през 1994 г.
В тези затвори се поставят хора, които носят заплаха за останалите задържани и трябва да имат по-строг контрол. Веднъж след като провинилите се отделят, процента на насилие в един обикновен затвор бързо пада.
За съжаление това остава нож с две остриета. На първо място е много лесно да се забележи, че в дългосрочен план дори най-опасните затворници започват да развиват психични отклонения. Повечето се самонараняват или дори самоубиват.
Описанието на поведението към един затворник се доближава най-много до това на военнопленниците във Виетнам, които са били подложени на същите мъчения. Понякога ефектът се наблюдава за дни, а друг път може да се случи само за часове. Ето защо и тези затвори се смятат за масови експеримент, в който се наблюдават проблемите върху човешката психика, при това над две десетилетия.
Amnesty International споделя, че повечето затворници могат да прекарат цели седмици, като дори не говорят. Преживяването в такъв затвор отключва тежка депресия, страхова невроза, халюцинация и психично разстройство. Джак Пауърс е точно такъв случай. Той обира банка и е изпратен в този затвор, след като успява да избяга от предишния. Изолацията води ди полудяване. В един момент успява да извади и двете си очи, използвайки пръста, а след това разбива главата си в стената и твърди, че е инжектиран с някакво опасно вещество.
Травис Дюсенбъри е бил затворен, след като е нападнал затворен надзирател от друг затвор. Той споделя, че е отключил клаустрофобия и не може да живее в затворени пространства. Единствената му радост през тези десет години е факта, че е можел да гледа как падат снежинки по прозореца му. Затворниците с много добро поведение могат да се преместят в други килии или в друг затвор. Веднъж освободени, повечето развиват параноя, паник атаки, агресия и психоза.
8-мата поправка забранява жестокост и необичайни наказания. Какво следва тогава за психологичното разстройство? Според някои адвокати, въпросните затвори са разработени така, че да отговарят напълно на конституцията. През годините има много бивши посетители, готови да започнат дела, но са прекъсвани още в началото. Съществуват цели движения, които се опитват да затворят ада, но без никакъв успех. През 2016 г. има и една малка победа за 100 затворника, развили психоза и в последствие завели дело. Те посочват, че за съжаление им е било отказано лечение и сега трябва да се борят с нови демони. Промяната на условията позволява поне някои затворници да получават медицинска помощ и антидепресанти. В някои случаи, когато затворник се влоши повече, може да получи право да се премести в друг затвор.
