Понякога изглежда, че многобройните клонове на „Ал Кайда” изпълняват тайните задачи на режимите, срещу които воюват. След населението на Сирия, такова мнение относно групировката „Ислямската държава на Ирак и Левант” неволно си създават и жителите на иракската провинция Анбар и нейните два основни града – Фалуджа и Рамади.
Самата провинция, и по-специално тези градове, винаги са били центрове на съпротива срещу всяка централна власт в Ирак. Населението на Анбар се бие с американските окупационни сили и шиитските власти на нов Ирак така яростно, както преди това се съпротивляваха властите на сунитския диктатор Саддам Хюсеин. И така, в края на миналата година, след разгонването от страна на властите на съществуващия повече от една година лагер на демонстрантите в Рамади и арестуването на бунтовнически сунитски депутат, по време на сблъсъци с полицията загинаха 10 души. В знак на протест срещу репресиите 44 членове на сунитския депутатски блок „Мутахидун” обяви, че излизат от състава на долната камара на парламента на Ирак. В провинцията започна мащабна операция срещу тероризма.
Но иракските власти прекрасно разбираха, че следващата стъпка ще бъде открит въоръжен конфликт в Анбар и паралелно ще бъдат принудени да търсят мирен изход от възникналата криза. След преговори с племенните вождове те изпълниха едно от основните условия на протестиращите – да започнат изтегляне на армейските части от Фалуджа и предаване на отговорността за безопасността на местната полиция.
Веднага щом основните дразнители – признаците на централната държавна власт в тези градове са изчезнаха, у жителите на Анбар се появи надежда за благоприятен за тях компромис. А Багдад се намираше в много по-лошо положение. В създалата се ситуация, продължаването на военния натиск от централната власт можеше да бъде оправдано само с едно нещо – появата тук на „Ал Кайда” или нейните общопризнати клонове.
И те дойдоха! Като по поръчка, във Фалуджа и Рамади се появиха бунтовници от „Ислямската държава на Ирак и Левант” и ситуацията се промени драстично. Още миналата сряда Малики отмени решението си и върна войските в провинцията. Защото сега правителството не репресира гражданите на религиозна основа, а се бори със световно признати терористи. По този начин, присъствието на „Ислямската държава на Ирак и Левант” позволи на иракските власти не само да оправдаят използването на сила във Фалуджа и Рамади, но също така да получат подкрепата на международната общност.
Наскоро сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Греъм определиха събитията във Фалуджа, като „колкото трагични, толкова и предсказуеми” и обвиниха администрацията на САЩ, че решението за извеждане на американските войските от Ирак е било прието въпреки мнението на американските военни и иракските политици, пише Гласът на Русия. Не е известно, как щяха да се развият събитията в Анбар, ако в страната все още имаше американски войски. Но можете ли да си представите по-добър „съюзник” от „Ал Кайда” в развързването на ръцете за борба с опонентите?