Италианската панелка, която трябваше да завърши като социален експеримент

Панелното строителство е елемент от всеки град, а най-важното е, че беше планувано като временно решение. В последствие се превърна във вечно, а на основата на някои архитектурни недоразумения, започна да се налага и като предпочитано. И докато най-вероятно има хора, които смятат, че панелното строителство е част от конструкциите на Източна Европа, но не бързайте със заключенията – Италия и по-точно Рим, могат да се похвалят със свои бетонни гиганти, които са не само стряскащи, но и доста потискащи за окото.

Въпросната сграда Il Serpentone (Голямата змия) е с дължина от близо един километър по права линия, монолитна сграда, която се намира в покрайнините на Рим и може да събере едно малко село. Площта е около 750 000 квадратни метра, но докато повечето големи сгради се проектират на височина, тази е изработена на дължина, като също така не унищожава визията на околностите.

Монолитната змия е изработена от две сдвоени сгради с височина от 30 метра всяка, включващи се с помощта на коридорни лабиринти и вътрешни дворове. Сградата съдържа 1200 апартамента и дава дом на около 6000 души. Проектът получава зелена светлина от Института по социално настаняване през 1972 г. и архитекти като Марио Фиорентино ще започнат да изграждат една от най-грозните сгради в Рим или поне така се смята. Идеята да се строи такова чудо е, че евентуално общия интерес може да неутрализира индивидуалния – това ще бъде не само място за живот, но и социален експеримент, който между другото продължава да съществува.

Подобна сграда е построена и в Сейнт Луис и по мнението на американските конструктори, това е най-голямата грешка на света, ала италианците не чуват новината. Проектът имал идея да разполага с 4 жилищни етажа, като последният 5-и ще трябва да бъде нещо като главна улица, включващ свободна зона за игра, малки магазини и други. Конструкцията започва през 1975 г. и след като първите апартаменти не са заети до 1982 г., собственикът на сградата не само фалира, но и отказва да завърши комерсиалната зона.

Всички настанени остават не само ощетени от наличието на каквито и да е магазини в региона, но също така са лишени от адекватен градски транспорт. И наистина се случва точно това, което повечето хора очакват – колективният интерес трябва да пребори индивидуалния, защото общината и държавата изобщо нямат никакво намерение да се занимават.

Що се отнася до архитекта – Фиорентино, той умира през 1982 г. Легендата разказва, че се самоубива, след като осъзнава, че сякаш е създал чудовище, но истината е, че умира от сърдечен удар – най-вероятно след като е видял какво точно е изградил. Нека не забравяме, че архитектите на всички родни панелки изобщо не са имали подобни терзания. Въпреки грозната и разпадаща се фасада, общината в началото игнорира сградата и се опитва да си затвори очите, докато различни организации не предлагат изселване или евентуално събаряне на сградата с построяването на други далеч по-лицеприятни.

За изненада на властите, жителите просто искат финансиране, за да завършат последния етаж, създаден да бъде нещо като търговски център, искат облагородяване на околността, за да има детски площадки и други позитиви като градски транспорт. От този момент нататък, сградата се превръща в нещо особено забавна – част е от филмова продукция, привлича модерни творци, които да я рисуват и разкрасяват. Дори и по време на кризата ще открием, че мнозина не само не се отказват, но вече използвали 10.5 милиона евро, за да продължат своя ремонт и да направят мястото малко по-приятно.

Последният етаж скоро се разделя с магазините и пространството става обитаемо за още около 100 семейства, които имат свободата да изградят свои собствени помещения, което в никакъв случай не може да се смята за лошо. Римската община има още няколко нови плана и ще направи последна реконструкция, за да не излага този левиатан на конструктурни слабости, а това означава още едно евакуиране, но това показва и как една идея, колкото и абсурдна да изглежда, може да бъде запазена и дори да работи – при това с особени трудности и изпитания, които трудно не бихме искали да виждаме.