Руската армия в международно непризнатата Приднестровска молдовска република е в бойна готовност. Молдовците се опасяват, че Кримската криза би могла да се пренесе при тях, пише Дойче веле. Основателни ли са страховете им?
На руските войски в Приднестровието са раздадени нови бронежилетки, каски и бойни муниции. Същото важи и за частите на проруския режим в международно непризнатата Приднестровска молдовска република. Според информации в местните медии, в Тираспол се опасяват, че актуалните безредици в Украйна може да се пренесат и при тях. Охраната по границите с Украйна е засилена, а контролът по пропускателните пунктове е затегнат.
Войниците на 14-та руска армия са в Молдова още от времето на СССР. След разпада на Съветския съюз части на руската армия се намесват във военния конфликт, възникнал между вече независимата република Молдова и непризнатата държава на нейна територия Приднестровска молдовска република. Руснаците застават на страната на сепаратистите, а бойните действия са прекратени през 1992. Въпреки че през 1999 година беше подписано споразумение за изтегляне на руските войски от региона, и днес Москва продължава да държи свой военен контингент в Приднестровието.
Страхът на молдовците
Сега, заради ескалацията на напрежението в Украйна и най-вече на полуостров Крим, руският депутат Роман Худеаков поиска от външното министерство в Москва да бъде ускорена процедурата за признаването на Приднестровската република и присъединяването ѝ към Руската федерация. Аргументът на Худеаков, който е родом от Приднестровието, гласи, че Румъния можела да предприеме военни действия с цел анексирането на Молдова. И Кишинев, и Букурещ обаче отричат подобни твърдения.
Междувременно в молдовската столица се надигат все повече гласове, които предупреждават за опасността от евентуална руска агресия. „Съществуват опасения, че ако Украйна отстъпи пред Москва в спора си за Крим, тогава Русия може да окупира Молдова“, казва политологът Георге Костандаче. Затова, според него, молдовският парламент трябва да осъди руската агресия в Украйна и незабавно да поиска от ЕС и САЩ закрила от НАТО.
В началото на седмицата подобни опасения изрази и шефът на Комисията по разузнаване към американския Конгрес Майк Роджърс. В телевизионно интервю той обяви, че Владимир Путин се стреми да заздрави и разшири защитния обръч около Русия, както се случва сега с Крим. „Следващата му цел ще бъде република Молдова“, каза Роджърс.
Този развой засилва тревогите на молдовците. Президентът на страната Николае Тимофти се обяви за зачитане на териториалната цялост и суверенитета на Украйна, както и за спазване на международното право. Премиерът Юрие Лянка пък направи паралел между Крим и Приднестровието. „Напрежението между проруските сили в Крим и проевропейските украинци много ми напомня на нашия конфликт в Приднестровието“, посочи той. По думите му случващото се сега в Украйна е доказателството, че подценяването на опасността от сепаратизма води до разпростирането ѝ върху целия регион.
САЩ обещават подкрепа
Междувременно Молдова получи обещание за подкрепа от САЩ. На среща във Вашингтон между молдовския премиер и американския вицепрезидент Джо Байдън най-неочаквано се появи и държавният глава Барак Обама, за да поздрави молдовския гост за подписаното споразумение за асоцииране с ЕС. „Имате пълната ми подкрепа“, заяви Обама и подчерта, че Вашингтон ще направи всичко по силите си за стабилизирането на региона.
Молдовският посланик във Вашингтон Игор Мутеану също предупреждава за опасността от руска военна интервенция в Украйна. Той прави паралел между сегашните събития на полуостров Крим и тези в Приднестровието от преди две десетилетия. „Русия сега налага в Крим един марионетен режим по приднестровски модел“, написа той на профила си във Фейсбук. Според него свалянето на легитимното управление на полуострова с помощта на армията е победа на милитаризма над международното право.