Иван Кристоф създава неправителствена организация за въздушно, планинско и водно спасяване
Българинът с канадско гражданство Иван Кристоф, известен като българския „човек – паяк“, създава неправителствена организация за височинно/въжени спасителни дейности по земя (и под земя), вода и въздух. В нея ще работят доброволци, а необходимата екипировка и техника за извършване на спасителните дейности ще бъде осигурена от самия Кристоф. Това стана ясно на неговата презентация „Създаване на НПО за спасяване и самофинансирането му“, която се проведе в Аулата на Нов български университет на 27 май.
„Най-важното нещо, което искам да се знае е, че това ще бъде некомерсиално, доброволно начинание в обществена полза и няма да допусна да се превръща в бизнес. Затова и няма да искаме заплащане от обектите на спасителните дейности“ – категоричен е Кристоф, който има дългогодишен опит в спасителни дейности, височинни операции и е поставял различни рекорди в сферата на катеренето и спускането от хеликоптери.
Той добави, че който иска да се включи в новата организация е добре дошъл, без да очаква възнаграждение за това и изрази съжаление, че доброволчеството не е добре урегулирано в България. Желаещите ще бъдат обучавани в екстремни дейности, които се използват в екстремални ситуации и екстремни спасителни акции. Затова и основателят на тази инициатива е създал Клуб „ЕКСТРИЙМ“, за да подготвя младите за целите на организацията.
„Вие сте добре дошли да се включите в Клуба от ентусиазирани хора, които са необремени от политиката на „динозаврите“, които са разположили туловищата си върху младите и без битки, не искат да допуснат никой до техния монопол. Всичко е във вашите ръце. Не Ви обещавам безболезнено преживяване, но Ви обещавам, че няма да скучаете…“, казва Иван Кристоф.
Към неправителствената организация Иван Кристоф планира да създаде и тренировъчни бази, както и зона за приземяване в подножието на планините Витоша, Рила и Родопите. Ще бъде отделено голямо внимание на подготовката на доброволните екипи, защото възникването на критична ситуация, според българския „човек – паяк“, не е подходящ момент за първата им среща. Той покани и журналистите да се включат в организацията по спасяване, за да може хем да помагат пълноценно, хем да могат да отразяват ситуацията от близо.
Опита на Кметството на Торонто, най-големия град в Канада
Един от най-ефективните начини да се подходи икономически рационално по отношение на авангардна идея за доброволческо спасяване по земя въздух и вода е да се тества пилотен проект в една от най-развитие държави в света. Причината за това е, че в такава държава отговорността на институциите, както и на хората по отношение на сигурността и безопасността е на най-високо ниво и там няма толерантност към посредствено спасяване на хора и дори животни.
За разлика от България, където последните проучвания показват, че сигурността на човека не е приоритетен за българина, а е едва на шесто място. В последния телевизионен репортаж, който гледах по българска телевизия, казаха, че средно българина се интересува и инвестира повече в колата си, отколкото в здравето си. От личен опит, когато за последен път претърпях силна контузия, в следствие пътно произшествие, в следствие на тренировка с моунтейнбайк се убедих и че не всички лекари дори имат възможността да помагат и лекуват пациенти в критични състояния. Въпреки, че бях тежко наранен, окървавен, с фрактура на пръста и сътресение на мозъка, докато съм лежал в комоцио до канавката на пътя, никой не се е обадил на Бърза помощ и се наложи, сам да си уредя транспорта до Пирогов. Наложи се преди това сам да си “ближа раните”, окажа Спешна медицинска помощ, направя компреси, взема обезболяващи… И въпреки, че съм здравно осигурен, трябваше да чакам търпеливо пред кабинетите в Пирогов, за да минат с предимство ромите, които даже не бяха осигурени и някои направо се пререждаха и арогантно нахлуваха в хирургическото отделение в Пирогов… Едва пет (5) часа след контузията бях гипсиран…
Докато в Канада, една от най-развитите индустриални и икономически държави в света, сигурността на хората е на първо място. Затова при пътно произшествие в Торонто, една от трите служби за спешна помощ (Полиция, Пожарна или Бърза помощ -парамедици) трябва до 3-тата минута на повикване да е на място на инцидента. Затова автора на тази презентация ще сподели опита си от Канада, където е работил съвместно с канадски държавни и доброволчески спасителни организации, както и опита си в България, за да помогне на всички ентусиасти, които имат желание да развият подобна дейност у нас:
“В началото на новия Милениум, след като представих идеята си създаването на Специализиран височинен и въздушен отряд за отреагиране – Highrise Emergency Aerial Response Team (H.E.A.R.T.) и направих няколко полета и технически демонстрации с хеликоптер над Торонто и Мисисага, пред Общинския съвет на Кметството на Торонто бе поставен въпрос дали поддържаното на хеликоптер за Службите за извънредни операции ще се оправдае. Дебата е бил, че след като аз, като доброволец и моя доброволчески отряд могат да си позволят ползването на скъпа летателна техника за тренировки, тестване на нови методи за спасяване от супер високи сгради, технически демонстрации и световни рекорди по спускане по въже от хеликоптер то може ли общината на Торонто да си позволи поддръжката на летателен екип и техника. Другата опция е, дали е по-добре да се разчита на инициативата ми за доброволческото спасяване, което се финансира от мен и собствената ми компания за ремонтни дейности по високи сгради и аварийно отреагиране при всякакви екстремални ситуации свързани с труднодостъпни места в района на провинцията Онтарио.
Затова, Кметството на Торонто, чрез Полицията на Торонто създаде за шест (6) месеца с бюджет от $2,000,000 за ползване хеликоптер за видео наблюдение и спешно отреагиране при кризисни операции”, казва Иван.
За повече информация:
