Корупция има във всичките 28 държави-членки на ЕС, но в различен мащаб. Швеция по правило е пример за това, как трябва да се води борбата срещу корупцията. Но и там явлението не е напълно изкоренено, пише Дойче веле.
Шведите са майстори на прозрачността и контрола. Благодарение на полаганите от тях последователни действия за борба с корупцията държавата традиционно се сочи за пример, и заедно с Дания и Финландия е в челото на списъка с европейски страни, най-незасегнати от явлението. Според актуални социологически сондажи 54 процента от шведите не вярват, че в родината им се дават и приемат подкупи, пише австрийското икономическо издание „Формат“.
Отличничка, но…
Данните се потвърждават и от международната организация „Прозрачност без граници“, както и от Европейската комисия, която в първия си доклад за корупцията сочи Швеция като отличничка. От това обаче не следва, че страната е напълно свободна от подкупи и злоупотреба с власт: според комисията всяка осма фирма вижда в корупцията проблем, а почти всеки пети швед познава хора, които са били подкупвани. Наскоро в общинската администрация на Гьотеборг се разгоря шумен корупционен скандал, предизвикал разследване срещу телекомуникационната фирма „Teila Sonera“. Тя е подозирана, че е давала подкупи, за да си осигури сделки в няколко бивши съветски републики.
Излиза, че по-важно от това, какво казват статистиките, е какво реално се прави срещу корупцията. Това се потвърждава и от всички препоръки на „Прозрачност без граници“, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Антикорупционния институт. Сред тях е и нуждата от увеличаване на размера на глобите, защото сегашните им максимални стойности от 10 милиона крони /малко повече от 1 милион евро/ за фирмите, очевидно не са достатъчно стряскащи. Комично звучи и определението, съгласно което подкупността в Швеция е наказуема само тогава, когато представлява незаконно действие и в страната, в която е даден рушветът.
За партийните дарения
Много критики отнасят също и недостатъчната прозрачност при раздаването на обществените поръчки, както и въпросът за партийните дарения. Управляващите шведки консерватори отказват да въведат забрана за анонимните партийни дарения, каквато е препоръката на Европейската комисия. Вместо това предстои през април да бъде приет закон, който ще задължи партиите да публикуват списък с финансовите си благодетели, дарили от 22 200 шведски крони /2 475 евро/ нагоре.
В такъв случай всеки, който е дал до 22 199 крони, ще може да запази анонимността си. А който иска да предостави на някоя партия по-голяма сума преди изборите през есента, ще разполага със сигурността, че тази партия ще задържи дарението му. „Как тогава човек да не си мисли, че ласкателните списъци имат повече тежест, отколкото критиките и корупционните скандали“, пише „Нойе цюрхер цайтунг“.