„Казабланка, моя любов” – мост между Холивуд и Мароко
Sofia MENAR Film Festival се организира от „Позор” със съдействието на Посолството на ИР Иран, Посолството на Държавата Палестина, Посолството на Република Ливан, Посолството на Кралство Мароко, Френския център – София, Чешкия център – София, Гьоте инстутит – София, Институт Сервантес – София.
Благодарение на „Позор“ и нашите приятели от Блога за Арабска култура ви представяме още един от филмите, участващи на фестивала.
„Казабланка, моя любов” можете да гледате на 31.01 от 21.00ч. в Дома на киното!
Американският документалист Джон Слатъри отделя повече от 2 години, за да проучи из основи влиянието на Холивуд върху мароканците и да заснеме „Казабланка, моя любов”, в който на фона на колоритни екзотични пейзажи, симпатични мароканци споделят любопитни факти от своя живот и разказват за любимите си холивудски звезди.
Как дойде идеята за заснемането на „Казабланка, моя любов“?
Когато се върнах в САЩ (след като живях в Мароко 2 години, а след това и 1 година в Париж), хората, които срещнах винаги имаха нещо положително за споделяне относно Париж. Почти всеки коментар за града беше от типа: „Аз обичам Париж”. Дори и хората, които никога не са стъпвали там.
Но коментарите за Мароко се разпределят в две категории:
- СТРАХ : Страхуваше ли се, докато живя там? Трудно ли ти беше? Опасно ли е?
- ФИЛМИ: Обожавам „Лорънс Арабски“! Гледал ли си „Блек Хоук”?
„Казабланка, моя любов“ е опитът ми да разнищя връзката между „страха” и „филмите” у американците.
Изглежда е отнело много време да се подготвите за филма, имайки предвид всички тези архивни кадри, изследвания и анкети за арабския народ. Мислиш ли, че нещо се е променило към днешна дата?
Имам копие от книгата “Лошите араби в киното“ на Джак Шахийн. Тази книга беше като Библия за мен, докато пишех сценария за филма. Отидох до едно старо антикварно магазинче в Лос Анджелис и там намерих видеокасети с повечето от арабските филми. След това изминаха 6 месеца, докато изгледам всички тези филми, редактирайки материала. Филмът ни отне две години.
Относно промяната, настъпило е раздвижване в съзнанието на зрителите, но често става въпрос за ПОВЕЧЕ страх и ПОВЕЧЕ омраза.
Как избра главните персонажи във филма Хасан и Абдел? Имаше ли предварителен кастинг и имаше ли сценарий, който те трябваше да следват по време на снимките?
Публикувахме следната реклама на цяла страница във второто по популярност списание в Мароко: „Американска продукция набира марокански актьори. Опит не се изисква. Възраст – между 19 и 25 години.”
Прослушването продължи 4 дни – видяхме и заснехме 80 младежи. Като гледате началото на филма, ще видите самия кастинг. Това всъщност са документални кадри от официалното прослушване. Сцената, в която видите Хасан и Абдел за първи път е първият път, когато и ние ги видяхме. Всички кадри заснети в черно и бяло са документални.
Kъде в Мароко се чувстваше най–комфортно?
Най – добре се чувстваш там, където те приемат като приятел. Най-хубавото е да се сприятелиш с местните и да опознаеш с тях страната.
По време на филма, постоянно питаш хората „Кой е любимият ти актьор?“. Би ли споделил кой е твоят?
Уважавам много актьори, но Джина Роуландс и Питър Фолк от филмите на Джон Касаветис са ми любими.
Сподели твоят топ 5 за 2013-та?
Съжалявам, но повечето филми, които ми направиха впечатление тази година бяха стари. Наскоро гледах за първи път на филмова лента филми на Фасбиндер, във филмовия архив в Бъркли. Това бяха най-добрите филми, изгледани от мен за тази година.
Какви са плановете ви занапред? Може би документален филм за друга екзотична, отдалечена земя?
Следващият ми филм ще бъде за бездомниците в Америка. Те реално са толкова близо до нас, но в същото време може да приемем, че са в една много далечна, различна земя от нашата. Филмът представя живота на Джеймс Дигс, соул изпълнител от Чикаго, който създава групата The Knight Brothers, и след като години наред пълни концертните зали и свири с някои от най-известните соул музиканти, остава бездомен. И така вече 25 години.
