САЩ са увеличили размера си с 1 милион квадратни километра през миналата година
Точно в края на миналата година Съединените щати внезапно увеличиха площта си с 1 милион квадратни километра – почти два пъти повече от площта на Испания. Това неочаквано разширяване не е резултат от странни геоложки сили, нито от нахлуването в чужда земя, а от претенциите на страната към заобикалящото я океанско дъно.
Континенталните шелфове са области от морското дъно, които заобикалят големи земни маси, където водите са сравнително плитки в сравнение с открития океан. Съгласно международното право държавите могат да претендират за тези континентални шелфове, което им позволява да управляват и ползват техните ресурси.
Цели 75 държави вече са определили своите граници да включват и разширения континентален шелф (РКШ), който се отнася до частта от континенталния шелф, разположена на разстояние повече от 200 морски мили (370 км) от брега. До миналата година САЩ не бяха направили това.
На 19 декември 2023 г. Държавният департамент обаче обяви нови географски координати, определящи това, което те твърдят, че е тяхната зона на РКШ.
От 2003 г. насам властите на САЩ си сътрудничат с НОАА, Геологическата служба на САЩ и 12 други агенции за събиране на геоложки данни, за да определят новите си външните граници.
В резултат на тази работа понастоящем страната претендира за РКШ в 7 офшорни зони: Арктика, Атлантически океан (източно крайбрежие), Берингово море, Тихи океан (западно крайбрежие), Мариански острови и две зони в Мексиканския залив. Като цяло това е зона с площ от 1 милион квадратни километра.
„Америка е по-голяма, отколкото е била вчера“, заяви на 19 декември Мийд Трейдуел, бивш вицегубернатор на Аляска и бивш председател на Комисията за изследване на Арктика в САЩ, по данни на Alaska Public Media.
Законосъобразността на този процес е малко неясна, обяснява Тредуел в публикация за Центъра „Уилсън“. За да бъде официално всичко, САЩ трябва да представят данни и доклади на Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). САЩ обаче не са ратифицирали UNCLOS поради сложни политически разногласия (споразумението е ратифицирано от 168 държави и Европейския съюз).
Това оставя известна несигурност относно начина, по който предложението ще бъде прието в рамките на международното право.
„Ако някой ни каже, че работата ни е научно необоснована, Съединените щати ще се вслушат“, заяви Тредуел пред медиите. „Но аз не смятам, че ситуацията е такава. Точно обратното.“
Излишно е да казваме, че претендирането за нови морски граници може да се окаже противоречиво на международната сцена. Някои от най-значимите геополитически разправии в последно време са свързани с претенциите на Китай и неговите съседи като Филипините и Виетнам към Южнокитайско море.
А САЩ могат да спечелят много от своята декларация. Разширяването на територията на океанското дъно в Северния ледовит океан би могло да отвори района за по-нататъшен добив на суровини, корабоплаване и риболов – въпреки потенциалните щети, които може да предизвика.
Това разширяване има и последици за сигурността на страната и за упражняването на властта ѝ в света. Както пише сър Уолтър Роли през XVII в: „Който владее морето, владее търговията; който владее търговията на света, владее богатствата на света и следователно самия свят“.
