Чудото на папа Франциск в Куба

| от chronicle.bg по The New Yorker |

Представяме ви разказа на известния американски писател и журналист Джон Лий Андерсън за посещението на папа Франциск в Куба. Андерсън работи за The New Yorker и е международен разследващ журналист, популярен с репортажите си от военни зони като Афганистан, Ирак, Израл, Уганда, Либия, Иран др.

Един от най-сюррералистичните моменти от визитата на папа Франциск в Куба се случи вчера, когато, по време на втората му спирка в полу-опустошения, източен град Холгуин, небесата се отвориха и от тях се изля тропически дъжд, който наводни провинцията и причини преливания на реки. Очевидно това беше краят на т.нар. секуа, сухия период, който караше кубинците да се оплакват за нетипичните за сезона високи температури и дефицита на вода в района. По време на пороя местен мъж коментира:“Папата вече ни донесе нещо добро“. Той не каза това, което много кубинци си помислиха, а именно, че дъждът е чудо. Но просто се усмихна.

Въпреки трите посещения на папата на острова от 1998г. насам, кубинците все още не споделят религиозната страст на много от другите християнски поклонници. Дори в момента преобладаващата вяра на кубинците, а и единствената разрешена, е тази в политическата система. Коледа и Великден не се празнуваха близо 30 години, до средата на 90-те, а дядо Коледа бе заклеймен като империалистична измислица и забранен. Тези „всичко или нищо“ дни в Куба вече са минало, откакто лидера Фидел Кастро официално слезе от политическата сцена нпрез 1998г. Неговият брат, Раул Кастро, въведе нов политически синкретизъм, който прескочи остарелите доктрини и прегърна промяната без да помирява миналото с настоящето. За някои по-възрастни кубински комунисти, oбръщането на Раул към вярата, проповядвана от папата, е твърде скоро и твърде…прекалено.

Възрастна двойка кубински комунисти, които познавам от революционерските им години, доста се мръщиха на визитата на главата на римокатолическата църква. Те не намериха начин открито да изразят неодобрението си срещу посещението на папата пред Раул Кастро, но техният изявен отказ да посетят литургията на Франциск в Хавана и да гледат събитието по телевизията, е достатъчно ярък начин да покажат, че християнската вяра от Ватикана няма място в техния бит и живот. Те са достатъчно софистицирани, за да разбират на какво се дължи настоящата кубинско-ватиканска любовна афера, а именно на ролята на понтифика на посланик в стоплянето на отношенията между Куба и САЩ. Същевременно, те не намират за необходимо да демонстрират уважение и еуфория, които не чувстват.

Когато папа Франциск се появи в неговия папамобил, адаптирано местно, бяло Пежо, кубинците наоколо махаха и призоваваха понтифика с усмихнати лица. Онези, които притежаваха фотоапарати, го заснеха, но нямаше припадъци и други театрални прояви на радост от появата на Франциск. На последната му проповед на острова, папата говореше за толерантност, милосърдие, помиряване и семейство. Дали тази реч беше имаше чисто духовен заряд или беше изговорена в модерен, политически контекст, изглежда не бе ясно за никого, включително за бандата журналисти от Ватикана, които пътуваха с папата и търсеха специално значение във всяка негова дума.

Самият Раул Кастро, бодър и спокоен, придружи папата във всеки момент от неговия тур на острова и изглеждаше сякаш искрено се наслаждава на компанията му. Франциск, от своя страна, си тръгна от Хавана, за да отиде в базата на американските военно-въздушни сили в Мериленд, където предстои да се срещне с американския президент Барак Обама.“

Късно снощи папа Франциск пристигна във Вашингтон на първото си посещение в САЩ като глава на римокатолическата църква. Той ще посети Ню Йорк на 25 септември, а на 26 и 27 септември ще бъде във Филаделфия.
Папата ще държи речи пред американския конгрес, както и пред Генералната асамблея на ООН.

Снимка: Getty images

 
 
Коментарите са изключени за Чудото на папа Франциск в Куба