Една от водещите теории за съзнанието бе обявена за „псевдонаука“

В научната областта на изследванията на съзнанието скоро избухна гражданска война!

Повече от 100 изследователи са подписали писмо, в което обвиняват една от най-популярните научни теории в областта си – Интегрираната информационна теория – в псевдонаука.

Незабавно няколко други техни колеги отговориха, като разкритикуваха писмото като слабо аргументирано и непропорционално.

И двете страни са мотивирани от загриженост за дългосрочното здраве и авторитет на науката за съзнанието. Едната страна (включително подписалите писмото) се притеснява, че свързването ѝ с това, което те възприемат като псевдонаучна теория, ще подкопае доверието в областта.

Другата страна настоява, че това, което те възприемат като неподкрепени обвинения в псевдонаука, в крайна сметка ще доведе до възприемането на цялата наука за съзнанието като псевдонаука.

Но всичко по реда си… Първо:

Фи

Интегрираната информационна теория

Интегрираната информационна теория – често наричана ИИТ – е много амбициозна теория на съзнанието, предложена от невролога Джулио Тонони. В крайна сметка тя има за цел да даде математически точни условия за това кога дадена система – мозък или пък изобщо някакво друго парче материя – е или не е съзнателна.

Теорията се върти около математическа мярка за интегриране на информация или взаимовръзки, обозначена с гръцката буква ϕ. Основната идея на теорията е, че една система става съзнателна точно в момента, в който в системата общо има повече ϕ, отколкото в частите ѝ.

ИИТ предполага, че много повече неща са съзнателни, отколкото обикновено си мислим. Това означава, че тя се доближава един вид до „панпсихизма“ – теория, според която всичко, което съществува, е одушевено. Въпреки това има големи разлики между ИИТ и новата вълна на вдъхновения от Бъртранд Ръсел панпсихизъм, която напоследък набира скорост в академичната философия.

ИИТ дори предполага, както посочва компютърният учен Скот Ааронсън, че една неактивна мрежа от свързани логически порти би била съзнателна.

Подписалите писмото се притесняват, че макар някои аспекти на теорията да са били тествани, тя като цяло не е. Поради това те твърдят, че има малко експериментална подкрепа за нейните смели и контраинтуитивни заключения. Противниците на писмото пък твърдят, че таквоа нещо може да се каже за всички настоящи теории за съзнанието и отразява трудностите на настоящите техники за невроизобразяване.

Сътрудничество между противници

Всичко това се случва след обявяването през лятото на първите резултати от съвместна работа между подръжниците на ИИТ и на друга популярна теория за съзнанието, известна като теория за глобалното работно пространство. Според нея информацията в мозъка става съзнателна, когато се намира в „глобално работно пространство“, което означава, че тя е на разположение за ползване от много и различни системи в целия мозък, като области на възприятията, дългосрочна памет и контрола на двигателните функции, за най-различни задачи. За разлика от това, ако определена информация е на разположение само на една система в мозъка за изпълнение на строго специфична задача, например за регулиране на дишането, тогава тази информация не е съзнателна.

Идеята на противопоставянето се състои в това, че поддръжниците на всяка от съперничещите си теории разработват заедно експерименти и предварително се договарят за това кои резултати биха били в полза на коя от теориите. Надеждата е, че предварителното съгласуване на значението на резултатите ще попречи те да се интерпретират като подкрепящи на предпочитаната от тях теория.

Първият кръг от експериментални резултати се оказва разнопосочен. Някои от тях потвърждават определени части на ИИТ, а други – определени аспекти на теорията за глобалното работно пространство. Като цяло, ИИТ може да се каже, че има леко предимство.

Обявяването на тези нееднозначни резултати беше съпроводено от публичното признание на невролога Кристоф Кох – виден привърженик на ИИТ – за своето поражение в залога, който бе направил преди 25 години с философа Дейвид Чалмърс, че науката за съзнанието към ден днешен вече ще е разгадана.

Един фактор, който може би играе голяма роля, макар и да не е изрично споменат в нито една от тези онлайн схватки, е, че ИИТ не се обосновава само чрез научни експерименти; тя включва и философски размисъл.

ИИТ започва с пет „аксиоми“, които според поддръжниците ѝ всеки от нас може да разпознае с малко повечко внимание към собствения си съзнателен опит. Те включват, че съзнателният опит е единен – тоест, не преживяваме, да речем, цветовете и формите поотделно, а като аспекти на един-единствен, непрекъснат опит. След това теорията превръща тези аксиоми в пет съответни „постулата“ – свойства, които според нея са необходими, за да може една физическа система да въплъти съзнанието. Например, ИИТ обяснява единството на нашите съзнателни преживявания с интеграцията на физическата система.

Противниците на ИИТ може би отчасти са мотивирани от желанието да разграничат рязко науката от философията на съзнанието, като по този начин гарантират, че първата ще се възприема – особено от финансиращите ги организации – като сериозно научно начинание.

Отвъд науката

Проблемът е обаче, че съзнанието не е само научен въпрос. Задачата на науката е да обясни публично наблюдаемите явления. Но съзнанието не е наблюдаем феномен по същия начин: не можете да надникнете в нечий мозък и да видите неговите чувства и преживявания. Разбира се, науката също създава теории за ненаблюдаеми явления, като например фундаменталните частици, но тя прави това само за да обясни това, което може да се наблюдава. В уникалния случай на съзнанието явлението, което се опитваме да обясним, не може да се наблюдава публично.

Вместо това за него се знае частно, чрез непосредственото осъзнаване на чувствата и преживяванията на всеки от нас. Недостатъкът на това е, че е много трудно да се докаже експериментално коя теория за съзнанието е правилна. Положителната страна е, че за разлика от други научни явления имаме пряк достъп до него и този достъп може да даде представа за неговата природа.

От решаващо значение е да приемем, че познанието ни за съзнанието не се ограничава до това, което можем да извлечем от експериментите – което означава да приемем, че се нуждаем както от наука, така и от философия, за да се занимаваме с него изследователски.

ИИТ не е съвършенa нито в научните, нито във философските си аспекти. Но тя е пионер в приемането на необходимостта науката и философията да работят ръка за ръка, за да разгадаят тайната на съзнанието.