Автор на статията, публикувана във вестник „Ню Йорк Таймс“, е Дани Хаким.
В първия ден на 2014 г. ограниченията за работа на българи и румънци ще отпаднат в девет европейски държави.
Ервин Иванов, студент по медицина в четвърти курс, като повечето си колеги, е сигурен, че ще напусне България. Макар че няма кредити, тъй като държавата финансира голяма част от разходите за неговото образование, той мечтае да работи в Швейцария или Германия заради много по-доброто заплащане и по-развитите и специализирани медицински системи в тези държави.
На 1 януари 2014 г. девет европейски държави, включително Германия, Франция, Холандия, и Великобритания, ще премахнат ограниченията за работа за българи и румънци. Въпреки това много квалифицирани и неквалифицирани работници вече са открили начини за работа в тези държави. Бърз преглед на данните за доходите показва защо българи и румънци ще продължат да търсят по-добри възможности. Най-богатата една пета от обществото в България и Румъния, членки на ЕС от 2007 г., имат по-нисък среден доход от най-бедната една пета от обществото във Великобритания, Франция, Германия или други богати европейски държави, се казва в проучване на Евростат.
Това не означава непременно, че да си беден във Великобритания, Франция или Германия е по-добре от това да получаваш най-високите доходи в България или Румъния: цената на живот е далеч по-ниска в София, отколкото в Лондон. Изкушението от по-добро заплащане не може да бъде игнорирано, когато паднат бариерите, особено на фона на увеличаващата се безработица в България през последното десетилетие. След 6 на сто през 2008 г., този процент се е повишил до 13,2 през октомври.
Анкета, проведена през декември в София, показва огромно неудовлетворение от наследството на правителствата, корупцията и неспособността на страната да се откъсне от съветските си корени. Страната не е способна също и да се вдигне от дъното като най-бедната държава в Европа. (Производството на глава от населението в България е на последно място сред 28-те държави в ЕС, сочат данните на МВФ).
Често срещана шега гласи: „Има две решения на проблемите в България: Терминал 1 и Терминал 2“ на летище София. Въпреки това, много хора искат да останат в родината, от части защото присъединението към ЕС донесе известна надежда.
Полина Найденова, студентка по международно право, иска да остане при своите приятели и семейство. Надява се, че „някак си ще получи шанса структурно да промени нещата“ в родината си. Друг студент по право, Петър Кьосев иска да се премести в Амстердам, но след време да се завърне в България. „Правя всичко възможно, за да остана тук, но страната ми не прави нищо, за да ме накара да остана“, казва той.
Лиляна Влаева, която учи икономика, би останала в родината. „Стандартът на живот не е толкова висок като във Великобритания, в Лондон например. Заплащането на младите хора е достатъчно, по мое мнение, за да живееш добре – не като богатите, но да живееш добре“, смята тя и допълва: „Познавам 10-15 души, които миналата година емигрираха в различни държави. Те няма да се върнат, но това е лично решение“.
България има голямо, често много бедно, ромско малцинство. „Не виждам надежда в следващите 20 години. Единственият начин е да работиш в чужбина, но езикът е голям проблем“, казва пред бюрото по труда Минко Ангелов, ром, уволнен от местната фабрика на Кока-Кола. Говорейки само български и руски, той не е склонен да пътува в Европа.
Очакваната промяна на правилата задейства алармата най-вече във Великобритания, която се наводни от полски емигранти през последното десетилетие. Обстоятелствата не са напълно идентични. През 2004 г. Великобритания отвори границите си за поляците и промени правилата за работа, за да улесни заетостта. Сега девет държави облекчават правилата за труд едновременно, заради европейските закони, но техните граници са вече отворени за посещение на българи и румънци.
Прогнозите силно варират, но никой не може да каже какво ще се случи след промяната на правилата. На единия полюс е Институтът по демокрация, базиран в Лондон и Вашингтон, който предсказва, че най-малко 385 000 нови мигранти от България и Румъния ще се преселят във Великобритания през следващите пет години. Обратно на това, правителствата на България и Румъния заявиха, че няма да има значителна промяна в нивата на емиграция. В България твърдят, че в Европа вече има начини да си намериш работа. „Не смятам, че 1 януари ще бъде лошия ден, в който хиляди хора ще напуснат България. Това няма да се случи. Ако някой е искал да замине, то той вече го е сторил“, казва Петър Чобанов, министър на финансите.
На същото мнение е и Даниел Калинов, изпълнителен директор на частна трудова борса за работа в чужбина. Повечето от неговите клиенти, дори неквалифицираните работници, намират начини да се преборят с бюрокрацията в съществуващата система. Броят на кандидатурите, подадени в тази трудова агенция, не се е увеличил в навечерието на отпадането на ограниченията.
Британското правителство затруднява имигрантите да получават държавни помощи. „На фона на факторите, които довеждат до повишение на имиграцията, ние правим всичко възможно да обезкуражим имиграцията от ЕС“, казва в изявлението си Марк Харпър, министър на имиграцията.
Вероятно най-тревожно за България е изтичането на лекарски мозъци. „Те просто заминават. Това са много, много лоши новини“, смята д-р Марин Маринов, декан на Медицинския университет в София. Според проучванията, две трети от завършващите университета планират да напуснат страната. „Обучаваш тези хора в продължение на шест години, инвестираш пари, интелектуален потенциал, инвестираш всичко, за да ги научиш и да ги направиш добри лекари и те накрая изчезват“, казва със съжаление д-р Маринов.