Теорията за Големият взрив една от перлите в короната на науката. Тя е продуктът от сблъска между работата и наблюденията на няколко учени, които комбинирани в едно създават теория, толкова обширна че да обясни създаването на самата вселена. Никой човек не може да обере еднолично лаврите за Големия взрив: Теорията на относителността на Алберт Айнщайн дава началото, върху което Джордж Хенри Льометър надгражда, като наблюденията на Едуин Хъбъл и Джордж Гамов също играят значителна роля в откриването на началото на всичко.
Но поетът Едгар Алън По може да ги е изпреварил със 100 години.
По е американски поет, автор, редактор и критик, известен с особено страховитите си разкази, детективска белетристика и участието си в Американския романтизъм по отношение на литературата. Както всички знаем...
"Еврика" от Е. А. По
През целия си живот Едгар е изумен от звездите и цялата мистика около тях. Той чете популярните по негово време книги по астрономия, но няма никаква природна предразположеност към математиката, нито някакво специално научно образование. Въпреки това, през 1848 - едва година преди смъртта му - Wylie and Putnam публикуват прозаична поема, която По пише с години. Тя се казва "Еврика" и се оказва провал - от нея са отпечатани само 500 копия.
В ера, в която преобладаващото мнение е, че вселената е статична и не се променя, Алън прави дързък ход. В "Еврика" той предполага, че вселената има определено начало и че това начало е една първична частица. Първичния характер на тази частица, казва По, е в единността й, в нейната Обединеност. В началото на вселената тази Обединеност е заменена за сметка на анормалното състояние на множеството, което имаме днес и този загубен аспект на обединеността е нещото, което позволява тази частица да се раздели безкрайно, а не да стане "напълно изтощена от разпространението й в космоса"...
И още - той излага мнение, че частиците, които се създават при разделянето на тази първична частица, се притеглят обратно една към друга (предположение, което той признава, че идва от Нютон) в противовес на енергията, която изначално ги създава и разпространява. По дори дръзва да предположи, че всичко с начало трябва да има и край и вярва, че вселената ще свърши отново в една първична Обединеност.
Но научните среди по това време не му обръщат никакво внимание. Може би това се дължи на встъпителните думи в книгата му: "Смятам да говоря за физическото, метафизическото и математическото - за материалната и духовна вселена - за есенцията й, за произхода й, за създаването й, за сегашното й състояние и за бъдещето й". Може би така изказаните му намерения са твърде грандиозни за времето си.
...
Някои предполагат, че "Еврика" е творбата на живота на По. В книгата той споменава и за продължение, което обаче никога не успява да напише.
