Споровете за „Южен поток“
Европейската комисия поема преговорите с Русия за газопровода „Южен поток“. Еврокомисарят Гюнтер Йотингер ще проверява правомерността на съществуващите договори, пише Дойче веле.
Споразуменията между „Газпром“ и седем европейски държави за изграждането на „Южен поток“ вече бяха подписани, когато Европейската комисия реши да се намеси: договореностите ще са в нарушение на европейското право, тъй като не може фирма едновременно да експлоатира газопровода и да има пълен монопол върху доставките на газ. През януари еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер ще замине за Москва, където от името на шест страни-членки на ЕС – Унгария, България, Хърватия, Словения, Австрия и Гърция, както и от името на кандидатката за членство в общността Сърбия ще преговаря наново с представителите на Кремъл.
В Южна Русия, България и Сърбия вече са разположени първите тръби, през които преносът на газ трябва да започне до края на 2015. Крайните точки на север са Австрия и Унгария, южното разклонение ще доставя газ през Гърция за Италия.
Против правилата на конкуренцията
„Газопроводите трябва да функционират като магистрали – всеки би трябвало да може да ги използва и да плаща според съответните тарифи“, заяви говорителката на еврокомисаря Марлене Холцнер. Според сега съществуващите договори обаче това не е така, тъй като „Газпром“ претендира за целия капацитет. Експертът по енергийните въпроси Антонио Хуртадо от своя страна отбелязва, че ако един концерн държи всички лостове, това е против интересите на потребителя. „Ако цялата верига – от добива до доставките – е в ръцете на една фирма, това не е в съответствие с правилата на конкуренцията“, казва Хуртадо. С други думи – „Газпром“ не би трябвало да се занимава и с мениджмънта на „Южен поток“.
Не всички обаче са на това мнение. Русия финансира преобладаваща част от газопровода на обща стойност 16 милиарда евро и респективно иска да печели от проекта, казва сръбската журналистка Желица Путникович. „Дали ако някой си построи къща в Берлин ще предостави една трета от нея на някого другиго“, пита тя. Според нея Брюксел няма основания да иска от „Газпром“ да дели капацитета на „Южен поток“ с други фирми от бранша. Путникович е убедена, че реакцията на ЕС срещу „Газпром“ е продиктувана от политически съображения.
И политологът Герхард Мангот гледа критично на позицията на ЕС. „Защо това решение се взема едва сега? За мен твърдението, че доскоро ЕС не е имал поглед върху съдържанието на двустранните договорености, звучи абсурдно“, казва той и добавя, че изобщо не става дума за допълнителни доставки на газ и засилване на зависимостта от Русия, а за по-модерен и по-сигурен алтернативен газопровод.
Предложенията на Брюксел
Тъй като по-нататъшното развитие на проекта не е ясно, банките, които са предоставили кредити за изграждането му, са много предпазливи. И тъй като ЕС може да попречи на реализацията на вече постигнатите договорености, Русия ще декларира готовност за подхващането на нови преговори, предполага Антонио Хуртадо. Все пак би било жалко, ако изграждането бъде прекратено. Последствията за шестте държави-членки на ЕС, които вече са подписали споразумения с „Газпром“, биха могли да бъдат много сериозни: подписването на договори, които противоречат на европейското право, може да предизвика налагането на тежки глоби.
Според Европейската комисия проблемът би се решил, ако „Газпром“ предостави менажирането на газопровода на независима фирма. Тя би могла да определи тарифите и да разпредели капацитетите. „В този случай „Газпром“ ще остане собственик на газопровода, но няма да има влияние върху сделките“, казва Марлене Холцер. Москва би могла да отправи до Брюксел и официално искане за въвеждане на изключение в съществуващите правила – както вече стана със „Северен поток“, но дотам едва ли ще се стигне, предполага Мангот.
Конкуренцията ли е в дъното на всичко?
Някои наблюдатели смятат, че Брюксел иска да попречи на изграждането на „Южен поток“, тъй като той би представлявал конкуренция за друг планиран газопровод – Трансадриатическия, по който се предвижда да се доставя газ от Азербайджан до Европа. Това не е вярно, казва Марлене Холцнер, но допълва: „За нас „Южен поток“ не е приоритет. Това би бил един допълнителен газопровод, който ще доставя газ за Европа, но не през Украйна“. Проектът „Южен поток“ е със същото качество като този за Трансадриатическия газопровод, който ще осигури достъпа до нови източници в Каспийско море, смята Холцнер.
Все пак през Трансадриатическия газопровод ще се доставят само 10 милиарда кубически метра годишно, т.е. шест пъти по-малко, отколкото през „Южен поток“. И поддръжниците, и критиците на позицията на ЕС по случая са единодушни, че по-големият брой тръбопроводи до Европа само ще увеличат енергийната сигурност и конкуренцията. И сигурният губещ от „Южен поток“ е само един: Украйна, през която в момента се транспортира над половината от руския газ за Европа.
