Малко известната история на Дейвид Дамър, братът на „Канибала от Милуоки“ Джефри Дамър

Братята и сестрите на скандално известни злодеи често минават в нелегалност, след като фамилните им имена добият обществен позор – и Дейвид Дамър, брат на серийния убиец Джефри Дамър, не прави изключение.

Подобно на племенника на Адолф Хитлер, който сменя името си и служи във ВМС на САЩ, и синовете на Чарлз Менсън, които сменят имената си и живеят възможно най-тихо, Дейвид Дамър разбираемо не иска да е част от болката, донесена от неописуемите престъпления на серийния убиец, който му се пада брат.

Но вярвате или не, има момент в живота на Дейвид, когато той е толкова обичан, че по-големият му брат всъщност го кръщава. От друга страна, може би това е още една причина да смени името си.

Джефри като ученик през 1978 г.

Относително нормалния ранен живот на Дейвид Дамър

Дейвид е второто дете на Лайънъл и Джойс Дамър. Той е роден през 1966 г. в Дойлстаун, Охайо – и родителите му позволяват на брат му Джефри да го кръсти; Джефри е този, който избира името „Дейвид“ за по-малкия си брат.

Но изглежда, че братята са имали емоционално променлива връзка един с друг. Докато Джефри обича да прекарва време с по-малкия си брат и сестра, той също е изключително ревнив към Дейвид и чувства, че той „открадва“ част от любовта, която семейството преди е имало към него.

През 1978 г. Лайънъл и Джойс се развеждат. Джойс се връща със семейството си в Уисконсин и взима Дейвид Дамър, който тогава е само на 12 години, със себе си. И все пак, въпреки че отсъства от живота на по-големия си син след развода, Джойс твърди, че не е забелязала „предупредителни знаци“ за това какъв ще стане той.

Лайънъл Дамър обаче има съвсем различна история. По собствените му признания в мемоарите му „Историята на бащата“, семейството им е всичко друго, но не и щастливо. Тъй като Лайънъл е зает с докторантураа си, той често отсъства от дома. И все пак той размишлява върху природата на злото по екзистенциален начин, особено що се отнася до сина му Джефри.

„Като учен, се чудя дали потенциалът за голямо зло се крие дълбоко в кръвта, която някои от нас може да предадат на децата си“, пише той в книгата.

Джефри при ареста му на 23 юли 1991 г. 

Престъпленията на Джефри Дамър

Само една година след като Джойс и Дейвид се преместват от Охайо в Уисконсин, Джефри извърши първото си брутално убийство. Между 1978 и 1991 г. той убива брутално 17 мъже и момчета, чиято възраст варира от 14 до 31 години. И когато приключва с убийството им, осквернява телата им по най-неописуеми начини, като стига до канибализъм и мастурбира с труповете им, за да довърши унижението. Той дори разтваря телата им в киселина, държи парчета от труповете във фризера си и ги измъчва, докато са още живи.

„Имах непрестанно и безкрайно желание да бъда с някого на всяка цена“, обяснява той по-късно след осъждането си. „Някой добре изглеждащ, наистина добре изглеждащ. Това просто изпълваше мислите ми по цял ден.“

Ако не беше смелото бягство на Трейси Едуърдс – последната потенциална жертва на Джефри Дамър – престъпленията на серийния убиец може би щяха да продължат още дълго време. За щастие обаче Джефри Дамър в крайна сметка е изправен пред съда през 1992 г. и се признава за виновен по 15 от обвиненията срещу него, за което получава 15 доживотни присъди плюс 70 години. Той ще прекара няколко години в затвора в Колумбийския изправителен институт на Уисконсин, където съзатворниците му го мразят, но медиите в известна степен му се радват и използват всяка възможност, за да го интервюират.

На 29 ноември 1994 г. мъж на име Кристофър Скарвър намушква до смърт Джефри, когато и двамата са в един и същи затвор, слагайки край на един живот, изпълнен с мизерия и смърт. Но докато действията на Скарвър може да се считат донякъде за героични, действията на Джефри виаг ще са позорни. Може би затова по-малкият му брат ще доживее живота си в неизвестност под ново име и самоличност.

Дейвид Дамър отхвърля името си

Ясно е, че Дейвид Дамър, подобно на останалата част от семейството, страда от скандалните престъпления на Джефри. Материал от 1994 г. на списание People за семейство Дамър разкрива колко дълбоки са раните. Бабата на Джефри, Катрин, търпи жесток тормоз до смъртта си през 1992 г. и казва, че често е седяла вкъщи „свита като уплашено животно“, докато репортери лагеруват пред дома й.

И докато Лайънъл Дамър и новата му съпруга Шари редовно посещават Джефри, докато той не е убит, Джойс Дамър се премести във Фресно, Калифорния, малко преди престъпленията на сина й да бъдат разкрити. Тя работи с пациенти с ХИВ и СПИН по време, когато тези хора са смятани за „непипаеми“, и продължава да работи с тях, след като синът й е убит в затвора.

Когато в крайна сметка почива от рак на гърдата през 2000 г., на 64-годишна възраст, приятелите и колегите на Джойс казват пред The Los Angeles Times, че предпочитат да я запомнят с работата, която е свършила с болните. „Тя бе ентусиазирана и състрадателна и превърна собствената си трагедия в способността да проявява голяма емпатия към хората с ХИВ“, казва Хулио Мастро, изпълнителен директор на Living Room, център за ХИВ общност във Фресно.

Но Дейвид Дамър поема по съвсем различен път. След като завършва университета в Синсинати малко преди Джефри да бъде убит, той сменя името си, приема нова самоличност и никога повече не е бил виждан или чуван. Той не иска да има нищо общо със семейството си или с позора на брат си и не е трудно да се разбере защо…