Осем забранени филма подгряват 18-ия „София филм фест“
Осем забранени филма на Новата вълна в Чехословакия подгряват 18-ия Международен „София филм фест“ (СФФ). Началото е на 28 февруари със специален гост знаменитият словашки режисьор Душан Ханак, който ще получи Наградата на София на Столичната община и ще представи лично своя филм „322“. Това е игралният му дебют, забранен в Чехословакия веднага след заснемането му през 1969 г. Тайно филмът е представен на фестивала за млади режисьори Манхайм-Хайделберг, където получава голямата награда, съобщават организаторите.
Специално събитие в рамките на 18-ия СФФ ще бъде представянето на документалния филм „25 от 60-те, или Чехословашката нова вълна“ на водещия словашки режисьор Мартин Шулик, който ще бъде гост на фестивала. Филмите от „Чехословашка нова вълна. 1969. Забранените филми“ са с безплатен вход за ученици, студенти и пенсионери.
Създадени през 1969 г., филмите виждат бял свят едва след 20 години, припомнят от СФФ. Чехословашката нова вълна е филмов феномен, преобърнал значението на седмото изкуство не само в страната, но и в цяла Източна Европа. Това се група филмови режисьори, творили в бивша Чехословакия през 60-те години на 20-и век – време на промяна на социализма към по-свободно отношение в изкуството и известно „отпускане“ на цензурата. Тогава се раждат филмите от чехословашката нова вълна – критични и оригинални по своему, някои от тях повлияни от други подобни течения в изкуството на Европа от този период, други намират последователи с иновативната си форма. Сред авторите, започнали своята кинокариера по това време, са Милош Форман, Евалд Шорм, Ян Немец, Иржи Менцел, Вера Хитилова, Иван Пасер, Ярослав Папоушек, Яромил Иреш, Войтех Ясни, Юрай Херц от Чехия, както и Щефан Ухер, Ян Кадар, Елмар Клос, Юрай Якубиско, Душан Ханак, Ело Хавета от Словакия.
Дългият импровизиран диалог, черният, на моменти абсурден хумор и изпълнението на ролите от непрофесионалисти са характерните черти на киното от Новата вълна. Темите са обикновено за любовта или за изкривените морални ценности, които се налагат в социалистическото общество.
В програмата, включена в рубриката на Дома на киното „Светът на киното“, организирана с подкрепата на Чешкия център и посолството на Словакия, са осем филма, завършени през 1969 г. и веднага забранени заради смелите си творчески и смислови послания.
„322“ е психологическа, екзистенциална драма за болестта не само на отделния човек, а и на цялото общество. В сърцевината на филма е не историята за вярата на главния герой, а наблюденията му върху хората около него. В разказа, по който е писан сценарият, Лауко е аполитичен, но Ханак прави героя си бивш комунист, като по този начин го поставя в друг контекст и придава дълбочина на личните му терзания.
Останалите заглавия са „Чучулиги на конец“ на Иржи Менцел по Бохумил Храбал със „Златна мечка“ в Берлин, „Човекът от крематориума“ на Юрай Херц, „Празник в ботаническата градина“ на Ело Хавета, „Шегата“ на Яромил Иреш по Милан Кундера, „Птици, сираци и луди“ на Юрай Якубиско, „Прахосана неделя“ на Драхомира Виханова, „Погребални церемонии“ на Зденек Сирови.
