Какво стана с вярата, любовта и надеждата в съвременното западно общество? Отговорите на този въпрос, случайно или не, предложиха двама автори, чрез техните остри, саркастични режисьорски погледи, представени на 54-то издание на филмовия фестивал в Солун.
Става въпрос за хърватския режисьор Винко Брешан с последния му филм "Децата на свещеника" и австрийският Ulrich Seidl с трилогията "Рай", която след "Любов" и "Вера" миналата година, приключи с третата част, "Надежда".
Винко Брешан с "Децата на свещеника" миналата пролет бе един от най-гледаните автори в хърватските киносалони, подобно на втората половина на 90-те години на миналия век, с комедиите "Как започна войната на моя остров" и "Несъстоятелност". Подобно на баща си, писателят Иво Брешан и Винко използва комичната форма, за да забие пръст в окото на властта, както и да се нарича тя в момента.
[youtube id="NnjDOPI90j4" width="667" height="356"]
Ulrich Seidl пък с трилогията " Рай: любов, вяра, надежда" принадлежи на една съвсем различна естетическа концепция. Неговата студена вивисекция на новото австрийско общество, в което под въпрос е поставена вярата, никак не е безразлична.
Разбира се, че Seidl си играе със стереотипите на съвременното западно общество но не търсете някой голям катарзис в неговите истории.
[youtube id="yEc681wRIMg" width="667" height="356"]
